Решение № 6181 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 872/2009 г.

Решение № 6181 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 872/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Маргарита Атанасова, Коста Атанасов, Емилия Пачникова и Дарин Пачников от гр. Варна срещу решение № 1238/03.10.2008 г., по адм. д. № 998/2008 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Вайшиа Бийч България" ЕООД, в писмено възражение излага подробно доводи за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Ответникът Община Варна, в писмено становище на процесуалният представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ДК-10-22/07.04.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалбата на Маргарита Атанасова, Коста Атанасов, Емилия Пачникова и Дарин Пачников срещу Разрешение за строеж № 17/02.02.2007 г. на главния на Община Варна за "жилищна сграда с офиси, търговска част и вграден трафопост" в УПИ ХХХ-53, кв. 50 по плана на 21м. р. гр. Варна. За да постанови решението си административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като жалбоподателите не са активно легитимирани да обжалва разрешението за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, тъй като са съсобственици на съседен ПИ 2079А, кв. 1055 (ПИ 56, кв. 50, респ. УПИ ХХХIХ-1926, кв. 50). Обсъдени са подробно възраженията по жалбата и статута на двата имота по действащия план, като са изложени мотиви и във връзка с чл. 131 ЗУТ и възражението за наличие на правен интерес предвид временния път по заповед № 18/07.03.2005 г. на кмета на район "Приморски", Община Варна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. В чл. 216, ал. 5 ЗУТ са уредени правомощията на началникът на РДНСК, който след преценка на допустимостта на постъпилата жалба има право да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Този текст не е предвидил правомощие за оставяне на жалба без разглеждане и прекратяване на административното производство при недопустимост на жалбата, поради което законосъобразно с процесната заповед жалбата срещу разрешението за строеж е "отхвърлена" с мотиви за липса на легитимация по чл. 149 ЗУТ. В конкретния случай пред РДНСК е обжалвано разрешение за строеж на "жилищна сграда с офиси, търговска част и вграден трафопост" в УПИ ХХХ-53, кв. 50 по плана на 21м. р. гр. Варна, като жалбоподателите се легитимират като съсобственици на съседен имот, т. е. не са собственици или носители на вещни права по отношение на имота, в който е разрешено строителството по смисъла на чл. 149, ал. 1 ЗУТ. Тъй като се касае за строеж на самостоятелна сграда не са приложими и изключителните хипотези по ал. 2, чл. 149 ЗУТ. Като се има предвид изложеното правилно е прието, както от административния орган, така и от административния съд, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, и поради това не са активно легитимирани да обжалва процесното разрешение за строеж. С оглед на това законосъобразно началникът на РДНСК е приел, че жалбата срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима, а приемайки, че заповедта е законосъобразна, по подробно изложени мотиви, административният съд е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на правата на жалбоподателите, придобити по силата на заповед № 18/07.03.2005 г. на кмета на район "Приморски", Община Варна за временен път, тъй като същата не е влязла в сила към момента на издаване на процесното разрешение за строеж. освен това пред настоящата инстанция са представени доказателства за приключило съдебно производство по обжалване на тази заповед, като същата е обявена за нищожна - съд. решение № 91/15.02.2008 г. по адм. д. № 2561/2006 г. на ВОС, потвърдено с решение № 12834/26.11.2008 г. по адм. д. № 7263/2008 г. на ВАС, II отд. Предвид изложеното и тъй като обжалваното решение е постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да се остави в сила. С оглед изричната претенция за присъждане на разноски на процесуалният представител на Община Варна и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, жалбоподателите дължат юристконсултско възнаграждение в общ размер от 80 лв, платимо по-равно от всеки - по 20 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221 АПК