Решение № 13543 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2009 г.

Решение № 13543 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Оля Цолова от гр. София, подадена от пълномощник адв. Веселинова против решение № 1/6.02.2009 г., постановено от Административен съд-София град по адм. дело № 5343/2008 г. С доводи за необоснованост, незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Балканкар ЗП. Т. Петров" АД, чрез процесуалният си представител, в писмена защита излага доводи за законосъобразност и обоснованост на решението и моли за оставянето му в сила. Ответникът - кмет на район "Сердика" при СО не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-0901-174/29.07.2008 г. на кмета на район "Сердика" при СО, с която на основание чл. 91 АПК и постъпила жалба от "Балканкар ЗП. Т. Петров" АД са отменени предходни заповеди № РД-09-89/19.05.2008 г. и № РД-09-111/27.06.2008 г. на кмета на района, като първата от тях е издадена на основание чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ за заздравяване на освидетелствани сгради, а с втората е допусната поправка на фактическа грешка досежно адресатите на заповедта - съсобственици на сградите. За да потвърди оспорената заповед като законосъобразна, административният съд е изследвал наличието на изискванията по чл. 91 АПК и е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, във визирания в ал. 1, чл. 91 АПК срок и при съответни мотиви за допустано съществено нарушение на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ - неизслушване на заинтересованите лица, а именно: съсобствениците на освидетелстваните сгради. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, сочени в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, на което правно основание е издадена оспорената заповед, в 7 дневен срок от получаване на жалбата или протеста административния орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че правото на отзив е упражнено от надлежния административния орган - издател на отменените заповеди и в преклузивния 7 дневен срок по чл. 91, ал. 1 от АПК, считано от датата на подаване на жалбата на "Балканкар ЗП. Т. Петров" АД - подадена, видно от вх. № на 24.07.2008 г. Правилен е и извода за налична материална незаконосъобразност на отменените заповеди, тъй като неизслушването на заинтересованите лица, каквито са безспорно съсобствениците по реда на ал. 2, чл. 196 ЗУТ е съществено нарушение на административната процедура, водещо до незаконосъобразност само на това основание. Неоснователен е доводът по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при конституиране на заинтересованите страни по делото, тъй като настоящето производство се развива по АПК (ал. 2, чл. 91) и страни в съдебната фаза са участниците в административното производство по отзив, а не тези, участвали в производството по чл. 195 ЗУТ. Контролът за законосъобразност на този вид индивидуален административен акт (заповед по чл. 91 АПК) се упражнява пряко от съдилищата, по силата на чл. 213, вр. ал. 2 от чл. 91 АПК, а не от административния орган по чл. 216, ал. 2 ЗУТ "нов" акт подлежи на оспорване "по реда на АПК". Неоснователно е и възражението досежно прекомерния размер на присъдените с обжалваното решение разноски, тъй като същият е съобразен с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА и възражение по размера (искане за присъждане на по-нисък размер) по смисъла на ал. 5, чл. 78 ГПК не е направено в производството пред административния съд. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,