Решение № 11146 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. П., директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк. М. Петрова, срещу Решение 5586 от 17.05.2024г., постановено по адм. дело 20237010710002/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), ІІІ отделение,79-ти състав, с което по жалба на АГРОМИЛК ПРОТЕИН ООД, ЕИК104039076, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от С. И. Д. - Управител е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221422003830-091-001 от 16.06.2023 г., издаден от Б. С. С. - началник сектор в ТД на НАП Варна, като ревизията е възложена от Й. Р. А. на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП Варна, а Д. Н. Б. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Варна е ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение 1245 от 30.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, относно отказа от право за приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС. Определените резултати за ревизираните периоди са в размер на - ДДС в размер на 1 113 959,43 лв. и лихви 397 430,45 лв. НАП е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1150 лв. С касационната жалба решението на първоинстанционния съд се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който спорният РА е нищожен като издаден от органи извън компетентната по отношение на дружеството ТД на НАП. Иска решението да бъде отменено като неправилно. В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез гл.юрк.Петкова, се позовава на тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2/2024 г. на Върховен административен съд (ВАС) и иска делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът АГРОМИЛК ПРОТЕИН ООД, ЕИК 104039076, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от С. И. Д., чрез адв.И. Испиридонова - Адвокатска колегия - Кюстендил, не изразява становище по жалбата и не се представлява в съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение на съда е в противоречие с решението по тълкувателно дело 2/2024 г. на ВАС и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е бил цитираният потвърден по административен ред РА. За да прогласи нищожността на РА, съдът, от фактическа страна, е приел за установено следното: Ревизионното производство е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия, издадена от Й. Р. А. на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП Варна, в качеството му на заместник на Б. С. С., съгласно Заповед ДО 18-3617/18.07.2022г. на директор на офис Русе към ТД на НАП Варна. Първоинстанционният съд не изследва причината и основателността на тази оригинерна заповед, нито възможността за прехвърляне на правомощията, определени по чл.119, ал.2 от ДОПК. Съсредоточил се е основно върху правомощието на делегиралият функциите Б. С. С., като включен в списъка на лицата, за които не се прилагат правилата на чл. 7 , ал.1 и чл.8, от ДОПК и осъществяват правомощията си на територията на цялата страна, съгласно Заповед РД 01 245 от 05.05.2022 г. (л. 21) на директора на ТД на НАП - София. С тази заповед е разпоредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да се изпълняват от служители (органи по приходите), които са изрично изброени в Заповед З-ЦУ-753/05.05.2022г. на заместник изпълнителния директор на НАП, (л. 22-29 от делото), между които е Б. С. С.. Приема също, че по отношение на него не са налице правомощия за възлагане на ревизия на дружество със седалище гр. София, поради липса на хипотезите на чл.10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП и императивността на разпоредбата на чл.112, ал.2, т.2 от ДОПК. Първоинстанционният съд счита, че делегирането на правомощия от заместник изпълнителния директор на НАП към орган по приходите от териториална дирекция, която не е териториално компетентна спрямо ревизираното лице противоречи на нормата на чл. 112, ал. 2 ДОПК. Съдът е изложил подробни съображения относно регламентираната в ДОПК компетентност и е обосновал извод, че издадените от заместник изпълнителния директор на НАП заповеди на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП са в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. В допълнение съдът е приел, че хипотезата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП е приложена при липсата на мотиви, обосноваващи необходимостта ревизията да бъде извършена от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната дирекция по чл. 8 ДОПК. Посочено е, че по аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП - София (за процесния случай), който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция (в случая ТД на НАП - Варна) и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП - София. С тези мотиви съдът е прогласил оспорения акт за нищожен, като на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката на компетентния орган, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно решението по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при действието на чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник-директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП, като не е дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея не дисквалифицират участието в ревизионното производство и издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед, като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски . С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,