Решение № 15774 от 30.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2014 г.

Решение № 15774 от 30.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Националната здравноосигурителна каса е подала касационна жалба срещу решението от 21.12.2013 г. по адм. дело № 2158/2012 г. по описа на Административния съд - Бургас в частта, в която е осъдена да заплати на "Асикон 2000" ЕООД със седалище и адрес на управление Поморие обезщетение за имуществени вреди за периода 22.10.2007 г. - 31.01.2008 г. в размер на 2 412,32 лева, съставляващи пропуснати ползи от дейността на притежаваните от дружеството аптеки: аптека с регистрационен номер № 02208 и аптека с регистрационен номер № 02084, и двете с адрес град Поморие, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1 245,15 лева, считано от датата на увреждането до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба и разноски в размер на 92,19 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Асикон 2000" ЕООД със седалище и адрес на управление Поморие е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като не съответства на материалния закон. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Асикон 2000" ЕООД със седалище и адрес на управление Поморие, с която е предявен иск срещу Националната здравноосигурителна каса за присъждане на обезщетение в размер на 17 280 лева, за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи за времето от 1.02.2005 г. до 31.01.2008 г., причинени като следствие от прилагането на решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса в частта, в която е определена 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащани частично от касата, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, както и иск за сумата 9 500 лева, съставляваща изтеклата лихва за забава за същия период. Административният съд установил, че "Асикон 2000" ЕООД със седалище и адрес на управление Поморие извършва продажба на дребно на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели в аптека с рег. № 02208 и аптека с рег. № 02084, и двете в град Поморие. С решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса е прието, че отстъпката на аптеките, които работят с касата, ще възлизат на 8%, разпределени пропорционално между касата и пациентите в зависимост от процента на реимбурсиране. В периода 1.02.2005 г. - 31.01.2008 г. отношенията между Националната здравноосигурителна каса и "Асикон 2000" ЕООД се уреждали с договор № 02/РД-29-7/1.02.2005 г. за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, с договор № 02/РД-29-688/3.04.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, както и с допълнителните споразумение към тези договори № 1/16.10.2006, № РД-39А-2/1.02.2008 г., № РД-29А-3/1.02.2008 г. и № РД-29А-4/8.05.2009 г., с договор № 02/РД-29-701/3.05.2007 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, и подписаните към този договора допълнителни споразумения: № 1/4.05.2007 г., № РД-29А0-2/2.06.2007 г., № РД-29А-3/1.02.2008 г. и № РД-29А-3/1.02.2008 г. Страните постигнали съгласие, че Националната здравноосигурителна каса като възложител заплаща на дружеството-изпълнител стойността на отпуснатите и отчетени лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели в съответствие със списъците на касата - аптечна версия, приложение № 1 от договора. Изпълнителят предоставя отстъпка в размер на 8% (осем на сто) от пределната цена на отпуснатите и отчетени лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и Националната здравноосигурителна каса. Впоследствие, с допълнително споразумение № РД-29А-2/1.02.2008 г. към договор № 02/РД-29-688/3.03.2006 г. и допълнително споразумение № РД-29А-3/1.02.2008 г. към договор № 02/РД-29-701/3.05.2007 г. страните се съгласили да отпадне текста, който предвиждал задължението на изпълнителя за предоставяне на отстъпка. С решение № 1784/6.02.2012 г. по адм. дело № 10417/2011 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 6.06.2012 г., било прието, че решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса има характер на подзаконов нормативен административен акт и е нищожно в частта, за въвеждането на 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти. От правна страна съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за вреди на "Асикон 2000" ЕООД. Търговецът понесъл имуществени вреди, като пропуснал да увеличи имуществото си, получавайки с 8% по-ниски приходи в резултат от прилагането на решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. Въз основа на данните от представените ищеца счетоводни документи, допуснатата по делото счетоводна експертиза дала заключение, че в периода на действие на решението на управителния съвет, "Асикон 2000" ЕООД реализирало приход, който бил с 18 229,97 лева по-малък от прихода, който дружеството би реализирало без прилагане на отстъпката от 8%. Административният съд не споделил довода на ответника, че със сключването на договорите дружеството, собственик на аптеките, се е съгласило с клаузата за предоставяне на отстъпка, и заключил, че размерът на претърпените от ищеца вреди, съставляващи пропуснати ползи за времето от 22.10.2007 г. - 31.01.2008 г., възлиза общо на 2 412,32 лева заедно с лихва за забава в размер на 1 245,15 лева, считано от изтичането на тридесет работни дни от представянето на всяка фактура за продажба на лекарствени продукти в районната здравноосигурителна каса до датата на предявяване на иска. Съдът уважил исковите претенции в посочения размер, а в останалата част, относно периода 1.02.2005 г. - 21.10.2010 г., ги отхвърлил по съображения, че са погасени по давност. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която са уважени предявените искове, тъй като Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. За разлика от подзаконовите нормативни административни актове, индивидуалните и общите административни актове, не влизат в сила, ако са били оспорени в предвидения от закона срок. Законът предвижда изключения от правилото, че невлезлият в сила акт не подлежи на изпълнение, като допуска предварително изпълнение на общите административни актове (чл. 180, ал. 1 АПК), а също и на индивидуалните административни актове. Като пример може да се посочи възможността за предварително изпълнение и на индивидуалните административни актове, които създават задължения за граждани и организации, въз основа на влязло в сила разпореждане на административния орган (чл. 60, ал. 1 АПК). Макар и невлезли в сила, тъй като са били обжалвани, някои индивидуални административни актове, каквито, например, са актовете за прекратяване на служебни правоотношения, проявяват преобразуващото си действие още от момента на издаването. Независимо от тези ефекти, оспорването на всички индивидуални и общи административни актове е пречка за влизането им в сила. Съдебното решение, с което се обявяват за нищожни или се отменят, заличава с обратна сила проявените от тях последици, така че те се считат за невъзникнали. Това ограничава възможността за понасяне на имуществени или неимуществени вреди от засегнатите лица само до случаите, в които актът има предварително изпълнение. Нормативните административни актове влизат в сила три дни след обнародването им или в друг срок, по силата на изрична правна норма, съдържаща се в самия нормативен акт (чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България). След влизането им в сила, нормативните административни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето от всеки, който има правен интерес, но до отмяната им оказват въздействие върху правоотношенията и задължават правните субекти да действат по предписания в тях начин. Нищожните подзаконови нормативни актове също проявяват, макар и формално действие, до момента, в който бъдат обявени за невалидни с влязло в сила съдебно решение. Решението действа занапред, което означава, че вече учредените и развили се правоотношения няма как да бъдат преуредени за минало време. Отрицателен е и отговорът, що се отнася до възможността за търсене на обезщетение за вреди от отменения подзаконов нормативен акт по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Като се вземе предвид, че нормативните актове проявяват своето действие многократно, по отношение на неопределен и неограничен кръг лица, не може да се приеме, че отговорността на държавата и общините за вреди, предвидена с едноименния закон, включва и тази за вреди, причинени от отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни административни актове. С оглед посочените съществени различия в действието на нормативните административни актове и общите и индивидуалните административни актове следва да се направи извод, че отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от отменени или обявени за нищожни нормативни административни актове, не може да се извежда чрез разширително тълкуване на разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или чрез правна аналогия. При отсъствието на изрична правна норма, която допуска отговорност за вреди, причинени от отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове на администрацията, и определя ясно параметрите на отговорността, не би могло да се приеме, че в специалния закон е изразена воля за безусловно и пълно обезщетяване на засегнатите от действието на нормативните актове лица. Отделно от това следва да се отбележи, че неблагоприятните последици от прилагането на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт могат да бъдат ограничени още при учредяването на правоотношенията с помощта на правилото, че се прилага по-високият по степен нормативен акт, ако другият, от по-нисък ранг, му противоречи. Всяко лице, което е страна в административно правоотношение, може да се позове на това правило и да оспори индивидуалния административен акт, който предписва нещо, различно от закона, въз основа на разпоредба на подзаконов нормативен акт. В контекста на разглеждания случай не може да не се отчете, че дружеството "Асикон 2000" ЕООД не е направило възражения и е подписало договор с касата. Отношенията между аптеките като здравни заведения и Националната здравноосигурителна каса имат административноправен характер. Те не са равнопоставени, дори и в случаите, когато се уреждат на договорна основа. Договорите следва да се определят като административни, което дава възможност за прилагане на предвидените от административното право процесуални средства за защита. Собственикът на аптека не е задължен да се съгласи с предложения му от овластения административен орган договор, ако той възпроизвежда текстове на подзаконов нормативен акт, които са в противоречие със закона. Отказът на административния орган да приеме основаното на закона насрещно предложение на другата страна, що се отнася до съществени части на договора, може да бъде приравнен на отказ за сключването на договора като подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Като е присъдил обезщетение, за което няма нормативно основание, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната част. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове в съответната част. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба без явяване в съдебно заседание в размер на 309 лева, на основание чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направените от ответната страна разноски остават в нейна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд