Решение № 7817 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2010 г.

Решение № 7817 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Сектор -София при РДНСК, Югозападен район, правоприемник на Столична РДНСК /ПМС 5/20.01.10 г/, срещу решение № 10/27.01.10 г., по адм. д. № 8463/09 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Катя Тодорова Бацова-Митовска поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът " НИКМИ " АД не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град по оспорването по жалбата на Катя Тодорова Бацова-Митовска е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-04-83/15.08.08 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ жалбата на наследници на Владимир Андонов Бацов срещу Разрешение за строеж № 408/13.06.06 г. на главния архитект на София, издадено на " НИКМИ " АД за "Жилищни гради - бл. 2 и бл. 3 с магазини, офиси и подземни гаражи" в УПИ VII, кв. 13 по плана на гр. София, м. "Лозенец-жилищна група "Южен парк", район "Триадица", Столична община е отхвърлена като недопустима. За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на представените писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза, е приел, че оспорващата има качеството "заинтересувано лице" по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ като реституиран съсобственик на имот пл. № 215 от 220 кв. м., попълнен в кадастъра със Заповед № 09-2-201/11.09.08 г на кмета на район "Триадица", Столична община в границите на УПИ VII-155,156,157, кв. 13. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, е основателна. При инвестиционното проектиране вещните права се установяват единствено с документи за собственост чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ и с данни от кадастъра - чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3/05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Установено по делото е, че към датата на издаване на разрешението за строеж на наследници на Владимир Андонов Бацов, между които е и оспорващата Митовска, е била реституирана част от имот пл. № 1 по кадастрални листове № № 497 и 521, с която част със Заповед № РД-09-2-202/29.08.00 г., Заповед № РД-09-2-21/22.02.05 г. е попълнен кадастъра на квартали 14, 16, 17, 18 и 20 по плана на м. "Жилищна група Южен парк" и кв. 187а по плана на м. "Южен парк". През 2006 г, със Заповед № РД-09-50-1328/25.10.06 г. е одобрено изменение на плана за регулация на м. "Лозенец, жк "Южен парк", кв. 13 с промяна в отреждането и плана за застрояване на УПИ VI. Част от реституирания имот е нанесен с кадастрален № 215 в границите на УПИ VII-155, 156, 157, кв.. 13, в който е разрешено строителството, след издаване на процесното разрешение за строеж със Заповед № РД-09-2-201/11.09.08 г., за която липсват данни да е влязла в сила. Изложеното налага извод относно съответствието на обжалваната заповед с материалния закон - към датата на издаване разрешението за строеж и произнасяне на административния орган с надлежен документ за собственост върху УПИ -155, 156, 157, кв. 13 се е легитимирал ответника по касационната жалба " НИКМИ " АД и предвид липсата и на данни от кадастъра в границите на този имот да е извършено попълване на нов имот, правилно е прието, че по отношение на всеки от оспорилите разрешението за строеж наследници на Владимир Андонов Бацов не се установява качеството "заинтересувано лице" по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и с издадената на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ заповед жалбата им е отхвърлена като недопустима. В производството по чл. 216 ЗУТ административният орган не може да установява вещни права, спорове във връзка с такива права не могат да бъдат разрешавани и в съдебното производство по чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Следва обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон да бъде отменено и в условията на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което оспорването срещу процесната заповед се отхвърли. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение