Решение № 3394 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13554/2009 г.

Решение № 3394 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13554/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Велик Стоянов Личков и Иван Стоянов Личков, двамата от гр. Петрич, против Решение № 453/08.07.2009 г. по адм. дело № 152/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Началника на РДНСК - Благоевград, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Грозданка Великова Стоянова, чрез писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът Стоян Великов Личков не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящите касатори, срещу Заповед № ДК-02-БД-2/06.01.2009 г. на Началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Открита площадка с настилка от тротоарни плочки и три броя ограждащи бетонови стени" в УПИ V-1608, кв. 52 по плана на гр. Петрич, с извършители Велик Стоянов Личков, Стоян Великов Личков и Иван Стоянов Личков. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2007 г., в несъответствие с предвижданията на ЗРП на гр. Петрич от 1988 г. и без издадено разрешение за строеж, каквото се е изисквало. Обсъдил е неприложимостта на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, както и липсата на декларация за узаконяването му, по реда и срока на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено обстоятелството, че процесната "Открита площадка с настилка от тротоарни плочки и три броя ограждащи бетонови стени" в УПИ V-1608, кв. 52 по плана на гр. Петрич, е изградена без разрешение за строеж, което е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 18ВП/24.10.2008 г. и в Констативен акт № 19ВП/24.10.2008 г., правилно е прието, че не са оборени в хода на съдебното производство, а липсата на разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателите, както пред първата, така и пред настоящата касационна инстанция. За извършеното строителство, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 5 и т. 7 и ал. 2 от ЗУТ, е било необходимо издаването на разрешение за строеж и становище от инженер-конструктор, каквито касаторите не представят. Поради това строежът не попада и сред изключенията на чл. 151 от ЗУТ, което законосъобразно е обсъдено от съда. Законосъобразен е и другия извод на съда, че не са налице условията за квалифициране на строежа като "търпим строеж", по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като не е деклариран в срока, визиран от тази разпоредба и че е в несъответствие с действащия ЗРП на гр. Петрич, в сила от 1988 г. Предвид годината на извършването му - 2007 г. строежът не би могъл да бъде узаконен, по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, в сила до 25.01.2004 г. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповедта за премахване на строежа, като незаконен, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно се поддържа, че извършеното строителство не е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а е благоустройствено мероприятие, потвърдено от заключението на съдебно-техническата експертиза. Последната опровергава категорично тези твърдения. От раздел V, т. 3 на заключението, което не е оспорено от страните, е установено, че строителството, предмет на оспорената заповед на началника на РДНСК - Благоевград, представлява строеж, като благоустройствено мероприятие, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за което се изисква разрешение за строеж. Съдът е изложил обосновани мотиви по този довод, които настоящата инстанция споделя изцяло, като правилни. Неоснователно е и другото оплакване за неправилност на решението, поради липса на компетентност у органа за премахване на такива строежи, по представената Заповед от 29.05.2007 г. на началника на ДНСК - София. Последната делегира правомощия на началника на РДНСК - Благоевград да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, като изрично в т. 1.6, т. 1.12 и т. 1.13 от заповедта за делегация, са упоменати строежите от вида на процесния. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение