Решение № 7327 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2021 г.

Решение № 7327 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2021 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П., срещу решение № 6311/12.11.2020 г. по адм. д. № 1858/2020 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответника по касационната жалба – Г. Б., чрез нейния процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Б. против срещу решение № 550/25.07.2019 г. на Столичния общински съвет, с което са одобрени: 1. План за регулация на м. "ж. к. Дружба 1 - III част", район "Искър", в граници: бул. Кръстьо Пастухов", ул. "Тирана", ул. "Илия Бешков", ул. "Кап. Димитър Списаревски" и м. "ж. к. Дружба 2 – I-ва част, в граници: бул. "Проф. Цветан Лазаров", бул. "Копенхаген", ул. "Обиколна" по сините и червените линии; 2. План за застрояване на м. "ж. к. Дружба 1 – III част", район "Искър", в граници: бул. "Кръстьо Пастухов", ул. "Тирана", ул. "Илия Бешков", ул. "Кап. Димитър Списаревски" и м. "ж. к. Дружба 2 – I -ва част", в граници: бул. "Проф. Цветан Лазаров", бул. "Копенхаген", ул. "Обиколна"; 3. План-схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура за м. "ж. к. Дружба 1 – III част", район "Искър", в граници: бул. "Кръстьо Пастухов", ул. "Тирана", ул. "Илия Бешков", ул. "Кап. Димитър Списаревски" и м. "ж. к. Дружба 2 – I-ва част", в граници: бул. "Проф. Цветан Лазаров", бул. "Копенхаген", ул. "Обиколна", в частта му относно ПРЗ на УПИ II "за озеленяване с режим на Тго", кв. 42 а, м. "Дружба 2 – I част", касаеща ПИ с идентификатор 68134.1505.1960. Съдът е отменил решението на СОС в обжалваната му част като незаконосъобразно. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискването за писмена форма и реквизити по ЗУТ, но в оспорената му част то е прието в нарушение на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, според която предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. В случая, с одобрения проект се въвеждат ограничения в правото на собственост на жалбоподателката, които не произтичат от нуждата да бъде защитен определен обществен интерес, като при изработването на оспорения ПУП - ПРЗ за ж. к. Дружба 2 - I част" не е обоснована необходимостта от отчуждаване на процесния имот, нито се постига по-икономично осъществяване на плана, както и по - целесъобразно устройство и застрояване на целия квартал. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети, неоспорени първоначална и повторна СТЕ, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилен е изводът на съда, че предвижданията на процесния план в оспорената му част не отговорят на изискването, съгласно което в площите между сградите при комплексно застрояване се оформят УПИ за озеленени площи за широко обществено ползване съобразно т. 2 от приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като реализираните в площите между сградите при комплексно застрояване озеленени площи се урегулират за широко обществено ползване, без да се спазват нормативите за определяне на прилежащия терен /урегулиран поземлен имот/ на съществуващи сгради при преструктуриране на жилищни комплекси. В случая е установено по делото, че процесният имот нито е част от междублоково пространство, нито представлява озеленена площ и по отношение на него не са били налице предпоставките за създаване на УПИ с режим на Тго. Прието е от съда, че съгласно действащия ОУП на Столична община имот с идентификатор 68134.1505.1960 попада в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване "Жк", като процесният имот и останалите имоти, попадащи в кв. 42 а са отредени за "озеленяване с режим на Тго", без върху тях да се изпълнявани мероприятия с обществена значимост. Без да е направена преценка на баланса на обществения и частните интереси и без да са изложени мотиви, правилен е изводът на съда, че незаконосъобразно се въвеждат ограничения на правото на собственост на жалбоподателката, който не произтичат от нуждата да бъде защитен определен обществен интерес. Установено е по делото, че при изключването на имот с идентификатор 68134.1505.1960 от отреждането за озеленяването необходимите съгласно чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, 15 % от общата територия на жилищния комплекс са постижими и при неотчуждаването на процесния имот, като правилно е прието от административният съд, че нормата ще бъде изпълнена, т. е. обществените озеленени площи ще са над 15 %, както за кв. 42 а, така и за цялата територия на комплекса. Решаващият съд съобразно заключенията на приетите по делото СТЕ, е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, че с включването на имот с идентификатор 68134.1505.1960 в УПИ II – "за озеленяване в режим Тго", кв. 42 а, е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, доколкото това не е икономично осъществимо, не дава възможност за целесъобразно устройство на урегулирания поземлен имот с местоположение в кв. 42 а. Правилно съдът е приел, че административният орган е нарушил задължението си да приложи онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатото от административния акт лице, доколкото и чрез тях се постига целта на закона. Неспазването на преценката за целесъобразност и икономичност на плана по чл. 108, ал. 5 ЗУТ води до материална незаконосъобразност на оспорения акт, до какъвто верен извод е достигнал решаващият съд. Решаващият съд е изложил обосновани и правилни мотиви, съобразени с приложимите законови норми. Не са налице отменителни основания и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, в размер на 900 (деветстотин) лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г. Възражението на касатора за прекомерност на разноските се явява неоснователно, тъй като същите са претендирани в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,