Решение № 4112 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13152/2018 г.

Решение № 4112 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13152/2018 г., I о., докладчик председателят Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БД ЕНД ПАРТНЕРС" ООД, чрез адвокат Р. Джамбов, против Решение № 1627/13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3761/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № Р- 16001617001149-091-001 от 15.09.2017 г., издаден от Г. Недкова - началник сектор, възложил ревизията и от Б. Чапразов на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 696 от 30.11.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 46004. 33 лв. и прилежащите лихви в размер на 8038. 25 лв. С решението дружеството е осъдено да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 2151. 28 лв В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подадена молба (допълнение към касационната жалба) от 26.11.2028 г., касаторът излага доводи, че съдът не е извършил обективен анализ на събраните по делото доказателства и немотивирано е игнорирал част от тях, в резултат на което не е установена правило фактическата обстановка по спора. Твърди се, че неправилно съдът е приел за установено основанието за отказ на право на данъчен кредит, поради погрешно тълкуване на приложимите правни норми. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени РА в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 46004. 33 лв. и прилежащите лихви в размер на 8038. 25 лв. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "БД ЕНД ПАРТНЕРС" ООД, против Ревизионен акт № Р- 16001617001149-091-001 от 15.09.2017 г., издаден от Г. Недкова - началник сектор, възложил ревизията и от Б. Чапразов на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 696 от 30.11.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 46004. 33 лв. и прилежащи лихви в размер на 8038. 25 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. За да постанови този резултат, АС - Пловдив е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - Пловдив е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и е обосновал краен извод, че в съответствие с материалния закон – чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит за придобити три леки автомобила: в размер на 9625, 89 лв. за придобит лек автомобил "Ленд Роувър", както следва в м. 01.2015 г. - ДДС в размер на 11734, 98 лв. и за м. 02. 2015 г. ДДС в размер на (-2109. 09 лв.); в размер на 13690, 81 лв. за придобит лек автомобил "Мерцедес МЛ 250" в данъчен период м. 02.2015 г.; в размер на 22687, 63 лв. за придобит лек автомобил "Мазерати Гибли" в данъчен период м. 11. 2016 г. Обсъдени са свидетелските показания на разпитания по делото MICHELE ITTIANESE италиански гражданин, които съдът не е кредитирал, тъй като същите не се подкрепят от писмените доказателства по делото. Обсъдена е и приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Н. Герджиков, която е неоспорена от страните и съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвена. От фактическа страна, съдът е приел за установено по делото, че за ревизирания период 25.11.2014 г. – 31.01.2017 г. "БД ЕНД ПАРТНЕРС" ООД има деклариран ВОП от Италия на три леки автомобила, за които е начислен ДДС на покупките, като са осчетоводени издадените Протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС в Дневника за покупки и в СД по ЗДДС за съответните периоди. За безспорно е прието също, че автомобилите представляват леки автомобили по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съдът е дал тълкуване на приложимите разпоредби от ЗДДС на чл. 70, ал. 1, т. 4 и на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В обжалваното решение е посочено, че основната дейност на лицето за ревизирания период е предлагане на маркетинг услуги във връзка с проучване на европейски пазари, като дейността се извършва от управителя на дружеството-жалбоподател и няма наети лица на трудови договори или извънтрудови правоотношения, няма данни за наети обекти, в които се осъществява дейността. Според съда от събраните по делото доказателства не се доказва твърдението на ревизираното лице, че процесните леки автомобили: "Ленд Ровер Рейндж Ровер" с per. [рег. номер на МПС], "Мерцедес МЛ 250" с per. [рег. номер на МПС] са били препродадени, а третият лек автомобил "Мазерати Гибли" с per. [рег. номер на МПС] е използван единствено за отдаването му под наем. Посочено е, че от съдебно-счетоводна експертиза се е установило, че не са представени счетоводни записи относно използването на процесните МПС. По отношение на лекият автомобил "Ленд Ровер Рейндж Ровер" с per. [рег. номер на МПС], съдът е акцентирал на обстоятелството, че МПС е придобито в данъчен период м. 01.2015 г, а фактурата за продажба е от 16.01.2017 г., същата е отразена в счетоводните регистри на ревизираното лице едва на 01.05.2017 г. и в Дневник за продажбите и СД по ЗДДС за данъчен период м. 05.2017 г. Отбелязано е още, че от извършената служебна справка в КАТ приходните органи са установили, че МПС не е отписано от партидата на дружеството и на същото е наложен запор от м. 05. 2017 г. Прието е, че липсват доказателства по делото за разплащане при продажбата (ВОД) на това МПС. Според съда, това се доказва и от приетата по делото Аналитична ведомост на сметка 411 "Клиенти-аналитична партида CIRO RENDOLA, от която е видно, че към 31.12.2017 г. сделката не е разплатена и сметката е с Дебитно салдо от 16 428, 97 лв. За лекия автомобил "Мерцедес МЛ 250", решаващия състав е изложил аналогични мотиви за липса на доказателства относно разплащането при продажбата (ВОД) на МПС. В подкрепа на този извод е посочено, че от Аналитична ведомост на сметка 411 "Клиенти-аналитична партида AC AUTO DI CUOMO ANNA е видно, че към 31.12.2016 г. сделката не е разплатена и сметката е с Дебитно салдо от 58 755 лв. Относно лекия автомобил "Мазерати Гибли" е обсъден представения договор за наем на МПС от 20.05.2016 г., от който е видно, че отдаването на автомобила е започнало през м. май 2016 г., фактурата за плащане на наема е от 22.05.2017 г. Възприет е извода, че се касае за непроцесен период и липсват представени приемо-предавателни протоколи, във връзка с предаването на процесното МПС. Развита е тезата, че Договор за наем на МПС от 20.05.2016 г. между "БД ЕНД ПАРТНЕРС" ООД (Наемодател) и "TTN" Ltd - IT 079601111214 (Наемател) за предоставяне на МПС "Мазерати Гибли" с per. [рег. номер на МПС] за временно ползване за служебен автомобил за задгранични пътувания, за срок от 1- година и с цена 6-месечна наемна ставка в размер на 3 000 евро (5 850 лв.) е с дата 20.05.2016 г, подписан е от управителя на "БД ЕНД ПАРТНЕРС" ООД К. Бучи за наемодател на сочената дата в гр. Пловдив, но към момента на сключването на договора, същият не се е намирал в Р. България, тъй като е влязъл в Република България през ГКПП-Аерогара София на 22.05.201 бг. Възприет е извода, че договорът не е сключен на сочената дата и място и е съставен, за да послужи за целите на ревизионното производство. В подкрепа на тези твърдения е отбелязано, че за наема е издадена фактура № 4 от 22.05.2017 г., касаеща непроцесен период, с доставчик "БД ЕНД ПАРТНЕРС" ООД, получател "TTN" Ltd - IT 079601111214, фактурата е съставена от К. Бучи, като липсва подпис, а е положен само печат на дружеството. За получател няма положен подпис нито печат. Първоинстанционния съд е обсъдил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и Оборотна ведомост на сметка 411 "Клиенти" за периода м. 01.2017 г. -м. 06.2017 г., от които според съда се установява, че осчетоводяването на годишния наем по Договор от 20.05.2016 г. на "Мазерати Гибли" на непроцесната дата 22.05.2017 г. е начислен по сметка 703 "Приходи от услуги" в общ размер на 11 700 лв. Прието е, че от жалбоподателя не са представени оперативни и счетоводни документи, от които да се установи за какво са били използвани обсъдените МПС през процесните периоди. Не са представени документи за изписано гориво за съответно МПС, не са представени пътни листове и командировъчни, товарителници, разходно - оправдателни документи за използвано гориво или други документи, за да се установи реалното ползване на автомобилите за целите на независимата икономическа дейност на ревизираното лице. По делото не са представени приемо-предавателни протоколи, във връзка с предаването на отдаваното под наем МПС, както и доказателства установяващи връщането на МПС "Мазерати Гибли" от наемателя на наемодателя Възприет е крайния извод за законосъобразност на РА, поради липса на предпоставките на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, съответно правилно приходната администрация е приложила нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за отказ на данъчен кредит, упражнен при придобиването на процесните МПС, в размер на 46004, 33 лв. и лихви в размер на 8038. 25 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за липса на доказателства за прилагане на изключението по чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на решенето, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция счита, че изводът на Административен съд - Пловдив за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА. Дружеството е придобило по вътреобщностно придобиване три леки автомобила "Ленд Ровер Рейндж Ровер" с per. [рег. номер на МПС], "Мерцедес МЛ 250" с per. [рег. номер на МПС] и "Мазерати Гибли" с per. [рег. номер на МПС], които са заведени в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив. Правилно е разбирането на съда, че за да бъде приложено изключението на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставка при придобиване на лек автомобил, релевантен е действителния начин на ползването му, а не намерението на дружеството при закупуването му. Предназначението на автомобила за отдаване под наем или препродажба не е достатъчно, за да се приложи чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, който изисква фактически извършено използване на автомобила за описаните в текста дейности. Правилен е изводът на съда, че наличието на договор за наем и данни за плащане част от наемната цена не доказват ползването на процесния лек автомобил от посоченото като наемател в договора за наем лице, респ. отдаването му под наем, като предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит – аргумент от чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В хода на ревизията органите по приходите многократно са изисквали доказателства от дружеството, че закупените автомобили са използвани за облагаеми доставки на "БИ ЕНД ПАРТНЕРС" ООД. От дружеството не са представени годни доказателства, от които да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя, че автомобилите "Ленд Роувър" и "Мерцедес МЛ 250" са закупени с цел препродажба, а автомобила "Мазерати Гибли" е използван за отдаване под наем. Следва да се отбележи, че по делото не се доказва разплащане по сделките, което се потвърждава и от вещото лице по допуснатата ССчЕ. Не са представени оперативни и счетоводни документи, от които да се установи за какво са били използвани автомобилите. Не са представени документи за изписано гориво за съответно МПС, не са представени пътни листове и командировъчни, товарителници, разходно - оправдателни документи за използвано гориво или други документи, за да се установи реалното ползване на автомобилите. По делото не са представени доказателства за предаването на наетия автомобил на наемателя, нито за връщането му. Не са приложени документи за експлоатацията на процесния автомобил от получателя. При така изложеното обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че не е установено по категоричен и безсъмнен начин, че придобитите леки автомобили, за който е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, действително са бил препродадени, както и че М "Мазерати Гибили" е бил отдаван под наем и е бил използван единствено за това. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съда, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради липса на условия по чл. 70, ал. 2 ЗДДС не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит по вътреобщностното придобиване, тъй като представените доказателства за отдаване под наем на придобития автомобил "Мазерати Гибли" през м. 11. 2016 г. не удовлетворяват законовото изискване по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС – превозното средство да се използва единствено за отдаване под наем. Представеният договор за наем на МПС от 20.05.2016 г., правилно не е кредитиран от ревизиращите и от съда, като годно доказателство. Обоснован е изводът на приходната администрация и на съда, че въпросния договор за отдаване под наем е съставен за целите на ревизионното производство, предвид представянето му едва след констатациите в РД, с цел признаване на изгодни факти за ревизираното дружество. Този извод се потвърждава от съвкупния анализ на събраните доказателства, както и от установените съществени разминавания в относимите реквизити на представената документация. В случая не е спорно, че процесните три МПС са "лек автомобил", поради което приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС може да се изключи само при условията на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. При неустановеност на същите правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - Пловдив са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на процесуално представителство на ответната администрация, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение