Решение № 13002 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2019 г.

Решение № 13002 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Захарен комбинат Пловдив" АД, гр. Пловдив и на "Сънрайз" АД, гр. Пловдив против решение № 2231 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 391/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което са отхвърлени жалбите на двете дружества против заповед № 73/15.01.2018 г., издадена от кмета на община Несебър, с която е забранено ползването и достъпа до невъведения в експлоатация строеж "жилища за персонал", находящ се в имот с идентификатор 27454.502.25 по КККР на с. Емона (УПИ VI, кв. 1 по плана на в. с. "Елените"), с възложител "Захарен комбинат Пловдив" АД и е прекъснато захранването със електрическа енергия и вода. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Излагат съображения, че оспорената заповед е нищожна като постановена от некомпетентен орган, както и че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основанието за неговата отмяна. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – кметът на община Несебър не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Законосъобразно е преценено, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съдът правилно приема, че характеристиките на строежа: пететажна сграда с височина 13 м., с разгърната застроена площ от 3400 кв. м., с функционално обособени обслужваща и жилищна зони, като последната включва жилищни помещения с отделен санитарен възел, предназначени за 155 обитатели, го квалифицират като такъв от четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗУТ. Поради това в съответствие с нормативната уредба е заключението, че компетентен да издаде заповед за забрана за ползването и достъпа до строежа при констатирано нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, е именно кметът на община Несебър (чл. 178, ал. 6 ЗУТ). Ето защо оспореният административен акт не е нищожен, а доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни. Административният съд аргументирано приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена, съдържа мотиви и е издадена след съставен по реда на чл. 178, ал. 6 ЗУТ констативен акт. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя "Сънрайз" АД като собственик на строежа и на "Захарен комбинат Пловдив" АД като възложител на същия, като им е осигурена възможност да направят възражения. По този начин процедурата по издаване на заповедта е спазена и на адресатите е осигурено право на участие в административното производството. Възражения по законосъобразността на заповедта тези лица могат да направят и в хода на съдебното производство. Следователно при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правото на защита на адресатите на административния акт не е накърнено, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това, е направено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да се въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган. В случая с оспорената заповед е забранено ползването и достъпа до строеж "жилища за персонал", находящ се в имот с идентификатор 27454.502.25 по КККР на с. Емона (УПИ VI, кв. 1 по плана на в. с. "Елените"), след като е установено, че извършеният строеж е такъв от четвърта категория, който не е въведен в експлоатация, но въпреки това се ползва по предназначение. При тези факти административният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 178, ал. 6 са изпълнени- установено е нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, което предпоставя правото на кмета на община Несебър да упражни правомощията си по чл. 178, ал. 6 ЗУТ и да издаде оспорената заповед, с която да забрани ползването и достъпа до строежа до въвеждането му в експлоатация. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,