Решение № 315 от 4.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4429/2014 г.

Решение № 315 от 4.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4429/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А., И. Ф. Г., О. Ф. Г. и Д. Д. Ф. Г. /наследници по закон на починалия молител Ф. Ф. Г., в чието лице е продължило производството по делото/, М. Г. Я. и Т. Г. Ц. /и като законни наследници на починалия молител Г. К. Я./, чрез процесуални представители адвокати Т. и Б., за отмяна на влязло в сила решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представят писмени доказателства, които считат за относими към посоченото основание за отмяна. Ответниците по молбата за отмяна Д. М. Б. и С. П. Б., оспорват молбата за отмяна като неоснователна. Представят писмени отговори. Претендират разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: С решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на Върховен касационен съд след отмяна на въззивното решение № 777 от 21.04.2012 г. по гр. д. № 226/2012 г. на Варненски окръжен съд, са отхвърлени предявените от Е. П. Я., починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон - Г. К. Я., М. Г. Я. и Т. Г. Ц., от Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А. и Ф. Ф. Г. срещу Д. М. Б. и С. П. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот № 1017 по плана на 8 м. р., с площ 230 кв. м. по документ, а по скица от 243 кв. м., с построената в него къща и на лозе с площ 3 061 кв. м., представляващо поземлени имоти № № 1367 и 1368 в кв. 37 по плана на м. "Св. Н." в [населено място], като неоснователни. Решението е постановено по предявен от наследниците по закон на починалия на 25.03.2006 г. А. И. А. ревандикационен иск против ответниците Б., които противопоставят вещни права на основание оставено в тяхна полза саморъчно завещание от наследодателя. По делото спорен между страните е преюдициалния въпрос за действителността на това завещание от 15.01.2006 г., оспорено от ищците относно автентичността му в първото съдебно заседание. Прието е по процесуалноправните въпроси, свързани с оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния, че простото твърдение, че сравнителните образци не изхождат от наследодателя не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Страната, която оспорва този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. В решението, чиято отмяна се иска, са изложени съображенията на съда относно спора по представения сравнителен материал въз основа на доказателствената тежест за това на всяка една от страните, с оглед и твърденията й и поддържаните доводи, и въз основа на събраните експертизи по поставената задача за това дали завещанието е написано и подписано от завещателя, въз основа на сравнителното изследване на този материал. Прието е, че оспорването от страна на ищците в производството на приетото заключение на единичната експертиза на в. л. Е. А. е неоснователно, и неправилно въззивният съд не е кредитирал същото, тъй като то е основано на извършено сравнително изследване на текста на саморъчното завещание с представените по делото като сравнителен материал писмото от 20.01.2006 г., изхождащо от А. и пълномощното му от 9.03.2006 г. с нотариална заверка на подписа му. Тези документи не са оспорени от ищците в заседанието, в което са представени от ответниците Б. и изводът на съда, че не са били представени, е приет за неправилен и необоснован. Заключението на графолога е категорично дадено, като работата му и въз основа на непредставен сравнителен материал - договор от 2005 г., азбучник и тефтер, не обосновава извод за некредитиране на това заключение. Последните са представени допълнително от ответниците Б., а оспорването им от страна на ищците е формално, без да се установи с относими доказателства, че същите не изхождат от А., а от друго лице. Последното не е установено и от заключенията на двете тройни експертизи, които също установяват, че част от оспорения сравнителен материал, включващ горните писмени доказателства, е изписан от лицето, писало завещанието. Изводът на съда не е обоснован и от заключението по приетата във въззивното производство експертиза, като тези заключения не отговарят на поставената от съда задача. Затова и същите не могат да бъдат кредитирани при решаване на спорния въпрос за автентичността на завещанието. Установените от втората тройна експертиза факти, че част от представените от ищците доказателства не са писани от лицето, писало завещанието, също не опровергават заключението на единичната експертиза и не представляват доказателство относно факта, че изхождат от наследодателя, тъй като и самата страна, представила тези доказателства, не е твърдяла те да са написани от него, а другата страна е поддържала обратното - не са писани от А., но са подписани от него. При липсата на необходимост тези доказателства, част от тях представляващи бланки, да се попълват саморъчно, то писането им от трето лице не е в подкрепа на тезата на ищците. Последните не са провели насрещно доказване с представяне на други доказателства, които съобразени от вещото лице и от съда да разколебаят изводите по спорния въпрос, обоснован от заключението на първата графологична експертиза, на което кореспондират и частично останалите събрани такива. При тези съображения за наличието на безспорен сравнителен материал, изхождащ от завещателя /писмото от 20.01.2006 г. на Ат. А. до лицата Я. и Е. и пълномощното му от 9.03.2006 г. с нотариално заверен подпис, които не са били оспорени от ищците при представянето им от ответниците в съдебно заседание на 19.02.2007 г./ и при категоричното заключение на единичната експертиза на графолога в. л. Е. А., с което тройните експертизи частично кореспондират относно потвърдения и от тях факт, че завещанието е подписано от завещателя, е прието, че същото е написано и подписано от него, поради което е действително и е породило правно действие. Ответниците Б. се легитимират за собственици на имотите, предмет на предявения против тях ревандикационен иск, на основание завещателното разпореждане на собственика им и искът по чл. 108 ЗС на наследниците по закон на завещателя е приет за неоснователен. Молителите сочат, че представените с молбата за отмяна писмени доказателства са им станали известни от писмо изх. № 18-125 от 15.04.2014 г. на Регионален инспекторат по образованието - В., и че ги представят за да послужат като сравнителен материал в производството по оспорване авторството на саморъчното завещание. По делото е прието за установено, че саморъчното завещание е подписано от завещателя, въз основа на експертните заключения по делото, изготвени въз основа на безспорен сравнителен материал /писмото от 20.01.2006 г. на Ат. А. до лицата Я. и Е. и пълномощното му от 9.03.2006 г. с нотариално заверен подпис/; че саморъчното завещание е написано от завещателя е прието за установено също въз основа на единичната и тройните експертизи - по отношение на безспорния сравнителен материал /писмото от 20.01.2006 г. на Ат. А. до лицата Я. и Е./ и на оспорения допълнително представен от ответниците Б. сравнителен материал, по отношеине на който в решението, чиято отмяна се иска, е прието, че оспорването им от страна на ищците /сега молители/ е формално, без да се установи с относими доказателства, че те не изхождат от А., а от друго лице. Сега представените от молителите писмени доказателства - лично дело на ученик от класа с класен ръководител А. А. от Вечерен техникум по механотехника [населено място]; диплома № 042985, съдържащи ръкописен текст, а личното дело и подпис на А.; протокол за резултатите от устния изпит по металорежещи машини за учебната 1975 г. - 1976 г. за лицето И. П. Д., копие от разплащателна ведомост с подписа на А. А., съдържащи печатан текст и подписи, се поддържа, че представляват сравнителен материал, с който молителите не са могли да се снабдят, поради това, че не са им били известни и не са знаели къде се намира архива на техникума. Документите са представени в заверен препис от Професионална техническа гимназия - В., като приложения към писмото от Р. - В., от което молителите сочат, че са узнали за документите. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора, които въпреки положената от страната дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях. С молбата за отмяна са представени документи, за които се твърди, че са били попълнени и подписани от А. А. по време на работата му като учител и класен ръководител във Вечерен техникум по механотехника през периода 1974-1976 г. Узнаването на обстоятелството и посочването на доказателствата във връзка с трудовата дейност на А. е било въпрос на справка в архива на вечерния техникум, като за снабдяване с информация и преписи от архивните документи ищците са могли и да искат с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ /чл. 192 ГПК/, поради което настоящият състав намира, че при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото от молителите-ищци последните са имали възможност да се снабдят с доказателствата и да ги представят по делото. Следователно не се касае до новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението и което не е било известно на страната, въпреки положената дължима грижа при водене на делото. Отмяна е допустима при хипотеза на открити нови писмени доказателства - т.е. на новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.