Решение № 7137 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2015. г.

ВАСVI отделение16.06.2015 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на административния ръководител - окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив решение по т. 83 от протокол № 9 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 26.02.2015 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на Свилен Иванов Братоев - прокурор в Районна прокуратура гр. Карлово, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. ВРЪЩА административната преписка на Висшия съдебен съвет от фазата на гласуване на решение по чл. 320 от Закона за съдебната власт, за издаване на мотивиран акт с оглед резултата, който ще бъде постигнат. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 7137 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2015. г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 323 и сл. от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на административния ръководител - окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив срещу решение по т. 83 от протокол № 9 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 26.02.2015 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на Свилен Иванов Братоев - прокурор в Районна прокуратура гр. Карлово, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Жалбоподателят се позовава на факта, че след като с решението на дисциплинарния състав е установено, извършено нарушение на чл. 4.1 и чл. 4.4 на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, Висшият съдебен съвет незаконосъобразно не е наложил следващото се наказание като не е изложил и конкретни мотиви за това. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез юрисконсулт Захариева изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че оспореното решение е взето от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Позовава се на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, съгласно който Висшият съдебен съвет не е обвързан от предложеното му от помощния му орган дисциплинарно наказание. Посочва, че решението е постановено в съответствие с чл. 320, ал. 4 ЗСВ и като мотиви на същото следва да се считат изказаните и протоколирани съображения на членовете на ВСС от заседанието, проведено на 26.02.2015 г. Заинтересованата страна - Свилен Иванов Братоев изразява становище, че не оспорва жалбата, но в същото време приема за законосъобразно и решението на ВСС, посочвайки че не е получено необходимото мнозинство за налагане на дисциплинарно наказание. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и предвид липсата на доказателства за датата на съобщаване на административния акт на жалбоподателя следва да се приеме, че е в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ по предложение на висшестоящия административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив срещу Свилен Иванов Братоев, прокурор в Районна прокуратура - гр. Карлово, за това че на 9.06.2014 г. около 10.30 часа, посещавайки кабинета на съдиите А. Георгиева и А. Донкова-Кутрова в Районен съд гр. Карлово с цел разговор със съдия Донкова-Кутрова относно мотивите й за отмяна на негово постановление за спиране по ДП № 155/2012 г. по описа на ОСО към ОП - Пловдив е изразил недоволството си на висок тон от произнасянето на съда и е направил неоснователни коментари по отношение безпристрастността на всички съдии от наказателно отделение на РС - Карлово. Висшият съдебен съвет е определил чрез жребий тричленен дисциплинарен състав, който е реализирал производство по дисциплинарно дело № 29/2014 г. по правилата на чл. 316 - чл. 318 ЗСВ и е постановил на основание чл. 319 ЗСВ решение № 10-00-010/18.02.2015 г., с което е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Свилен Иванов Братоев, прокурор в РП - гр. Карлово за извършените дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "забележка". Приел е, че са налице нарушения по т. 4.1 и т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Изложил е подробни мотиви по квалификацията на нарушението, дееца, вината, противоправния резултат и причинната връзка. На проведеното на 26.02.2014 г. заседание на ВСС привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е отказало да се яви. Дисциплинарнонаказващият орган е изслушал доклада на председателя на дисциплинарния състав, който е обосновал необходимостта от налагане на дисциплинарно наказание "забележка". При проведеното тайно гласуване Висшият съдебен съвет е постигнал резултат 11 "за" налагане на предложеното наказание, 4 "против" и 2 "въздържали се", поради което на основание чл. 320, ал. 4 ЗСВ е приел решение, с което не е наложил дисциплинарно наказание "забележка" на Свилен Иванов Братоев. Във връзка с така приетото решение липсват конкретни мотиви, от които да е видно защо ВСС не е наложил дисциплинарно наказание и не е възприел мотивите на дисциплинарния състав. На многократните покани от страна на председателстващия заседанието онези членове, които са гласували "против" или "въздържали се" да изложат мотиви във връзка с така постигнатия правен резултат, никой от членовете на ВСС, задължени да изложат мотиви към своя отрицателен вот не е изпълнил тези свои задължения, произтичащи от Закона за съдебната власт. Върховният административен съд намира, че липсата на конкретни мотиви, от които да е видно защо ВСС не е наложил предложеното му от помощния орган дисциплинарно наказание съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на атакувания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Неясни не само за жалбоподателя, но и за Върховния административен съд остават съображенията на дисциплинарнонаказващия орган да издаде оспорения акт. В случай, че за мотиви на решението се приемат мотивите на дисциплинарния състав, тогава е налице противоречие между издадения акт и мотивите към него. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК вр. с чл. 323 ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

Цитирани разпоредби

1