Решение № 11599 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, депозирана чрез процесуален представител юрк. Кацарова, против Решение 2669/02.04.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 2016 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено по жалба на Лидикар ООД, притежаващо ЕИК 147015017, и по жалба на Д. Г. Г., притежаващ [ЕГН], Решение 32 608875/27.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020 г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесената и допусната до свободно обращение стока, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че обосновано митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения относно декларираната стойност на внесената стока. Аргументира се, че законосъобразно митническата стойност на стоката е определена по реда на чл. 74, § 3 от МКС поради неприложимостта на методите в чл. 74 § 2 от МКС. Излага подробни съображения, че административният орган е приложил разумни способи при определянето на новата митническа стойност. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Лидикар ООД, притежаващо ЕИК 147015017, чрез пълномощник адв. Василева, в писмени бележки, съдържащи доводи по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касация Д. Г. Г., притежаващ [ЕГН], чрез пълномощник адв. Василева, в писмени бележки, съдържащи доводи по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба, като моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа страна: На 17.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас - център е подадена митническа декларация с MRN 20BG001007024466R2, с вносител (ел.д.3/15) Д. Г. Г., с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане до свободно обращение. Като декларатор (ел.д.3/18) и косвен представител (ел.д.3/19) в нея е посочено дружеството Лидикар ООД. В ел.д. 6/8 от декларацията стоката е описана като катастрофирал пътнически автомобил; марка BMW, модел 320I; тип бензин; брой места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация - 01.01.2016 г.; цвят - сив; работен обем - 2000 куб.см.; мощност: 184 HPSAE; двигател - не се чете, шаси WBA8A3C57GK688437. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ - Канада (ел.д. 5/14); условие на доставка - CFR - Стойност и навло (ел.д.4/1); код на стоката - код по ТАРИК - 8703 23 9000 (ел.д.6/14); метод за определяне на стойността - 1- Договорна стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/ (ел.д.4/16); цена на стоката и валута - 4 818.00 CAD (ел.д.4/10, 4/14). При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: търговска фактура и опаковъчен лист към фактура, талон L290624; генерален коносамент; търговска фактура 0000003002/06.10.2020г, издадена от ЛОГИ СПЕД ООД. За извършения внос са определени, взети под отчет и заплатени мито в размер на 516,49 лева и ДДС в размер на 1 162,27 лева. В Агенция Митници по електронната поща е постъпило писмо с peг. 32-441111/16.12.2022 г., изготвено от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти, е констатирано несъответствие по отношение на декларираната в митническата декларация цена в размер на 4 118 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти информация за цена в размер на 8 939 CAD. Във връзка c така установеното, от вносителите са изискани заверени копия на всякакви налични документи, като доказателство в подкрепа на декларираната цена на стоката, както и информация с подробни данни за техническото състояние и извършени ремонтни дейности на автомобила. В отговор на 17.03.2023 г. в ТД Митница Бургас е регистрирано писмо от управителя на Лидикар ООД с искане за промяна в ел. д. 3/21 Код на статуса на представителя - от 3 да бъде поправено на 2 и в ел. д. 3/18 Декларатор да бъде поправено от Лидикар ООД на Д. Г. Г.. Деклараторът прилага и надлежно заверено пълномощно за пряко представителство от лицето Д. Г. Г. с дата 06.08.2020 година. Управителят на Лидикар ООД декларира, че всички документи, които притежава във връзка с вноса на стоката са приложени към съответната митническа декларация и дружеството не съхранява търговско досие по сключената сделка. До началника на МП Пристанище Бургас е получено писмо и от вносителя Д. Г. Г., с което същият декларира, че всички документи, които притежава във връзка с вноса на стоката, са приложени към съответната митническа декларация и представени пред митническите органи. Посочва, че цената на автомобила е платена в брой на територията на страната, на лице представляващо продавача, и не притежава снимков материал на автомобила, който да удостоверява неговата цена. С Решение 32-484556/20.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е отказано извършване на поправка в ел.д. 3/21 Код на статуса на представителя" и в ел.д. 3/18 Декларатор. Против издаденото решение е подадена жалба до директора на Агенция Митници, който с Решение Р-518/32-544673 от 04.09.2023 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Лидикар ООД. След анализ на представената от жалбоподателите информация, органът приема, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката. На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателите е изпратено съобщение с peг. 32-523775/21.08.2023 г., с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020 г. С докладна записка peг. 32-607847/27.10.2023 г. до директора на ТД Митница Бургас, от началника на МП Пристанище Бургас-център е направено предложение да бъде издаден индивидуален административен акт за приемане на нова митническа стойност на стоката по митническата декларация. С оспореното решение peг. 32-608875/27.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД MRN 20BG001007024466R2 от 17.10.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 11 211,47 лв., в резултат на което са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 1 934,91 лв., от които мито в размер на 604,66 лв. и ДДС в размер на 1 330,25 лв. На основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Д. Г. Г. и Лидикар ООД са определени за солидарни длъжници за заплащане на вносното мито в размер на 604,66 лв. и на ДДС в размер на 1 330,25 лв., ведно със законна лихва от датата на възникване на митническото задължение. Съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ и в изискуемата писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на аминистративнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон при издаване му. Според административния съд в случая е бил извършен последващ контрол на процесната стока, поради което е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, без обаче да е издадена заповед за възлагане. Относно материалната незаконосъобразност на индивидуалния административен акт решаващият състав се е аргументирал с обстоятелството, че новата митническа стойност неправилно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС, като административният орган не е обосновал неприложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви: На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд за обосноваността на основателните съмнения" по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, т.е. доказани ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос и правилно ли тя е определена по реда на чл. 74 § 3 от МКС. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. В първоинстанционното решение липсва изрично формиран извод по повод доказаност на основателност на съмненията на митническия орган. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безспорно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, но тя всъщност обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 от МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи е следвало да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52). В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. От митническите органи е отхвърлена приложимостта на вторичните методи по чл. 74 §2 от МКС, но така изложените мотиви са бланкетни и необосновани. Както правилно е посочил съдът проверката в системата МИСЗА не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи, като събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Съответно, без да е доказал неприложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2, административният орган незаконосъобразно е определил митническа стойност по реда на чл. 74 § 3 от МКС. В този смисъл се налага изводът, че съдът основателно е приел за доказано нарушението на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат при гореизложените мотиви и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора, в полза на ответниците по касация следва да се заплатят от Агенция "Митници" сторените разноски пред касационната инстанция. Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на Лидикар ООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и на Д. Г. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение