Решение № 2490 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13124/2012 г.

Решение № 2490 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13124/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на адвокат Евгения Йончева - пълномощник на "Планета - 98" ЕООД и на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, и двете срещу решение № 4471 от 31.07.2012 г., постановено по адм. д. № 4011 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град. С обжалваното решение съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, в която е намалена оторизираната сума по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) в размер на 702,55 лв., както и удържаната сума по Схемите за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 43 597,07 лв., като в отменената част преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Подадената жалба срещу уведомителното писмо в останалата й част е отхвърлена. С решението съдът е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски от 1164,97 лв. Касационната жалба на "Планета - 98" ЕООД е срещу частта от решението, с която жалбата е отхвърлена. В нея са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението като са посочени и трите основания за касационната му отмяна. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението в обжалваната част да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени и останалата част от уведомителното писмо. Претендира се присъждането на разноските, направени пред касационната инстанция. Касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е срещу тази част от решението, с която е отменена частта от уведомителното писмо относно СНДП и в частта, в която с уведомителното писмо е удържана сумата от 43 597,07 лв. по СЕПП. Твърди се, че в тази обжалвани части от решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложените съображения в жалбата се моли, решението в обжалваната част да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу уведомителното писмо се отхвърли изцяло. Изпълнителният директор на ДФЗ обжалва решението и в частта му за разноските. Моли, то да се отмени, като вместо него съдът присъди направените по делото разноски от ДФЗ за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, уважи възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, като претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Относно жалбата на "Планета - 98" ЕООД прокурорът счита, че наведените доводи в нея относно допуснатите нарушения от съда са неоснователни. Сочи нормите на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. относно създаването, поддържане и достъп до Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане, визирани в чл. 39 - 43 ЗПЗП, включително и условията за допустимост за подпомагане и недопустимост за подпомагане относно постоянните пасища, визирани в чл. 15 и 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. На следващо място прокурорът счита, че съдът е указал за доказателствената тежест на жалбоподателя, който трябва да докаже поддържането на заявените за подпомагане площи в добро земеделско състояние, което той не е сторил. Освен това прокурорът сочи, че съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза заключението на която е обсъдил ведно с останалите доказателства по делото. На последно място счита, че решението на съда в тази част, предмет на касационната жалба на "Планета - 98" ЕООД е правилно. Относно касационната жалба на ДФЗ прокурорът счита, че съдът правилно е установил допуснатата грешка от административния орган относно двойното увеличаване на установената недопустима за подпомагане площ по СНДП, защото тази площ недопустима за подпомагане е до 3 %, според чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията. Намира, че съдът законосъобразно е отменил уведомителното писмо в тази му част. Прокурорът счита, че решението в частта, в която е отменено направеното прихващане по СЕПП също е правилно, като в тази част констатациите на съда не са оборени. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби, подадени от надлежни страни, срещу акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Жалбите по същество следва да се разгледат поотделно. Жалбата на "Планета - 98" ЕООД е срещу частта от решението, с която жалбата му срещу уведомителното писмо е отхвърлена. Предмет на жалбата пред административния съд е било уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/2327 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. От него се установява, че "Планета - 98" ЕООД е дружество, регистрирано като земеделски производител и е подало общо заявление за плащания на площ с уникален идентификационен номер (УИН): 04/170510/33445, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. За него е оторизирана сума в размер на 179 108,80 лв. След извършването на административни проверки в системата ИСАК, създадена на основание чл. 30 ЗПЗП, по реда на чл. 37 е установено несъответствие с изискванията за подпомагане както следва: По СЕПП са заявени за подпомагане 1098,96 ха за които е поискана сума от 201 049,82 лв. След извършването на проверката е установена площ от 98, 35 ха недопустима за подпомагане. Тя представлява 9,83 % от допустимата площ за подпомагане, която след проверката е останала от 1000,61 ха, за която допустима за подпомагане площ е оторизирана сума 147 071,74 лв. Оторизирана сума е изчислена на основание чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, като установената недопустима за подпомагане площ е удвоена, респективно и полагащата се субсидия за нея, поради което намалението (отказът) е за 53 978,08 лв., с което е намалена поисканата сума от 201 049,82 лв. По СНДПП е заявена за подпомагане площ от 327,14 ха, за които е поискана сума за подпомагане от 32 739,16 лв. След извършването на проверката е установена недопустима за подпомагане площ от 2,34 ха. Тя представлява 0,72 % от допустимата за подпомагане площ, която след проверката е останала 324,80 ха, за която допустима за подпомагане площ е оторизирана сума от 32 037,06 лв. Изчисляването на оторизираната сума е извършено по същия начин и на същото правно основание, както по СЕПП, като недопустимата за подпомагане площ е удвоена и получените хектари са 4,68 ха (2,34 х 2). За тази недопустима за подпомагане площ е направено намаление или отказ от оторизиране в размер на 702,55 лв. на поисканата сума от 32 739,16 лв. На стр. 9 от уведомителното писмо, в Таблица № 2 е посочено, че от оторизираната сума по СЕПП от 147 071,74 лв. е удържана сумата от 43 597,07 лв., като изплатената сума по тази мярка е 103 474, 67 лв. Към уведомителното писмо са приложени таблици, в които са идентифицирани заявените за подпомагане парцели в съответните физически блокове, тяхната площ, установената недопустима за подпомагане площ по размер и останалата допустима за подпомагане площ. Уведомителното писмо е обжалвано пред съда, който е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. По искане на жалбоподателя е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието без оспорване от страните. Установеното от вещото лице е прието от съда, което установяване е съвпадало с данните, посочени в таблиците към уведомителното писмо. Отделно от заключението съдът е събрал служебно писмени доказателства, изискани от ответната страна, включително и цветни карти на блоковете на земеделските стопанства, в които са били заявени парцелите за обработване от дружеството. Те са обсъдени ведно със заключението, като съдът е достигнал до правен извод, че в уведомителното писмо правилно са установени площите недопустими за подпомагане и по двете мерки. Относно СЕПП направеното намаление е прието изцяло за законосъобразно и съответно на чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, като в тази част жалбата е отхвърлена. Неправилно според съда е направено двойно намаляване на установената недопустима за подпомагане площ по СНДП, която е 0,72 % от заявената площ. Съдът е приел, че намалението е незаконосъобразно, защото е по-малко от 3 % и в тази част относно намалената сума от 702,55 лв. е отменил уведомителното писмо. Съдът е отменил уведомителното писмо, което по правната си същност е индивидуален административен акт и в частта му на удържаната сума от 43 597,07 лв. За нея е приел, че тя е свързана с акт за установяване на публично държавно вземане, който акт е обжалван и е отменен от административния съд. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който към момента на приключване на устните състезания не се е произнесъл. Предвид на така установеното съдът е направил извод, че удържаната сума е неправилно удържана, без да е ясен нейния произход, поради което и в тази част е отменено уведомителното писмо. Относно разноските съдът не е уважил направеното възражение от процесуалния представител на ДФЗ за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Приел е, че жалбоподателят е направил разноски за вещо лице от 400 лв., които е прибавил към сумата по договора за правна защита и съдействие от 2500 лв., като е приел, че жалбоподателят е направил общо разноски от 2950 лв. (плюс платената държавна такса), а ответната страна - 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 150 лв. за вещо лице. Според спечеления материален интерес отнесен към общия материален интерес, което според съда е равно на съотношението на дължимите разноски към общо направените, е приспадната по-малката сума, дължима на ответника, който е осъден да заплати на жалбоподателя разноски от 1164,97 лв. Касационната жалба на "Планета - 98" ЕООД срещу решението в частта, в която жалбата е отхвърлена е неоснователна. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е доказал, че поддържа заявените за подпомагане площи и по двете мерки в добро земеделско състояние. От приложените писмени доказателства безспорно е установено, че предаването на база данни "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.", в която са нанесени промени в хода на извършената проверка, е станало през юни на 2011 г. Данните са предадени на ДФЗ на 17.06.2011 г., според приложеното писмо с вх. № на ДФЗ 02-0409/1679 от 21.06.2011 г. В касационната жалба се навежда довод, че след очертаването на земеделските блокове заявени за подпомагане от дружеството, е направена промяна в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", поради което част от заявените площи, които са били допустими за подпомагане към момента на подаване на заявлението, след окончателното предаване на данните, и съответно извършената проверка, са се оказали недопустими за подпомагане, попадащи извън специализирания слой, което е по вина на административния орган. Тези твърдения са неоснователни и се опровергават от писменото становище, дадено от заместник-министъра на земеделието и храните до административния съд с вх. № 13 585 от 6.06.2012 г. От него се установява, че териториите в които попадат част от площите, заявени за подпомагане от дружеството, са покрити със самолетни снимки извършени през същата 2010 г. В писмото се сочи, че за тази територия е извършена дешифрация на актуалната (релевантна за кампанията) Цифрова ортофото карта, в резултат на което определени площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", тъй като са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние и са негодни за подпомагане. В писмото се сочи още, че за друга част от заявените за подпомагане земеделски площи, които попадат в землищата на с. Горна Студена, с. Александрово и с. Хаджидимитрово, обл. Велико Търново, попадат в територията на страната покрита със сателитни изображения от 2009 г. За тази територия е извършена дешифрация на Цифровата ортофото карта от 2009 г., като част от тези площи също попадат извън специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане", тъй като са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние. Към писмото е приложена и таблица съдържаща данните за декларираните парцели, идентификатор на блока на земеделското стопанство, землище, култура, причини за изключването от слоя "Площи, допустими за подпомагане". Наред с така приложената таблица ответната страна по спора е представила и цветни карти на блоковете на земеделското стопанство, в които са очертани парцелите, заявени за подпомагане, с дадено обяснение на използваните цветове. По този въпрос вещото лице също е дало устни отговори пред съда при приемане на заключението, като е пояснило кой цвят, използван при очертаването какво значение има, което обяснение съвпада с легендите в самите карти. От изложеното следва, че ответната страна е доказала по несъмнен начин фактическите обстоятелства-нестопанисването на заявените площи за подпомагане от страна на жалбоподателя, отнесени към правното основание - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, което е послужило за намаляване на размера на плащанията на основание ал. 4. Фактическите обстоятелства, установени от ответната страна, посочени вече, се отнасят и за заявените площи по СНДП, като при извършената административна проверка чрез ИСАК е установено наддеклариране, или нестопанисване на заявената площ за подпомагане в размерите, дадени в табличен вид, посочено е и правното основание - чл. 47, ал. 2, т. 5 ЗПЗП, поради което е направено и намаляването. Освен така установеното от фактическа и правна страна от административния орган, същите факти и обстоятелства са били установени и със заключението на вещото лице, прието от страните без оспорване. От доказателствата по делото е установено, че при подаване на общото заявление е извършена административна проверка, при която е установено, че част от площите, заявени за подпомагане са недопустими. Това е видно от данните при стартиралата на 1.04.2010 г. проверка, при която е установено, че осем броя от заявените площи за обработка, попадащи в блоковете за земеделско стопанство са посочени като недопустими за подпомагане. При тези резултати жалбоподателят не е предприел никакви действия. Направените законосъобразни изводи, до които е достигнал и административния съд не могат да се опровергаят и от представените писмени доказателства към касационната жалба. Извършената и отчетена по счетоводните документи стопанска дейност от дружеството - жалбоподател не доказва, че тя е върху тези площи, които са установени като недопустими за подпомагане, поради което тези документи са и неотносими към спора. По изложените съображения решението на съда в частта, в която жалбата е отхвърлена е правилно и законосъобразно, поради което в тази част решението следва да се остави в сила, а касационната жалба срещу тази част от решението е неоснователна. Касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е частично основателна. Относно отмяната на уведомителното писмо в частта, в която е направено увеличаването на недопустимата за подпомагане площ по СНДП от 0,72 % и в размер на 2,34 ха, настоящият състав намира, че решение е неправилно и е в нарушение на материалния закон. Това налага неговата отмяна в тази част и постановяване на решение по съществото на спора при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, защото не се налага събирането на нови доказателства. При установяване на обстоятелство по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП ДФЗ-Разплащателна агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, съгласно критериите установени в законодателството на ЕС. В чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията е посочено, че при установена разлика между декларираното и установеното при проверката, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 %. Спорът попада в тази хипотеза. Според посочената норма критерият за прилагането й е не само процентното съотношение между декларираното и установеното при проверката, но има и кумулативно изискване разликата да не е повече от два хектара. При проверката на площите заявени за подпомагане по СНДП е установена нестопанисвана площ от 2,34 ха, което е извън посочената граница от 2 ха. От това следва, че съдът като е разгледал само единият критерий повече от 3 % до 20 %, без да се занимае и с другия кумулативен елемент е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон. Това налага отмяна на решението в тази част и постановяване на решение по съществото на спора. С оглед на фактическите установявания приложени към посочената норма от Европейското законодателство жалбата на "Планета - 98" ЕООД ще следва да се отхвърли и срещу тази част от уведомителното писмо. Касационната жалба на ДФЗ срещу решението на съда в частта му, в която уведомителното писмо относно удържаната сума от 43 597,07 лв. е отменено, е неоснователна. Под Таблица № 2 са изброени три хипотези при наличието на която и да е от тях се удържа посочената сума. В тази си част уведомителното писмо е немотивирано, защото не сочи на коя от трите хипотези административният орган е удържал сумата, като не е посочил и фактическото и правно основание за това. Административният съд е бил изправен пред необходимостта да гадае и правилно е постановил отмяна, след като административният орган не е доказал осъществяването на фактическото основание и спазването на законовите изисквания при издаването на тази част от уведомителното писмо. Ако все пак се касае за АУПДВ следва да се посочи, че с решение № 889 от 18.01.2013 г. по адм. д. № 4366/2012 г. Върховният съд е оставил в сила решение № 53 от 14.02.2012 г. на Административен съд - Велико Търново. С решението си административният съд е отменил издадения от изпълнителния директор на ДФЗ АУПДВ № 01-6500/3473 от 12.04.2011 г. в размер на 56 175,85 лв. по отношение на "Планета - 98" ЕООД. От това следва, че ако удържаната сума е тази от АУПДВ, тя е удържана без правно основание, а решението на съда в тази му част е правилно и законосъобразно. Относно решението в частта му за разноските: Съдът е определил разноските, като е приел, че жалбата срещу уведомителното писмо е с материален интерес. Това становище не се възприема от настоящия състав. Административният съд не е изложил мотиви относно това защо приема, че жалбата е с материален интерес. Материален интерес е налице, когато се разглежда правното основание за задължението/вземането, което се претендира, неговото установяване по размер, време на възникване и лихва. В конкретния случай предмет на жалбата е уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, което е индивидуален административен акт по правната си същност. В образуваното съдебноадминистративно производство съдът проверява неговата валидност, спазване на изискването за форма, според общите критерии на чл. 59 АПК и относимите норми от ЗПЗП, както и издадените наредби, по приложението на отделни текстове от този специален закон. Съдът не установява определен размер на оторизираната сума, за което няма правомощие, тъй като то е в специалната компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Поради това и при отмяната на уведомителното писмо или на част от него връща на органа делото като преписка, в изпълнение на изискването на чл. 173, ал. 2 АПК, с даване на указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения настоящият състав приема, че спорът, с който е сезиран административният съд не е с материален интерес. Дружеството-жалбоподател, чрез адвокат-пълномощника си е поискало присъждане на сторените по делото разноски. Пред административния съд жалбоподателят е направил разноски общо в размер на 2500 лв., според договора за правна защита и съдействие, държавна такса от 50 лв. и 400 лв. - възнаграждение за вещо лице. До приключване на устните състезания процесуалният представител на ДФЗ е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Същевременно ответната страна е поискала и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а е внесла и депозит за вещо лице от 150 лв. От изхода на спора в настоящата инстанция се установява, че жалбата срещу уведомителното писмо е основателна само в частта й относно удържаната сума от 43 597,07 лв. Наред с това обстоятелство настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е основателно, с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Съобразно § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение от 450 лв. Към тях следва да се прибавят и тези за възнаграждение за вещо лице от 400 лв. и държавната такса от 50 лв. или разноските дължими от ответната страна - ДФЗ пред първата инстанция са общо в размер на 900 лв. Поради това, че касационната жалба на "Планета - 98" ЕООД е неоснователна не се дължат разноски пред касационната инстанция от страна на ДФЗ. От установяването, че първоначалната жалба срещу уведомителното писмо е частично основателна, следва че жалбоподателят дължи също разноски, направени от ответната за тази част от жалбата, която е неоснователна и отхвърлена. Разноските направени от ответната страна са от 150 лв. за вещо лице, а така също и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или общо разноските пред първата инстанция за ответната страна са от 300 лв. Поради това, че касационната жалба на ДФЗ също е частично основателна, а процесуалният представител на ДФЗ също е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на него му се дължат такива в размер на 150 лв., определен на същото основание, посочено вече според наредбата. Или разноските, дължими на ДФЗ и за двете инстанция са общо в размер на 450 лв. След приспадане на дължимите от ДФЗ разноски за "Планета - 98" ЕООД общо в размер на 900 лв. с тези, които дружеството трябва да заплати на ДФЗ остава разлика от 450 лв., които ДФЗ следва да заплати на "Планета - 98" ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,