Решение № 1771 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2011 г.

Решение № 1771 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът РДНСК Североизточен централен район гр. Велко Търново е обжалвал решение № 390/03.10.11 г. постановено по адм. д. № 367/2011 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена заповед № ДК - 02.СЦР - 10/19.03.2011 г. на началника на РДНСК Северен централен район, с която е наредено да бъда премахнат незаконен строеж "Вилна сграда", находящ се в поземлен имот № 102.4 по плана на новообразуваните имоти в м. "Мъгара" в землището на с. Горско Косово, община - Сухиндол като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответниците изразяват становище за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. По делото е установено, че процесната сграда е построена през 1984 - 1985 г. от касатора в земеделска земя по § 4 от ПР на ЗСПЗЗ, с предоставено право на ползване. Липсват данни за изпълнена процедура по § 4а, ал. 1 и за придобиване от него на право на собственост върху земята след заплащането й на собственика чрез общината по цени, определени от МС, както и данни за придобиване от собствениците на земята на собствеността върху сградата чрез заплащането й на ползвателя, построил сградата по реда на § 4а, ал. 3. В този случай е приложима ал. 4 според която, когато стойността на земята и на сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана на новообразуваните имоти по § 4к, се изнасят на публична продан по реда на ГПК. В него могат да участват собствениците на земята и на сградата. Съгласно Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) постройките, които могат да се изграждат в земите с право на ползване може да имат застроена площ до 35 кв. м, в която не се включват открити тераси, външни клозети, малки водоеми и др., чието изграждане е допустимо. Констативният акт и оспорената заповед не сочат застроената площ на сградата. Застроената площ следва да се определя по правилата на § 5, т. 15 ДР на ЗУТ - площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж. В застроената площ не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и др. елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащата тераса. В частта до застроена площ от 35 кв. м процесната сграда е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. За останалата част от застроената площ е налице противоречие по правилата и нормативите, действали по време на извършването й. Тези правила обаче са отменени през 1995 г. и съгласно ЗУТ няма ограничение за допустимата застроена площ. В този смисъл сградата се явява търпим строеж, както правилно е приел съда. Аргумент за това е и нормата на § 4а, ал. 2 ПР на ЗСПЗЗ, според която, когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част от сградата в размер, определен от МС. Тази такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. Следователно се допуска развиване на процедурите по § 4а ПР на ЗСПЗЗ и по отношение на сгради, които са в отклонение от правилата и нормите по Наредба № 5/1977 г. (отм.). Земеделската земя, в която е построена сградата, придобива статут на УПИ с плана на новообразуваните имоти по § 4к ПР на ЗСПЗЗ. Не се развива процедура за промяна предназначението на земята и не би могло на това основание да се счете, че строежът е недопустим, за да подлежи на премахване. В случая е без значение издаването и отмяната на удостоверението по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Търпимостта на строежа подлежи на служебна и задължителна проверка, като неизвършването й от административния орган представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта за премахване на търпим строеж е материалноправно незаконосъобразна и подлежала на отмяна, както обосновано и законосъобразно е приел съда. При възприетата фактическа обстановка решението е постановено в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване е неоснователно. Извадите му кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК