Решение № 7872 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2017 г.

Решение № 7872 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Бабамов, чрез процесуалния му представител адвокат Попов, срещу Решение № 164 от 10.10.2017 г., постановено по адм. дело № 137/2017 г. по описа на Административен съд С., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер, както и присъждане на разноски по делото. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. се е развило по исковата молба на Д. Бабамов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения период от 30.09.2016 г. до 02.12.2016 г., в който е изтърпявал мярка за неотклонение в Ареста С., със сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане и обезщетение за забава на изпълнението от датата на напускане на Ареста С. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 1000 лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия - достатъчно жилищна площ за човешко съществуване; елементарни условия за двигателна активност; пряк достъп на дневна светлина, естествено проветряване на помещението, в което е бил настанен; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода при изтърпяване на мярката за неотклонение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Бабамов против ГД "ИН" иск за сума в размер на 200 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража" в Ареста С., от 30.09.2016 г. до 02.12.2016 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на мярката за неотклонение, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената мярка за неотклонение от ищеца в периода предмет на исковата молба. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – достатъчно жилищна площ за човешко съществуване; елементарни условия за двигателна активност; пряк достъп на дневна светлина и естествено проветряване; постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода в помещението, в което ищецът е бил настанен, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавал в Ареста С.. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Правилно са определени и присъдени разноските по делото. При приложението на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС се следват разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение