Решение № 2955 от 21.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Лазаров против Решение 731/26.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1120/2020 г., с което Национална здравноосигурителна каса е била осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД, по обективно съединени искови претенции сумите от неизпълнение на сключен между лечебното заведение и Национална здравноосигурителна каса договор 164277/25.02.2020 г., представляващи стойността на оказаната медицинска дейност по клинични пътеки, амбулаторни процедури и приложени лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, извън цената на клиничните пътеки и амбулаторни процедури, както следва: 1.) 17140,00 лева, представляваща оказана медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, за която е издадена фактура 58/09.03.2020 г., 2.) 35968,90 лева, представляваща лекарствени продукти за оказаната медицинска помощ на пациенти по КП и АПр., за които е издадена фактура 59/09.03.2020 г., 3.) 1180,20 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено под формата на законна лихва върху посочените в т.1 и т.2 главници, считано от датата на издаване на фактурите - 09.03.2020 г., до датата на завеждане на иска - 27.05.2020 г., 4.) 121274,00 лева, представляваща стойността на оказана медицинска помощ по КП и АПр., за която е издадена фактура 60/01.04.2020 г., 5.) 102540,71 лева, представляваща лекарствени продукти за оказаната медицинска помощ на пациенти по КП и АПр., за които е издадена фактура 61/01.04.2020 г., 6.) 3543,72 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено под формата на законната лихва за забава върху посочените в т.4 и т.5 главници, считано от датата на издаване на фактурите - 01.04.2020 г. до датата на завеждане на иска - 27.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху посочените главници, считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.05.2020 г. до датата на окончателното погасяване на задължението. С решението Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) била осъдена да заплати на лечебното заведение разноски в размер на 8700 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, защото същото е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът тълкувал превратно разпоредбата на чл. 354, ал.1 във връзка с чл. 292, т. 6, б.б от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 година. Лечебното заведение било неизправна страна по сключения с НЗОК индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, защото за периода 25.01.2020 г. 13.02.2020 г. е имало сключен договор с клинична лаборатория за пакет Клинична лаборатория и микробиология, която обаче е нямала сключен договор с НЗОК. Касаторът обосновава доводите си с предвиденото за лечебното заведение задължение в разпоредбата на чл. 283, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г., което не било изпълнено от страна на ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД и следователно неизпълнението се явявало основание да му бъде отказано изплащането на исковите суми. Лечебното заведение не обжалвало отказа на нарочно създадената комисия, назначена със Заповед РД-18-13/05.02.2020 г. на директора на РЗОК Пловдив, да му бъде изплатена претендираната сума, поради което в съдебното производство пред Административен съд Пловдив не било допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол върху спорните правоотношения.

Моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД, чрез адв. Шаркова, счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира съдебните разноски да бъдат възложени в тежест на касаторовата страна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

Административен съд Пловдив е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл. 128, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 80 АПК и във връзка с чл. 45а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и по чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 19ж АПК. Фактическите твърдения, въз основа на които ищецът МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД извежда своето претендирано накърнено материално право, се основават на неизпълнение от страна на НЗОК на сключен административен договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури 164277/25.02.2020 г., изразяващо се в отказ да бъдат заплатени дължимите суми за извършената и отчетена медицинска дейност по клинични пътеки, амбулаторни процедури и приложени лекарствени продукти за пациенти по КП и АПр., заплащани от НЗОК, извън цената на клиничните пътеки и амбулаторни процедури.Същите са подробно описани по пера в обстоятелствената част на исковата молба.

Ищецът претендира своето право да получи реално изпълнение на договора, като му бъдат заплатени исковите претенции и на основание чл. 4, ал.1 от същия договор, въз основа на издадените фактури 58/09.03.2020 г., 59/09.03.2020 г., 60/01.04.2020 г. и 61/01.04.2020 г., ведно с лихвите за забава върху главниците и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на процесните суми.

От фактическа страна административният съд е приел за установено, че МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД е сключила с НЗОК индивидуален договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки 164277/01.06.2018 г. и индивидуален договор за оказване на медицинска помощ по амбулаторни процедури 164758/01.06.2018 г., както и допълнително споразумение за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури 23/20.02.2019 година. Правният спор по делото касае претенции относно последващо сключения на 25.02.2020 г. договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури 164277 и при действието на НРД за МД за 2020 - 2022 г., в сила от 01.01.2020 г. за страните по индивидуалния договор от 25.02.2020 година.

Районна здравноосигурителна каса - Пловдив е отказала с писмо от 04.03.2020 г. да заплати на МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД отчетените за м. януари случаи и лекарствени продукти, и на основание чл. 283, ал. 1, чл. 292, т. 5а и чл. 314 от НРД за МД за 2020-2022 година. Съдът е установил, че за тези процесни суми ищецът е издал фактури 58/09.02.2020 г. на стойност 17140 лева и 59/09.02.2020 г. на стойност 35968.90 лева с получател РЗОК Пловдив. С последващо писмо от 31.03.2020 г. РЗОК Пловдив отново е отказала плащане по индивидуалния договор, но в случая се касае за отчетените за м. февруари фактури и посочени лекарствени продукти, описани подробно в писмото. За същите ищецът е издал фактури 60/01.04.2020 г. на стойност 121 274 лева и 61/09.02.2020 г. на стойност 102 540.71 лева с получател РЗОК - Пловдив, надлежно изпратени до РЗОК Пловдив.

За установяване не спорните въпроси, свързани с дължимостта на исковите суми и с доказване на размера на исковите претенции, административният съд е допуснал извършването на съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява размерът на сумите по съответните фактури, представляващи стойността на извършените от лечебното заведение медицински дейности за м.01. и м. 02 на 2020 година.

Фактурите, по които НЗОК е оказала плащането, вещото лице констатира, че са осчетоводени от лечебното заведение по дебит счетоводна сметка 411 Клиенти/кредит счетоводна сметка 703 Приходи от продажби на услуги" на стойност 102 540,71 лева, както и е изчислило следващата се законна лихва за забава върху претендираната главница. Изводите на вещото лице, дадени в заключението, са подкрепени от доказателствения материал, касаещ спорове от 09.03.2020 г. до 01.04.2020 година. Като е кредитирал приетите по делото доказателства и ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че исковите претенции са доказани по основание и размер и ги е уважил, така, както са предявени.

Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният административен съд е тълкувал превратно разпоредбата на чл. 354, ал.1, във връзка с чл. 292, т.6, б.б от НРД за МД за 2020-2022 г. досежно процесния правен спор.

Между НЗОК и МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД е бил сключен договор 164277/25.02.2020 г., който съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗЗО е административен договор и процесният правен спор, съобразно предвиденото в чл. 128, ал.1, т. 3 АПК, е подведомствен на административния съд.

На основание постигнатото между страните съглашение от 25.02.2020 г. и по - конкретно в чл. 1, ал. 1 от него, лечебното заведение в качеството си на изпълнител на болнична помощ се задължава спрямо възложителя НЗОК да предоставя на трети лица, медицинска помощ по клинични пътеки от приложение 17 Клинични пътеки на НРД за МД за 2020-2022 г., подробно описани в текста на договора, срещу насрещното задължение на възложителя, посочено в чл. 39 от договора, последният да закупува и да му заплаща договорената в чл.1, ал.1 извършена и отчетена медицинска дейност. На основание чл. 4, ал.1 от договора изпълнителят има право да получава договореното заплащане за извършената и отчетена дейност по КП/АПр/КПр при условията и сроковете и по реда, определен в НРД за МД за 2020-2022 г. и настоящия договор.

По отношение на повдигнатия правен спор пред първоинстанционния съд, свързан с обстоятелството било ли е изправна страна по административния договор лечебното заведение и следва ли да му се заплати осъществената медицинска помощ, посочена в спорните фактури, същият е достигнал до обоснован правен извод, че процесните суми се дължат на болницата. Съдът се е аргументирал с обстоятелството, че болницата е оказала необходимата медицинска помощ и е извършила съответните медицински дейности в уговорения обем и по ред, предвиден в чл. 3, ал. 3 от договора, поради което ищецът има право да получи заплащането й на основание чл. 4, ал.1 от него. Болницата е спазила изискванията на чл. 352, чл. 353 от НРД за МД за 2020-2022 г., като дейностите в съответствие с чл. 39, ал.1 от същия договор са отчетени по реда на чл. 357, чл. 366 и чл. 367 от НРД за МД за 2020-2022 година.

От данните по делото безспорно се установява, че не са налице конкретни фактически установявания, които да бъдат подведени под хипотезиса на правните норми на чл. 357, чл.366, ал.12 от същия НРД, за да се приеме, че НЗОК има основание да откаже заплащане на процесните медицински дейности, за които не се спори, че са осъществени от лечебното заведение в нормативно установения вид и обем, и на основание договора от 25.02.2020 г., индивидуализирани в исковата молба.Уведомителните писма на НЗОК за отказ от плащане не са индивидуални административни актове, а обективират възражение за неизпълнен договор, защото се сочат пороци от страна на НЗОК за отчетените случаи, по същество се касае за предварителен контрол върху оказаната медицинска дейност, като изпълнителят може да се защити в процесното исково производство, като докаже, че е изправна страна по индивидуалния договор.

Обективираните волеизявления на органа в писмата, с които се отказва плащане на исковите суми, не сочат по същество и на незавършеност на клинична пътека, по която са осъществени медицинските дейности и са използвани лекарствени продукти. Споделят се доводите и съображенията на първоинстанционния административен съд, които са съобразени и с установената съдебна практика на Върховния административен съд относно незавършеност на клиничната пътека според чл. 354, ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 година. Съгласно нея КП, която не е завършена, индикациите за хоспитализация и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП. По аргумент от чл. 292, т. 6, б. б" от НРД за МД 2020-2022 г. диагностично-лечебният алгоритъм, като основен компонент на клиничната пътека, е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение от лечебните заведения.А освен това, неизпълнението на клинична пътека не е сред основанията за отхвърляне на заплащането на приложени лекарствени продукти, които се заплащат извън стойността й. Основанията за отхвърляне на заплащането на лекарствени продукти са посочени в чл. 366, ал.12 от НРД за МД за 2020-2022 г. и включват хипотезите, посочени в т.3 и т.9 от същия член, но не се твърди от органа такова неизпълнение от страна на лечебното заведение.

Изводът за дължимост на исковите суми от страна на НЗОК, до който е достигнал Административен съд Пловдив, е правилен, защото задължението на НЗОК да заплати е в корелативна зависимост от насрещното задължение на лечебното заведение да изпълни точно и според договореното. Последното обстоятелство е било доказано пред първоинстанционния съд главно и пълно от ищеца, включително и със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът го е кредитирал и ценил в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК, касателно авторството на процесните фактури, издадени от дружеството, както и тяхното надлежно осчетоводяване по съответните сметки и съобразно изискванията на Закона за счетоводството.

Правното основание за отказ от плащане на дейности, извън цената на клиничните пътеки, както и за лекарствени продукти, от страна на НЗОК, е обективирано в писма изх. 29-00-27 от 04.03.2020 г. и изх. 29-00-44 от 31.03.2020 г. на директора на РЗОК - Пловдив и е по чл. 283, ал.1, чл. 292, т.5 б. а и чл. 314 от НРД за МД за 2020-2022 година. Съгласно редакцията на текста на чл. 283, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 към датата на сключване на договора ДВ. бр.7 от 24 януари 2020 г., клиничните пътеки, АПр и КПр, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. Според чл. 292, т. 5 б.а от същия НРД условията за сключване на договор и изпълнение на КП, включващи задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на КП, са един от основните компоненти на КП, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения.

На основание чл. 314 от НРД за МД за 2020-2022 г. в относимата редакция към датата на подписване на договора, амбулаторните процедури следва да се извършват в съответствие с алгоритмите по приложение 18 и да се отразяват в посочените в тези алгоритми документи. Съобразявайки се с посочените разпоредби, административният съд е достигнал до правилен извод, че съгласно §4, т.1 от сключения договор между МБАЛ "ПАРК ХОСПИТАЛ" ЕООД и НЗОК, в сила от 01.01.2020 г., във фактурите за м.01.2020 г. и за м.02.2020 г. е посочена извършена болнична помощ по КП и Апр по договор 164277/25.02.2020 г. и за лекарствени продукти заплащани от НЗОК, извън цената на КП 240 и АпР 6 и 7 съгласно Наредба 40/20024 година.

Пред първоинстанционния съд не е бил формиран спор дали претенцията за заплащане на лекарствени продукти по посочените в писмата от директора на РЗОК ИЗ, отчетени при изпълнение условията на НРД за МД 2020 г. - 2022 г. и Наредба 10 от 2009г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, е била в предметния обхват на отношенията между НЗОК и лечебното заведение, възникнали от договор 164277/25.02.2020 година. Но такъв спор не е бил повдиган и в изпратените от НЗОК до лечебното заведение писма, с които се отказва тяхното заплащане. Независимо от тези констатации, за да откаже заплащането на сумите, НЗОК се позовава именно на договор 164277/25.02.2020 г., поради което следва да се приеме, че същите са част от предметния му обхват и следователно от правната регулация на административния договор по смисъла на чл. 45а, ал.1 ЗЗО. Още повече, че чл. 366, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г. препраща към индивидуалния договор, защото предвижда, че изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, ежедневно подават файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие дейност.

В допълнение следва да се посочи, че на основание §4 от ПЗР на НРД за МД ЗА 2020-2022 г. договорите с изпълнители на болнична помощ влизат в сила от 1 януари 2020 г., при условие че съответният изпълнител до момента на сключване на новия договор е работил по договор с НЗОК за оказване на същия вид медицинска помощ. От данните по делото е било установено пред административния съд, че страните са били обвързани от индивидуален договор 164277/01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, а процесните дейности са изрично предвидени в раздел VIII Предписване, отчитане, заплащане за лекарствени продукти, чиято стойност НЗОК заплаща извън цената на клиничните пътеки от договора.Този договор в частта по раздел VIII е бил изменен с допълнително споразумение 23/20.02.2019 година. С договор 164758/01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури НЗОК се е договорила с болницата и на основание НРД за МД за 2018 г., същата да оказва на посочените в чл. 1, ал.1 от договора лица амбулаторни процедури.

Следователно болницата към 01.01.2020 г. е изпълнявала изискването на §4 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022 г. и този НРД именно е регулирал спорните правоотношения.

Правилно съдът е приел, че спорът относно изпълнението на посочения административен отговор следва да бъде преценен и с оглед основанията за отхвърляне на заплащането на претендираните медицински дейности, вкл. и лекарствени продукти, според предвиденото в чл. 366, ал. 12 от НРД за МД за 2020-2022 година. Въз основа на фактическите установявания пред първоинстанционния съд и съобразно разпоредбата на чл. 80 ЗЗО, съдът е преценил, че спорът между изпълнителя на болнична помощ и НЗОК следва да бъде отнесен до компетентния административен съд. Този извод е обоснован от обстоятелството, че нито в ЗЗО, нито в НРД за МД за 2020-2022 г. има уредена процедура за арбитраж, така, както сочи чл. 80 ЗЗО. Затова отказът на органа да заплати сумите и бездействието му следва да се приеме в полза на изпълнителя, който търси защита на материалното право, което твърди, че му е нарушено, и затова трябва да предяви спора пред съда.

Отделно от горното, по отношение на незаплатените суми за оказаната медицинска дейност по клинични пътеки, амбулаторни процедури и приложени лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, извън цената на клиничните пътеки и амбулаторни процедури, следва да се посочи, че в чл. 366, ал. 10 от НРД за МД за 2020-2022 г. е предвидено, че ежедневно подадената по електронен път информация се обработва в информационната система на НЗОК. След окончателната обработка за календарен месец в срок до 15,00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо одобрената и отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащана от НЗОК, извън стойността на КП/АПр/КПр, и съответните основания за отхвърляне.

На основание последно цитираната разпоредба от НРД, съобразен с установените по делото правнорелевантни факти и обстоятелства, е изводът на съда, че нито в подадената по електронен път справка, нито в изпратеното месечно известие, е посочено основание за отхвърляне на заплащането на КП и АПр., което е сред тези, съдържащи се в ал. 12 на чл. 366 от НРД.

В случай, че РЗОК смята, че са извършени нарушения на изискванията за изпълнение на съответните клинични пътеки и/или амбулаторни процедури и изискванията за лекарствени продукти, е следвало да осъществи процедура по контрол, предвидена в Закона за здравното осигуряване, но това не е основание за отхвърляне на оказаната и отчетена медицинска помощ, освен ако не са налице нарушения по чл. 366, ал.12 от НРД.

Правилни са изводите на съда, че не е съществувал спор между страните, че между МЦ Нолекс" ООД и НЗОК е бил сключен договор, който е влязъл в сила от 01.01.2020 г., по силата на §4, т. 1 от същия, с изключение на пакети Клинична лаборатория" и Микробиология", за които с посочено, че са влезли в сила от 14.02.2020 година.

Според чл. 262,ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г. страна по договор с НЗОК за оказване на БМП по КП, АПр и КПр може да бъде лечебно заведение по чл. 15, което отговаря на общите условия по чл. 20, ал. 1, т. 1, букви "а", "б" и "в", както и на следните специални условия:

1. съответствие на устройството на лечебното заведение с разрешението за осъществяване на лечебна дейност и съответното ниво на компетентност, респ. с регистрацията в ИАМН/РЗИ;

1. в лечебното заведение са разкрити необходимите структурни звена, посочени в приложения 17, 18 и 19 на съответните КП, АПр и КПр, за които то кандидатства, когато тези структурни звена са клиники и/или отделения със специалностите, по които са разкрити, фигурират в разрешението за осъществяване на лечебна дейност със съответното ниво на компетентност съгласно ЗЛЗ.

Съгласно Приложение 17 "Клинични пътеки" и 18 "Амбулаторни процедури" към НРД за МД за 2020-2022 г. в раздел I "Условия за сключване на договора и за изпълнение на амбулаторна процедура" е предвидено, че лечебното заведение може да осигури чрез договор вменените като задължителни звена медицинска апаратура и оборудване и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК. По делото не е имало спор, че болницата не е разполагала със собствена клинична лаборатория. В случаите, когато лечебното заведение не разполага със собствена лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория на съответното ниво, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория - структура на друго лечебно заведение. В тези случаи, лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата.

Видно от цитираното съдържание на Приложение 17, действително няма въведено изискване за сключен договор с НЗОК по конкретен пакет или дейност за другото лечебно заведение, а единствено изискване за сключен договор с НЗОК и специфично териториално разположение на лабораторията, което изискване в случая за МЦ "Нолекс" ООД е изпълнено. Многопрофилна болница за активно лечение ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД има сключен договор с МЦ "Нолекс" ООД от 24.01.2020 г., като последното дружество се задължава да извърши клинично-лабораторни и медико-диагностични изследвания "Микробиология", а според чл. 3 от договора "Нолекс" ООД се задължава да извърши възложените от МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД дейности в сградата на последното лечебно заведение в с.Брани поле, Местност "Герена", 24 часа в денонощие и 365 дни в годината. Следователно налице е изпълнение на раздел I "Условия за сключване на договора", към Приложение 17 от НРД за МД за 2020-2022 г., към датата на сключване на договора между МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД и НЗОК на 25.02.2020 година.

Ето защо, след като в случая МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД е изправна страна по сключения договор 164277/25.02.2020 г. с НЗОК, то НЗОК дължи заплащане на стойността на извършената и отчетена медицинска дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, както и за приложени лекарствени продукти, за стойността на която е била надлежно уведомена с издадените четири броя фактури. Исковите претенции за главниците и законните лихви за забава до датата на подаване на исковата молба, последните предявени като акцесорни искове, са доказани по основание и размер. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т.3 АПК и решението като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на правния спор, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски пред касационната инстанция е своевременно отправена и е основателна, поради което в тежест на касатора следва да се възложат разноските за един адвокат по делото, възлизащи на 6000 лева, съгласно представени договор за предоставяне на правни услуги от 14.06.2022 г., фактура 0000000605/18.07.2022 г., банково извлечение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение