Решение № 12046 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11998/2008 г.

Решение № 12046 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11998/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър против решение № 442-А (28.02.2008 г. по адм. дело № 692/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която се отменя заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на гр. Благоевград досежно имоти с идентификатор № 04279.606.114 и № 04279.606.115. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на Йорданка Андонова от гр. Благоевград срещу процесната заповед. Подадена е и втора касационна жалба от Йорданка Андонова, Ангел Радонов, Мария Андонова и Георги Радонов, всички от гр. Благоевград, срещу горното решение в отхвърлителната му част, касаеща неправилното заснемане и посочване на собствениците на сгради с идентификационни номера № 04279.606.115.1, № 04279.606.115.2 и № 04279.606.114.1 и границите между имоти с идентификатори № 04279.606.115 и № 04279.606.116. Жалбоподателите са изложили съображения за неправилност на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и да се отмени процесната заповед в оспорената част. Ответниците - Валентина Терзийска, Цветанка Йовчева, Стойо Александров и Цветанка Александрова, не се явяват и не вземат становище по жалбите. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че жалбите са основателни и следва да се уважат. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди касационните основания във връзка с доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. С оспореното решение Благоевградският окръжен съд по жалба на Йорданка Андонова е отменил заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастралната карта и регистър на гр. Благоевград в частта, касаеща имоти с идентификационни № 04279.606.114 и № 04279.606.115 като незаконосъобразна и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Наред с това, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на същата жалбоподателка срещу цитираната заповед в частта, касаеща неправилното заснемане и посочване на собствениците на сгради с номера № 04279.606.115.1, № 04279.606.115.2 и № 04279.606.114.1 и границите между имоти с идентификатори № 04279.606.115 и № 04279.606.116. За да постанови посочения резултат, Благоевградският окръжен съд е приел, че административният орган е нарушил чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, както и не е съобразил разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3). Счел е въз основа на доказателствата за приложената регулация на плана от 1955 г. и материализирани на място граници на самия парцел, съвпадащи с регулацията, че парцел XIX следва да бъде отразен в кадастралната карта като един имот и да бъде записан на наследниците на Георги Раданов. Мотивиран по този начин, съдът е приел жалбата за основателна в тази й част, отменил е оспорената заповед в същата част и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Като се е позовал на заключението на вещото лице, Благоевградският окръжен съд в приел за неоснователна жалбата в останалата й част. По жалбата на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър: По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на Глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Задълженията на последните са визирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1- 4 - да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 Наредба № 3, а именно:- чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1.- чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 приоритетно от: т. 1 (. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2). съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3 (. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4). регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5 (. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н. При одобряване на процесната кадастрална карта органът по кадастъра е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, която касае приоритетите при определянето на имотните граници. От изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза (стр. 78, т. 1 от заключението на вещото лице) се установява, че между имоти с идентификатор № 04279.606.114 и № 04279.606.115 на място няма изградени огради, независимо че в кадастралните планове от 1981 и 1997 г. същите са заснети като отделни имоти. Т. е правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че на място материализираните граници съвпадат с регулацията по плана от 1955 г., поради което в одобрената кадастрална карта парцел XIX е следвало да бъде отразен като един имот и жалбата на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По жалбата на Йорданка Андонова, Ангел Радонов, Мария Андонова и Георги Радонов: Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че неправилно са посочени собствениците на изградените сгради, тъй като записването отразява посоченото в кадастралния регистър. В случая жалбоподателите не са изпълнили задължението си съгласно ЗКИР за предоставяне на актуални данни, които впоследствие да бъдат вписани в кадастралния регистър. Жалбата на лицата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - II отделение,