Решение № 3567 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2023 г.

ВАСПето отделение22.03.2024 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 573/05.05.2023 г. по адм. дело 614/2022 г. по описа на Административен съд София- област.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на А. Стаменов, [ЕГН], [населено място], Софийска област, [улица], сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител Г. Бъчваров а - юрисконсулт, срещу Решение 573/05.05.2023 г. на Административен съд София- област/АССО/, постановено по адм. дело 614/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с Изх. 02 230 - 6500/9679 от 05.08.2021 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, само в частта, с която за кампания 2019 г. е отказано напълно финансиране по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 12 797.58 лв.; по Схемата за единно плащане на площ/СЕПП/ в размер на 9 849.64 лв. и по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури/СПК/ в размер на 337.19 лв., намалено е исканото финансиране по Схема за преразпределително плащане /СПП/ с 525.90 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания/ЗДП/ с 2 842.39 лв., както и са наложени санкции за бъдещ период по СПК в размер на 163.23 лв. и са начислени неудържани санкции по СЕПП в размер на 1 246.28 лв. и по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 1 619.29 лв., преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 23/090519/97292 за кампания 2019 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че административният акт неправилно е отменен от първоинстанционния съд поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в използване на негоден доказателствен материал от експерта, извършил проверката. Според касатора от изготвените снимки се установява наличието на висок тревостой, който прави площите недопустими за подпомагане, което се потвърждавало и от заключението по приетата по делото съдебно - техническа експертиза. Сочи се, че изготвените снимки са в изпълнение на цитираните в съдебното решение две заповеди, тъй като в тях са изброени детайлно всички парцели, които са заявени от жалбоподателя. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба от 13.02.2024 г. от процесуалния представител Бъчваров, с която не възразява по даване ход на делото. Претендира юриск. възнаграждение и прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация А. Стаменов в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. Керезов, който оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа депозирания писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно при следните коригиращи мотиви: Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че А. Стаменов е регистриран земеделски производител с УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. Стаменов е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 с УИН 23/090519/97292, с което е заявил за подпомагане 88 парцела, находящи се в землищата на [населено място], Софийска област, по следните схеми и мерки: 1.Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/; 2. Схемата за единно плащане на площ/СЕПП/; 3. Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури/СПК/; 4. Схема за преразпределително плащане /СПП/ и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания/ЗДП/. По отношение на процесните парцели са били извършени две проверки на място, възложени от Регионалния технически инспекторат, при провеждането на които проверки първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На 05.08.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от заявените за подпомагане за 2019 г. суми, като писмото е обжалвано само в частта, с която за кампания 2019 г. е отказано напълно финансиране по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 12 797.58 лв.; по Схемата за единно плащане на площ в размер на 9 849.64 лв. и по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури в размер на 337.19 лв., намалено е исканото финансиране по Схема за преразпределително плащане с 525.90 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания с 2842.39 лв., както и са наложени санкции за бъдещ период по СПК в размер на 163.23 лв. и са начислени неудържани санкции по СЕПП в размер на 1 246.28 лв. и по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 1 619.29 лв. В хода на съдебното производство е постъпило Становище от ДФЗ с Изх. 02-230 - 6500/9679-3 от 02.06.2022 г., в което адм. орган е изложил конкретни съображения относно постановените намаления по посочените по горе схеми и мерки. Допусната, изслушана и приета по делото е Съдебно - техническа експертиза, от заключението по която се установява, че снимките, на които се позовава експертът, извършил втората проверка на място, са правени преди определения в Заповед 393108/16.09.2029 г. срок за извършване на проверката - 16.09. - 20.09.2019 г., а именно в периода 28.08.2019 г. - 03.09.2019 г. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са приети наведените от жалбоподателя доводи за липса на изчерпателни мотиви в процесния административен акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но касационната инстанция намира, че същото е немотивирано, тъй като не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с Изх. 02-230-6500/9679 от 05.08.2021 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. липсват фактически и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат отказани. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на становище. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. 02-230-6500/9679-3 от 02.06.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. По изложените коригиращи мотиви решението следва да бъде оставено в сила като правилно по своя резултат. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 2500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Керезов. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение