Решение № 2127 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2019 г.

Решение № 2127 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ц. Колева и С. Петрова, от [населено място], чрез адв. Черкезова като процесуален представител, срещу Решение № 420 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 684/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи оспорването. Ответникът - Кмета на Община Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Колева и С. Петрова срещу Заповед № РД-10-633/21.05.2019 г. на Кмета на Община Плевен и Заповед № РД-10-787/11.06.2019 г. на зам. кмета на Община Плевен. С първата заповед на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено на жалбоподателите да освободят заеманото без правно основание общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], в петдневен срок от получаване на заповедта. С втората заповед изпълнението на първата е отложено за 03.07.2019 г. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че са налице материално правните предпоставки по чл. 65 от ЗОС за изземване на имота, а именно същият да е общинска собственост и да се държи без правно основание. Приел е наличие на втората предпоставка, тъй като по отношение на процесния имот са налице влезли в сила съдебни решения относно прекратяването на наемното правоотношение. Приел е в тази връзка, че общинския имот се държи без правно основание и че изложеният довод за подадени заявления на оспорващите за картотекиране като нуждаещи се лица не води до извод за държане на терена на валидно основание, а е предмет на различно административно производство. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая безспорно е установено, че имотът - общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], е общинска собственост и се държи без основание, поради приключването на действието на договора за наем, съответно изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта е правилен. Наведените възражения от жалбоподателите за опитите да закупят жилището, правилно съдът е приел за неоснователни и неводещи до извод за ползване на мястото на валидно правно основание. Предвид изложеното изводите на съда за законосъобразност на заповедта са правилни. Относимите към изземването правно-релевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС, на което правно основание е издадена процесната заповед. Неоснователно се поддържат от касаторите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до прекратяването на наемното правоотношение на жалбоподателката Антонова. Оплакванията са предмет на различно производство, което вече е приключило в слязъл в сила съдебен акт. В настоящия случай от значение за определяне на законосъобразността на заповедите е наличието на правно основание за ползване на общинското жилище. Противно на оплакванията на оспорващите, предлагането на подновяване на наемните правоотношения или настаняване в различно общинско жилище не е част от задълженията на административния орган в протеклата процедура. Предвид изложеното, не са нарушени съдопроизводствени правила в процедурата по оспорване на заповедите по чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като съдът е установил и е изяснил правно релевантните факти. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Изводите на съда за законосъобразност на заповедта са правилни. Относимите към изземването правно-релевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС, на което правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, не са налице твърдените касационни основания за отмяната на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение