Решение № 463 от 12.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1488/2012 г.

Решение № 463 от 12.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1488/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения К. Й. Н. за възобновяване на НОХД № 1097/2011 г. на Пазарджишкия районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 171/5.07.2011 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС лично и от служебния му защитник, се твърди, че той не е бил информиран за наказателното производство, започнало и приключило в негово отсъствие. Претендира отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е основателно. Присъдата по НОХД № 1097/2011 г. е била постановена на 6.07.2011 г. и тъй като не е била обжалвана същата е влязла в сила на 21.07.2011 г. Във връзка с изпълнението й е била изготвена ЕЗА и осъденият Н. е бил екстрадиран от Р Германия на 16.05.2012 г., като тогава е бил настанен в затвора гр. Пазарджик за изтърпяване на наложеното му наказание. Искането за възобновяване е било подадено на 15.06.2012 г. Посочените дотук данни предопределят констатацията, че то е допустимо, тъй като се вмества в 6-месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и основателно. Проверявайки материалите по делото, ВКС констатира, че осъденият Н. не е знаел за образуваното срещу него ДП, както и за развилото се впоследствие съдебно такова. В хода на ДП същият е бил търсен, но не е бил намерен на постоянния му адрес, обявен е бил за общодържавно издирване с телеграма от 1.06.2011 г., но не е бил открит. Получена е била информация, че е заминал на работа в Р Германия в края на м. април 2011 г. Привличането му като обвиняем, както и предявяването на разследването е било проведено в негово отсъствие на една и съща дата - 3.06.2011 г. при участие на служебен защитник, като не е била взета мярка за неотклонение. Обвинителният акт е бил внесен в Пазарджишкия РС на 9.06.2011 г., като е било образувано НОХД № 1097/2011 г. В с. з. на 5.07.2011 г., съдът, позовавайки се на справки от ДП (л. 119 и л. 121), че издирването на лицето не е дало резултат и че е невъзможно той да бъде призован на постоянния му адрес с оглед информация, че се намира в чужбина, е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 от НПК и е постановил присъдата си. При тези данни ВКС намира, че искането за възобновяване е основателно. Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. "с", "d" и "е" от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая е съвсем ясно, че осъденият Н. изобщо не е бил информиран за започването не само за съдебното, но и за ДП, като съответно е невъзможно и да се обсъжда хипотезата за укриване, тъй като това предпоставя знание за обвинението. Следователно, налице е недопустимо лишаване на осъденото лице от правото му на участие в наказателния процес, като единствения начин за неговото компенсиране е НОХД № 1097/2011 г. да бъде възобновено, да се отмени постановената спрямо Н. присъда и съобразно правилото по чл. 425, ал. 2 от НПК. делото да се върне за ново разглеждане на ДП, когато е започнало задочното производство В контекста на приложението на чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС констатира, че задочно осъденият Н. е бил задържан в изпълнение на посочената присъда в затвора - гр. Пазарджик (след изпълнение на ЕЗА и екстрадиране от Р Германия), като същевременно както в досъдебното, така и в съдебното производство не му е била взимана мярка за неотклонение. Обвинението, предявено на досъдебната фаза, по повод на което и впоследствие е бил внесен обвинителен акт, е за престъпление при условията на опасен рецидив - по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и то е разумно обосновано. С оглед на тази първоначална информация, съотносима към разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НПК, ВКС намира, че явяването на Н. пред органите на ДП и преодоляване на реалната опасност от укриване и извършване на престъпление може да бъде постигнато като по отношение на него се вземе мярка за неотклонение "задържане под стража". Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение