Решение № 9102 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2013 г.

ВАСIII отделение30.06.2014 г.докладчик Панайот Генков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 31.07.2013 г. по адм. дело № 90 от 2013 г. на Административния съд - Габрово. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9102 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Народно читалище "Развитие-1869" - гр. Дряново, представлявано от председателя Мирослава Лилова, подадена чрез адв. Валерия Неделчева, срещу решение № 54 от 31.07.2013 г., постановено по адм. дело № 90 от 2013 г. от Административния съд - Габрово. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът Комисия за разпределение на годишната субсидия за читалищата на община Дряново, представлявана от председателя Даниела Томова-Енчева, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Ответниците Народно читалище "Дряновска пробуда-2008", Народно читалище "Денчо Славов-1900", Народно читалище "Върбан Генчев-1924", Народно читалище "Христо Ботев-1894", Народно читалище "Надежда-1925", Народно читалище "Ботьо Пенев-1900" и Народно читалище "Наука-1922" не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Габровският административен съд е отхвърлил оспорването на Народно читалище "Развитие-1869" - гр. Дряново, против решение по протокол № 4 от 09.05.2013 г. на Комисията за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на община Дряново, с което са разпределени средствата за дейност "Читалища" по бюджета за 2013 г. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С решение № 258 от 26.02.2013 г., обективирано в протокол № 32 от 26.02.2013 г., Общинският съвет - Дряново, е делегирал права на кмета на общината да издаде заповед, с която да назначи и определи състав на комисия по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, която да разпредели предвидените средства за читалищата по бюджета на общината. Със заповед № 96 от 15.03.2013 г. кметът на община Дряново е назначил комисията. Последната е провела заседание на 28.03.2013 г., за което е съставен протокол № 1 и на което заседание е взето решение членовете на комисията да се запознаят с предложените критерии за разпределение на субсидията за читалищна дейност. На проведено на 16.04.2013 г. заседание, обективирано в протокол № 2 от същата дата, комисията е приела правила за работата си, като видно от представения протокол, определеният от кмета на община Дряново представител на общината и председател на комисията не е присъствал на заседанието, а измежду членовете на комисията е избран председател. На следващото свое заседание, проведено на 24.04.2013 г., за което е съставен протокол № 3, комисията е приела "Критерии за разпределение на субсидията за читалищна дейност между читалищата в община Дряново", неразделна част от протокола. От представените два варианта е избран този, който е от Народно читалище "Дряновска пробуда-2008", Народно читалище "Ботьо Пенев-1900" и Народно читалище "Върбан Генчев-1924", а не от жалбоподателя. На 09.05.2013 г. е проведено заседание на комисията с цел приемане на решение за разпределяне на предвидените средства по бюджета за дейност "Читалища" в размер на 169 317 лева. Произведени са няколко гласувания, като в заключение е приет предложеният за гласуване вариант. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Същият бил издаден от надлежен орган в рамките на определената му компетентност, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона и без да е налице нарушение на административнопроизводствени правила. Не било спорно между страните, че в действителност на заседанието, проведено на 16.04.2013 г., обективирано в протокол № 2 от същата дата, не е присъствал представителят на общината и председател на комисията, а за председателстващ бил избран един от членовете на комисията. На това заседание не бил присъствал и представляващият жалбоподателя. Според съда посоченият протокол № 2 от 16.04.2013 г. не представлявал административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен и административен контрол, тъй като бил част от провежданата административна процедура по разпределяне на средствата между читалищата. Съдът е достигнал до извод, че дори и да е налице нарушение, предвид факта, че определеният от кмета на общината председател на комисията не бил присъствал на проведеното заседание, то същото се явявало незначително и не можело да повлияе на законосъобразното провеждане на административната процедура при разпределянето на средствата между читалищата. В хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - комисията била провела заседанието си при наличието на кворум, взела решенията си с обикновено мнозинство и в определения в цитираната заповед на кмета на общината срок по отношение на субсидирането на юридически лица с нестопанска цел, каквито били читалищата, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Заседанието било проведено при наличието на кворум. На същото били приети "Правила за работа на комисията", които като част от процедурата не засягали в съществена степен правата и интересите на представените читалища, в частност на техните представители. Комисията била колективен орган и отсъствието на някой от нейните членове не водело до незаконосъобразност на проведеното заседание и взетото на него решение. Не се установявало приетите на заседанието на 16.04.2013 г. правила да противоречат на закона или на какъвто и да било друг подзаконов нормативен акт. Основното възражение - че приетото с решението от 09.05.2013 г. разпределение на предвидените средства по бюджета на общината за дейност "Читалища" било извършено при несъобразяване с критериите и показателите, утвърдени от министъра на културата, и че в приетите критерии липсвали основни такива, предвидени в утвърдения от министъра на културата механизъм, според съда било лишено от основание. Приложеният по делото "Механизъм за разпределение на годишната субсидия за читалищата" нямал задължителен характер. Необходимо условие, за да породят желаното от издателя им правно действие, било нормативните актове да са обнародвани. Следователно за да е налице задължителност на посочения механизъм, било необходимо министърът на културата да е издал наредба във връзка с прилагането на чл. 22 от ЗНЧ, с която приема съответния механизъм, наредбата следвало да е обнародвана и да е влязла в сила. Тези условия не били налице. В действащото законодателство не бил налице нормативен акт, съдържащ в нормите си механизма, на който се позовавал жалбоподателят. Поради това съдът е приел, че всяка надлежно конституирана комисия по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ има право да изработи и приеме свои правила за работа и критерии, по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община - нещо, което комисията - ответник в настоящото производство, била направила с решенията по протокол № 2 от 16.04.2013 г. и протокол № 3 от 24.04.2013 г. Липсата на правна рамка и на конкретни и ясни правила и критерии обуславяла действията на комисията, която сама, при условията на оперативна самостоятелност, следвало да ги създаде и да работи, ръководейки се от тях. Неоснователно било и оплакването, че информацията, нанесена в анкетните карти, не отговаряла на действителността. Приемайки правила за работата си, комисията била приела дейността и постигнатите резултати на всяко едно от читалищата да бъде отразена в анкетни карти, като след попълването им и тяхната преценка на проведеното заседание бил предвиден механизъм за проверка на изложените данни в анкетните карти. Видно от протокол № 4 от 09.05.2013 г. на комисията, същата била спазила напълно тези правила. Жалбоподателят не бил направил възражения при обсъждането на представените анкетни карти и на изложената в тях информация. При това положение съдът е приел, че същият се е съгласил с изложените в тях информация и данни. Това, че определеният с обжалваното решение конкретен размер на субсидията за съответното читалище бил различен от този, определен за същото читалище за предходната година, също не правело решението порочно. Размерът на субсидията за читалище можел да бъде по-голям, по-малък или еднакъв с този от предходната година, но това зависело от резултатите, които читалището е получило съобразно възприетите от комисията критерии, но не и от предходния размер. Противното щяло да означава, че веднъж определен, размерът не следвало да бъде променян, каквито и да са резултатите на читалището. Решението е правилно. При приемането на решение по чл. 23 от ЗНЧ комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, т. е. при предоставена възможност за преценка за начина на разпределение на субсидията между читалищата на територията на съответната община, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. По аргумент от разпоредбата на чл. 169 от АПК съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146, и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. В случая съдът намира, че обжалваното решение е прието в рамките на предоставената на комисията по чл. 23 от ЗНЧ дискреционна власт и при съблюдаване на изискванията за законност и съразмерност. Правилно административният съд е приел, че оспореното решение по протокол № 4 от 09.05.2013 г. е прието от компетентен орган, в законен състав и с необходимото мнозинство, при отсъствието на нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗНЧ. Изводът, че "Механизмът за разпределение на годишната субсидия за читалищата" няма задължителен характер, е правилен. Обосновано е заключението, че всяка надлежно конституирана комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ има право да изработи и приеме свои правила за работа и критерии, по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че с приетите от комисията правила за работа са въведени напълно нови и противоречащи на показанията от механизма правила. На заседание, проведено на 24.04.2013 г., за което е съставен протокол № 3, комисията е приела "Критерии за разпределение на субсидията за читалищна дейност между читалищата в община Дряново", от които е видно, че същите отговарят на правилата за разпределение на субсидията от механизма. Тоест макар и да не са задължителни, комисията е приела в цялост показателите, зададени с механизма, и при спазването им се е стигнало до разпределението - предмет на съдебен контрол. По изложените съображения решението на Габровския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

6