Решение № 11670 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2809/2010 г.

Решение № 11670 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2809/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Димитър Гроздев-пълномощник на Сдружение за напояване "Водата е живот", с. Млекарево, община Нова Загора, срещу решение № 169 от 1.12.2009 г., постановено по адм. д. № 293 по описа за 2009 г. на Административен съд - Сливен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу бездействието на областния управител на област с административен център - Сливен, изразяващо се в непредаване на пет язовира, подробно индивидуализирани на сдружението. Със същото решение сдружението за напояване, подало жалбата, е осъдено да заплати на областния управител и на кмета на община Нова Загора по 150 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, да се отмени и писмения отказ на областния управител да извърши определено действие - предаване на обектите от хидромелиоративната, а на сдружението се присъдят направените по делото разноски. Ответникът-областният управител на област с административен център - Сливен, е изпратил писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Моли, съда да приеме, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка. При постановяването му не са допуснати нарушения, поради което то да бъде потвърдено. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на касационната жалба. Моли, тя да бъде уважена. Кметът на община Нова Загора - заинтересована страна, не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, която се потвърждава от събраните писмени доказателства. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон. Намира освен това, че твърденията в касационната жалба са неправилни, поради неправилното тълкуване на материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Сливен е бил сезиран с жалба, подадена от Сдружение за напояване "Водата е живот" срещу отказ на областния управител на област с административен център - Сливен, направен с писмо с изх. № 48/0007 от 10.09.2009 г., да изпълни задължението си по § 3, ал. 5 ПЗР на ЗСН. С тази норма при неизпълнение на задълженията на общината по ал. 2 и 3 на параграфа, сключените договори се считат за прекратени, а предаването на владението върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията се извършва от областния управител. Съдът е приел, че жалбата е с правно основание в чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 21, ал. 4 АПК и е разгледал жалбата по същество. От приложените писмени доказателства е установил, че сдружението за напояване е регистрирано по ф. д. № 63 от 14.08.2008 г., постановено от Сливенския окръжен съд. Министърът на земеделието и храните е отправил искане до кмета на община Нова Загора с писмо с изх. № 07-580 от 28.10.2008 г. за предаване на сдружението на петте язовира, подробно индивидуализирани, всичките попадащи в землището на с. Млекарево, обслужващи територията на сдружението. Кметът е уведомил министъра на земеделието, че за всичките язовири има сключени договори за отдаването им под наем. На наемателите е отправено предизвестие за прекратяване на сключените договори, поради което те не са предадени, като е приложил и писмени доказателства затова. Министърът на земеделието и храните е отправил ново искане, но до областния управител на Сливенска област с изх. № 06-61 от 6.03.2009 г., за предаване на същите язовири, според изискването на § 3, ал. 5 ПЗР на ЗСН. В изпълнение на това искане на министъра, областният управител е извършил проверка върху дейността на кмета на община Нова Загора по изпълнение на задължението му визирано в § 3, ал. 2 и 3 ПЗР на ЗСН. В изпълнение на извършената проверка кметът е дал отговор за извършените от него действия, като за четирите от язовирите, за които е имало сключени договори за наем с наемателите, е отговорил, че е отправил предизвестия за прекратяването ми, с приложени обратните разписки за получаване на предупрежденията, а за петия язовир е посочил, че е предявил иск за собственост пред районния съд, по който е образувано гр. д. № 293/2009 г. Този отговор кметът е изпратил и до министъра на земеделието и храните и до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по хидромелиорации при МЗХ. Областният управител на Сливенска област, като е получил отговора на кмета на община Нова Загора с писмените доказателства към него е направил отказ от изпълнение на задължението, вменено му с § 3, ал. 5 ПЗР на ЗСПН, като се е мотивирал с това, че областният управител предприема действията вместо кмета на общината когато последният не е изпълнил задължението си. Тъй като в случая кметът на общината е изпълнил задължението си, областният управител е счел, че неговата намеса не е необходима. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че за четирите язовира е имало сключени договори за наем с трети лица, като сроковете им на действие са изтичали през различи месеци на 2010 г. Кметът на общината е отправил предизвестие до наемателите, с което ги е предупредил, че с изтичането на крайните срокове на сключените договори, последните се считат за прекратени. За петия язовир е предявен иск за установяване на собствеността. При така възприетата фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че отказа на областния управител е законосъобразен. Приел е, че в конкретния случай е налице хипотезата на § 3, ал. 2 ПЗР на ЗСПН, защото за всичките язовири е имало сключени договори за наем, като кметът в 3-месечен срок, от направеното искане до него от министъра на земеделието и храните, е предприел необходимите действия за прекратяването на наемните договори. Съдът е тълкувал и нормата на ал. 2, като е приел, че законодателят е държал сметка за интересите както на сдруженията за напояване, а така също и за третите лица, като е гарантирал възможността както едните да получат владението на водните обекти от хидромелиоративната инфраструктура, попадаща в териториалния обхват на сдружението, а така също и за интересите на третите лица, започнали водностопански дейности върху тях, за да не претърпят щети от преждевременното прекратяване на сключените договори, като е определил и срок за това. Тъй като от данните по делото е било прието за установено, че кметът е изпълнил задължението си по ал. 2 и е отправил предизвестие за прекратяване на договорите, чийто краен срок изтича през различни месеци на 2010 г., е извел и решаващият си извод, че отказа на областния управител е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на съда е необосновано. Твърди се, че кметът на общината не е представил доказателства, че е уведомил наемателите за прекратяване на сключените договори. Твърдението е неоснователно и се опровергава от приложените писмени доказателства. Всички приложени обратни разписки, за изпратените съобщения от кмета да наемателите са с номера, повтарящи изходящите номера на съобщенията за прекратяване на договорите. Неоснователно е и следващото твърдение в касационната жалба, че основният момент в спора е дали областният управител е излязъл извън кръга на правомощията си. В потвърждение на това твърдение е посочена ал. 5 на § 3 ПЗР на ЗСН. И това твърдение е неоснователно. § 3 ПЗР на ЗСН се състои от пет алинеи, които в своята последователност на изложените в тях хипотези представляват едно свързано цяло. Тълкуването на всяка една от хипотезите изолирано от останалите е неправилно. Това е в противоречие с духа и целта на ЗСН. Правилни са изводите на съда, че при влизането на тази норма в законна сила, законодателят е направил баланс между интересите на сдруженията за напояване и трети лица - наематели на обектите. На последните е дадена възможност, чрез даването на срок за прекратяване на договорите, да довършат започнатите дейности, за да не претърпят щети от предсрочното прекратяване на сключените договори. Вярно е, че правото на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура преминава върху сдружението от момента на възникването им, но предаването на владението върху тези обекти може да се извърши веднага само ако няма сключен договор с трето лице за тези обекти. В случай на сключени договори с трети лица, следва изтичането на срока им или дадения срок с предизвестието за предсрочното прекратяване. След изтичането на договора се извършва предаването на обектите от общината. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Областният управител упражнява правомощието си по този закон, само при бездействие от страна на кмета на общината. В конкретния случай е установено, че кметът на община Нова Загора е предприел всички необходими действия по прекратяването на договорите, което от своя страна изключва намесата на областния управител. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни отменителни основания, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,