Решение № 8323 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9974/2011 г.

Решение № 8323 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9974/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Евро Кепитълс Мениджмънт" ООД, притежаващо ЕИК по Булстат 131439982, със седалище и адрес на управление гр. София ул. "Ген. Паренсов", № 43, Вх. Б, ет. 3, ап. 7 против решение № 2892/13.06.2011 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 8 състав, постановено по адм. д. № 1193 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2001003600/26.07.2010 г., издаден от Б. Николчовски, потвърден частично с решение № 30/07.01.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП в частта на начислен ДДС в размер на 29 396,13 лв. за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2009 г. "Евро Кепитълс Мениджмънт" ООД е осъдено да заплати в полза на Д "ОУИ" - гр. София сумата в размер на 1000 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е коментирал довода за прилагането на ЗДДС по различен начин спрямо едни и същи услуги от различни данъчни периоди, предмет на ревизията. В периода м. 09.2009 г. приходният орган не е констатирал основания за корекция на данъчната основа на извършените от дружеството доставки. Съдът извършил недопустимо разширително тълкуване на закона, включвайки в приложното му поле хипотези, които изрично не са уредени от законодателя. Предоставяните консултантски услуги по никакъв начин не могат да бъдат свързани с недвижим имот по начин, който да обуслови тяхната облагаемост по силата на чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗДДС. Органът по приходите не е поискал от ревизираното дружество да му представи самите проекти и презентации, предмет на консултантския договор от 09.07.2009 г., сключен с "Майстер Лимитед". Съдът не се произнесъл относно унифицирането на българското данъчно законодателство с европейското. Под действието на чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗДДС следва да попадат такива услуги, които са извършени от експерти на недвижими имоти, което в случая не е доказано. Касаторът моли чрез адв. Петрова за отмяна на решението, след което да бъде отменен РА в процесната част и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с лаконични съображения, поддържани в съдебно заседание от юрк. Господинова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: За процесните данъчни периоди м. 10 и м. 12.2009 г. жалбоподателят е сключил консултантски договор на 09.07.2009 г. в качеството си на консултант с "Майстер Лимитид", регистрирано на Британски Вирджински острови, наречено "клиент". От съдържанието на договора - чл. 1 става ясно, че с оглед намеренията на клиента да инвестира в български предприятия чрез закупуване на дялови участия в тях или закупуване на конкретни проекти е необходимо консултанта да му предостави нужната информация чрез изготвяне на: т. 1 презентации на регистрирани в РБ търговски дружества в различни производствени отрасли; т. 2 презентации на проекти в различна степен на завършеност; т. 3 правни и финансови консултации и анализи на регистрирани в РБ търговски дружества, информация относно правното и финансово състояние на тези дружества, както и тяхното пазарно позициониране. В чл. 3, ал. 1 е записано, че възлагането на задачи ще се извършва чрез изпращането от клиента до консултанта на нарочна писмена заявка. С административната преписка са представени заявките, включително тези по процесните фактури. От съдържанието на фактурите става ясно, че дружеството - жалбоподател не е начислявало ДДС, каквито са законовите изисквания. Дружеството е регистрирано по ЗДДС с Акт № 220420900021020 на 27.08.2009 г., връчен на 01.09.2009 г., от която дата то се счита за регистрирано по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗДДС. В ревизионния акт е прието, че в случая концепцията за изграждане на обектите е пряко свързана с недвижими имоти и посоченото от ревизираното лице основание за неначисляване на данъка - чл. 21, ал. 3, б. "в" ЗДДС е неприложимо, респективно приложимата норма е на чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗДДС. Според съда с административната преписка са представени всички приемо - предавателни протоколи по извършените доставки към "Майстер Лимитед" и от тези, отнасящи се до данъчен период м. 07.2009 г., по които има плащания с предмет "аванс по договор от 09.07.2009 г.". Съдът е анализирал текста на чл. 20 от консултантския договор. Приел е, че към датата на регистрация на жалбоподателя на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС не са били налице поставените задачи, по които са издадени процесните три фактури. Изброяването на услугите, попадащи в обхвата на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДДС е неизчерпателно, респективно в неговата хипотеза попадат и други услуги, извършени във връзка с недвижими имоти, услуга по оценка или експертиза на имот, проучвателни дейности, свързани с имоти (такива са услугите, предмет на спорните по делото фактури). Според съда нормата на чл. 21, ал. 2, т. 1 ЗДДС е със специален характер и щом недвижимия имот, във връзка с който е извършена съответната услуга, се намира в РБ, то мястото на изпълнение е на територията на страната. Приложимият закон е ЗДДС. Доколкото получателят на доставката в случая не е данъчно регистрирано лице по ЗДДС, то не са налице условията за прилагане на изключенията по чл. 82, ал. 4 и ал. 5 от цитирания закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Оплакванията от касационната жалба са идентични с тези, поддържани в първоинстанционното производство и по които административният съд е формулирал обосновани правни изводи. Твърденията в касационната жалба за различно третиране на идентични доставки е неоснователно. Извършването на доставка към "Майстер Лимитед", за което е издадена фактура № 0...1/04.09.2009 г. (л.161, I 8), би могло да се преценява само като една индиция за другата доставка, не не и като единственото безспорно доказателство в тази връзка. С фактури № 0...27/13.07.2009 г. и № 0...28/31.07.2009 г. (л. 158, л. 159 от делото), издадени от "Евро Кепитълс Мениджмънт" ООД на "Майстер Лимитед" е документиран "аванс" по договор от 09.07.2009 г. Към датата на заплащане на авансите и на регистрацията по ЗДДС, не са поставени същинските задачи, което означава че услугите, предмет на договора, не са били осъществени. В този смисъл и доколкото не е налице пълна тъждественост между заплащането на аванса и конкретната услуга, са обосновани съдебните мотиви, че за едно и също нещо приходният орган не се произнесъл по различен начин - веднъж за целите на регистрацията по ЗДДС и втори път - за целите на ревизионното производство. Тук може да се допълни още, че макар в приложения на л. 14 по делото Акт за регистрация по ЗДДС № 220420900021020/27.08.2009 г. да е отбелязано, че оборота от 332,491.10 лв. не се включва при определяне на облагаемия оборот съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС не обвързва цитирания в него оборот с конкретни фактури. Принципът за служебното начало не следва да бъде абсолютизиран до степен, при която ревизираното лице се освобождава от задължението да установи фактите и обстоятелствата във връзка с доставката, от които черпи права. Това означава, че в разглеждания казус при условията на насрещно доказване дружеството е могло да представи отделните проекти и презентации, ако е намирало същите за относими към въпроса за тяхната свързаност с недвижимия имот. Не е доказано също така, че органът по приходите е изследвал само първите страници на приетите протоколи към консултантския договор. В касационната жалба за това обстоятелство се прави само предположение, без конкретни доказателства в тази връзка. Обосновани са съдебните мотиви, изложени по повод приложението на чл. 21, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Изброяването на услугите в тази норма не е изчерпателно, а освен това описаната норма представлява специален текст (вж. решение № 1142/24.01.2011 г. на ВАС, Първо А о., по адм. д. № 7672/2010 г.). При положение, че услугите се отнасят до недвижим имот, който се намира на територията на РБ, за целите на определяне местоизпълнението във връзка с данъчното облагане касационната инстанция приема, че мястото на изпълнение е на територията на България, а приложим закон се явява ЗДДС. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че в заданието във връзка с услугата по фактура № 0...025/12.12.09 г. е записано, че се отнася за недвижим имот. Твърдението, че съдът не се е произнесъл по довода за унифициране на българското законодателство е неясно, тъй като правомощията на първоинстанционния съд са регламентирани в разпоредбата на чл. 160 ДОПК, без да е било релевирано искане за преюдициално запитване. Решението е правилно и съдът го оставя в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда на администрацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение