Решение № 14030 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2009 г.

Решение № 14030 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на "ОУИ - гр. Варна, срещу решение № 215 от 24.03.2009 г., постановено по адм. дело № 47 от 2007 г. по описа на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отменен ДРА № 293 от 14.04.2003 г. на ТД - гр. Шумен, потвърден с решение № 77 от 26.02.2004 г. на директора на РДД - гр. Варна, относно непризнато право на данъчен кредит на ЕТ "Панчо Панов" за данъчния период м. 04.2000 г. в размер на 3770, 40 лв. и за данъчния период м. 07.2000 г. в размер на 775 лв. и съответните лихви по пет броя фактури, издадени от ЕТ "Нюли-Росен Атанасов". Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК вр. чл. 11 ЗВАС. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че данъкът по процесните фактури е начислен от доставчика, след като вещото лице по изслушаната експертиза не е направило проверка в счетоводството, а съдът се е позовал единствено на разпечатки от сметка 4532, за които няма данни, че се съдържат в компютрите и в техническите носители на мястото, където доставчикът е упражнявал дейността си. По подробно изложени съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - ЕТ "Панчо Панов", оспорва жалбата с представеното по делото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съставът на Варненския окръжен съд - административно отделение, при повторното разглеждане на делото след отмяната от Върховния административен съд на първоначално постановеното решение е отменил данъчен ревизионен акт № 293 от 14.04.2003 г. на ТД - гр. Шумен, потвърден с решение № 77 от 26.02.2004 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта относно непризнатото право на данъчен кредит на ЕТ "Панчо Панов" - гр. Шумен, за данъчния период м. 04.2000 г. в размер на 3770, 40 лв. и за данъчния период м. 07.2000 г. в размер на 775 лв. и съответните лихви и по пет броя фактури, издадени от ЕТ "Нюли-Росен Атанасов". За да отмени ДРА в тази част, в която не е признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Нюли-Росен Атанасов" - с. Малък чифлик, област Велико Търново, съдът е приел, че доставчикът не е намерен на посочения адрес, тъй като не е търсен на актуалния, а на друг адрес, и поради това не е установено дали данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът въз основа на представените от пълномощника на доставчика извлечения от сметка 4532 за съответните месеци, които не са били оспорени в производството, и въз основа на заключението на вещото лице е направил извода, че е доказано начисляване на ДДС по смисъла на чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) и за ревизирания субект са налице всички законоустановени предпоставки за признаване на право на данъчен кредит. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по облагаеми доставки са предвидени в чл. 64 ЗДДС в редакцията, приложима за ревизираните данъчни периоди от 2000 г., като една от тези предпоставки, визирана в т. 2, е данъкът да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата на издаване на данъчната фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. В случая начисляването на данъка в счетоводството на доставчика е останало недоказано в производството по обжалване на данъчния ревизионен акт. От съдържанието на заключението по съдебната експертиза се установява, че вещото лице не е извършило посещение на данъчния адрес на доставчика, а е работило само по представените документи, като изводите му, че данъкът е начислен счетоводно, са направени единствено въз основа на заверени копия на хронологични регистри на сметка 4532 за съответните периоди. Изложеното налага извода, че заключението е необосновано и некомпетентно, независимо че представените документи не са били оспорени. Това е така, тъй като за да се направи преценка относно начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика, следва да бъде извършена проверка относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществената стопанска операция. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ДПК (отм.) вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства, установени при ревизията. Поради това за да се установи редовното и правилно водене на счетоводна сметка 4532, същата следва да се провери и изследва във връзка с кореспондиращите счетоводни сметки, например: отразяване по дебита на сметка 411 - на общия размер на доставката, съответно по кредита на сметка 4532 - на размера на данъка, и по кредита на сметка от група 70 - на размера на данъчната основа на сделката, както и кореспонденциите на сметка 4532 със сметки 4538 и 4539, а от друга страна - кореспонденциите на сметка 411 със сметка от група 50, и т. н. В случая очевидно не е направена такава проверка. Представените по делото извлечения от счетоводни записвания съдържат данни от магнитен носител, които не отговарят на изискванията на чл. 85, ал. 1, 2 и 3 ДПК, действащ за процесния период. Няма доказателства, че разпечатките са направени от компютър или от технически носител, намиращи се на местата, където доставчикът осъществява дейността си, за да се приеме, че тези данни са създадени от субекта, посочен за техен издател. Не са посочени също данни (име, длъжност) за лицето, което фактически е съставило тези извлечения. Съобразно изложеното се налага изводът, че фактическите констатации в ДРА не са опровергани в производството по обжалването на акта. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е възприел заключението на съдебната експертиза, без да го обсъди с останалите доказателства по делото, в нарушение на изискването по чл. 157, ал. 3 вр. чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Изводите на съда, че е доказано начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика ЕТ "Нюли-Росен Атанасов", се основават на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон относно изпълнението на изискванията на чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). Доказването на всички тези обстоятелства е било в тежест на лицето, претендиращо правото на данъчен кредит, независимо че при проверката данъчните органи не са потърсили доставчика на актуалния му адрес. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 130 ДПК (отм.) в производството по обжалване на ДРА съдът е съд по същество и независимо от допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на ДРА (извън тези, даващи основание да се приеме, че актът е нищожен) във всички случаи следва да реши спора по същество, като прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки за признаване на претендираното право на данъчен кредит. В тази връзка жалбоподателят е следвало да докаже изпълнението на всички кумулативни предпоставки по чл. 63 и сл. ЗДДС (отм.), за да му се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от ЕТ "Нюли-Росен Атанасов", което той в случая не е сторил. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли подадената жалба против ДРА относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Нюли-Росен Атанасов". Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски по делото съобразно направеното искане от касатора, който има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.), което настоящата инстанция определя в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221 и 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,