Решение № 9537 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2011 г.

Решение № 9537 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на Министерство на правосъдието против решение № 4624/1.04.2011 г. по адм. дело № 314/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което са отхвърлени жалбите им срещу решение № 277/3.12.2010 г. по преписка № 16/2010 г. на Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на решение на КЗД. Ответната страна КЗД оспорва жалбите. Ответникът Спас Стефанов Спасов не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС - седмо отделение приема оспореното решение на КЗД за изцяло законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че следственият арест в гр. Пазарджик не е пригоден за ползването от арестанти, които се придвижват с инвалидна количка, в частност съществуват прагове на вратите на килиите и сервизните помещения, както и вратите на сервизните помещения са недостатъчно широки, което препятства ползването на тоалетната чиния и прави невъзможно удовлетворяването на основни физиологични потребности и хигиенни нужди. Проучването на КЗД е извършено по повод конкретно оплакване на Спас Стефанов Спасов, лице с увреждания, комуто се е наложило с оглед здравословното му състояние да ползва инвалидна количка в ареста и същият не е могъл, придвижвайки се с такава, да ползва самостоятелно сервизните помещения баня и тоалетна. Сградата на следствения арест не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. При правилно направени фактически установявания, решаващият съд е достигнал до обосновани и верни изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗД. В случая е допуснато неравно третиране спрямо лица по признак "увреждане", тъй като същите не могат да ползват сервизните помещения на ареста наравно с лицата без увреждания, и то самостоятелно, без да е необходимо да бъдат подпомагани или обслужвани от служителите на ареста. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 5 ЗЗДискр. Съгласно тази норма изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смята за дискриминация. Оспореното решение на КЗД е издадено въз основа на правомощието й да санкционира проявата на дискриминация по посочената разпоредба. Арестът е публично място по смисъла на закона с оглед неговото предназначение да служи за настаняване на неограничен брой лица с наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Вярно е, че сградата на следствения арест е специализирана сграда, по отношение на която се прилагат специални мерки за сигурност от страна на териториалното поделение на ГД "Изпълнение на наказанията". Последното обаче не изключва задължението за поддържане в него на достъпна жизнена и архитектурна среда, наред със съблюдаването на специалния режим на следствения арест. Касае се до паралелно действие на два специални законови режима- по ЗИНЗС и ЗЗДискр., всеки от които охранява различни интереси, поради което единият не може да е основание за неспазване на другия, както правилно приема решаващият тричленен състав на ВАС - седмо отделение. Неоснователни са релевираните доводи за допуснати при постановяване на обжалваното решение на съществени нарушения на съдопроизводствените правила чрез приобщаване към доказателствения материал по делото и кредитиране на Констативен протокол № 16-10-85/8.04.2010 г. Този протокол е съставен от докладчика по преписката и експерт от КЗД в съответствие със законовите правомощия. Той свидетелства за факти, установени при обикновено наблюдение, а не отразява измервания и изчисляване на стандарти, които се правят от други специализирани органи. Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда - чл. 171, ал. 1 АПК. За законосъобразността на задължителното предписание на КЗД за насочване /преместване/ на задържаните лица с увреждания към следствените арести, отговарящи на изискванията на Наредба № 4/2009 г., няма значение с какъв акт то се извършва - разпореждане на наблюдаващ прокурор, разпореждане на съответния съд, заповед на гл. директор на ГД "ИН" по предложение на началника на ареста в изключителни случаи - чл. 250 ЗИНЗС. Настоящият петчленен състав - II колегия приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,