Решение № 15830 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2010 г.

Решение № 15830 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Асен Маргаритов Христов срещу решение № 129 от 12.03.2010 г. по адм. д. № 12/2010 г. на Административен съд гр. Плевен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се прогласи нищожността на процесната заповед. Ответникът Директорът на ОД на МВР гр. Плевен, чрез процесуалния си представител, поддържа, че касационната жалба е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 233 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на Асен Маргаритов Христов срещу заповед рег. № АЗ - 4375/04.09.2007 г. на Директора на Националната служба "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 1 предложение първо от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" като държавен служител категория "Е" полицай I степен - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охрана на обществения ред и превенция" към 02 РПУ Плевен при ОД "Полиция" гр. Плевен и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 248 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. При разглеждането и решаването на спора, на основание чл. 224 от АПК, са изпълнени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение № 16139/29.12.2009 г. по адм. д. № 6676/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 143/23.03.2009 г. по адм. д. № 1104/2008 г. на Административен съд гр. Плевен, с което е прогласена за нищожна процесната заповед, поради издаването й от некомпетентен орган, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по прилагането на материалния закон при установената фактическа обстановка. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни правни изводи. По въпроса за компетентността на административния орган, правилно е възприето подробно мотивираното в отменителното решение на Върховния административен съд, Трето отделение, становище, че към момента на издаването на заповедта, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е Директорът на Националната служба "Полиция" - МВР. Заповедта е издадена при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила по чл. 224 и сл. от ЗМВР и чл. 221 и сл. от ППЗМВР. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът не е вземал предвид, че наказанието е наложено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. С оглед приетото в отменителното решение, правилно е взето предвид, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № К92465/10.05.2007 г. т. е. при действието на новия ЗМВР. Присъдата по НОХД № 11/2002 г. на Военен съд Плевен е влязла в сила на 14.02.2006 г., но тъй като жалбоподателят е бил в законоустановен отпуск по чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от КТ, считано от 14.10.2005 г. до 04.11.2008 г., е приложима разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат. Възможността за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо Асен Христов не е преклудирана и след като са установени действуващите към момента материалноправни предпоставки, обосновано и законосъобразно е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание. Като е отхвърлил жалбата по посочените съображения, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение