Решение № 6355 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 125 от 13.06.2023 г., постановено по административно дело 76/2023 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 изх. 02-100-6500/1295 от 18.01.2023 г., в частта, с която е отказано изплащане по заявена схема СМКЮ, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Г. С. П. за схема СМКЮ, при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговор ответната страна Г. С. П., чрез адв. Табутова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски пред настоящата инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма, но в обжалваната част липсват конкретни фактически основания за издаване на акта в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че липсата на надлежни мотиви води до невъзможност на съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, поради което е налице отменителното основание на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Частичната липса на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт по чл. 146, т. 2 АПК. Твърдението, че са извършени административни проверки чрез ИСАК не внася яснота за причините за постановения отказ. В съответствие със съдържанието на писмото са изводите на АС за липса на посочени факти в писмото, включително и в таблиците, които да са довели до посочените в същите таблици правни основания за постановения отказ за изплащане на финансово подпомагане и причината, поради която е отказано подпомагането в установените от АО размери. Не е ясно за кои животни е констатирана недопустимост и в какво точно се изразява тя. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Представеното в хода на съдебното производство становище изх. 02-100-6500/1295#4 от 23.03.2023 г. не попада в нито една от хипотезите на ТР 16 от 1975 г. на ОСГК и същото не е било изготвено към момента, в който жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу административния акт, поради което и не може да санира липсата на реквизит - фактически основания за издаване на акта, необходим именно за упражняване на правото на защита на адресата на индивидуалния административен акт. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. При така направената правилна преценка на АС Кюстендил за липса на фактически основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК се дължат направените такива. От процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В настоящия случай съдът намира, че адвокатското възнаграждение е в предвидения минимум съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на Г. С. П. сума в размер на 1000 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение