Решение № 4580 от 2.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Александров от гр. Видин, чрез процесуалния му представител адв. Антонова, против решение 75 от 15.07.2022 г., постановено по адм. д. 98/2022 г. по описа на Административен съд Видин. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилност на изводите на съда за законосъобразност на обжалваната заповед като сочи, че процесният павилион е изграден през 1974 г. при действието на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), а не съобразно ЗУТ. Посочва, че се касае за временен обект, изграден по реда на чл. 120 ал. 4 Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ - отм.). Навежда съображения за неправилност на изводите на съда, че нареденият за премахване обект - метален павилион представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, позовавайки се на изменената разпоредбата на чл. 120 ал. 5 от ППЗТСУ, приета през 1996г., с която се преурежда статута на временните обекти, какъвто се явява металния павилион, и съобразно която за такъв тип обекти не се изисква разрешение за строеж, а разрешение за поставяне. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът заместник кмет Устройство на територията и развитие на инфраструктурата (УТРИ) при община Видин, чрез процесуалния си представител юрк. Рачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин отхвърля жалбата на Н. Александров против заповед РД-02-11-2147/11.05.2021 г. на кмета на община Видин, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж Метален павилион, представляващ сграда с идентификатор 10971.501.149.1, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10971.501.149 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, [улица]. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган заместик-кмет УТРИ при община Видин, съгласно предоставените му правомощия със заповед РД02111275/26.11.2019 г. на кмета на община Видин, същата е в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, както и че същият е в противоречие с действащия ПУП, предвид, че павилиона попада в терен предвиден за озеленяване и за паметник на културата по действащата регулация, поради което е незаконен. Посочва, че същият не е преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, тъй като е трайно свързан с конструкцията на павилиона и с оглед материалите, от които е изграден и начина на изграждане е невъзможно да бъде отделен компактно от повърхността, а само да бъде разглобен на съставни елементи, като при демонтиране складът ще загуби своята индивидуалност. Констатира, че павилиона не е търпим строеж и не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не е бил допустим по действащите градоустройствени планове, както към момента на извършването му, така и по сега действащите, както и по правилата и нормите за устройство на територията. Приема, че в случая не са налице предпоставките на § 17 ПЗР на ЗУТ, поради липса на решение на областния управител или общинския съвет за запазване на строежи с временен статут. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл.225а, ал.1 ЗУТ, а именно заместник-кмета УТРИ при Община Видин, съгласно делегираните му правомощия със заповед РД-02-11-1275/26.11.2019 г., предвид, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт 21/04.08.2020 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на Метален павилион - сграда с идентификатор 10971.501.149.1. В съставения констативен акт 21/04.08.2020 г. назначената от ответника комисия приела, че проверяваният обект представлява метален павилион със застроена площ от 80 кв.м., с размери 10,00/8,00 м. и височина 2,80 м. при кота стреха, изграден изцяло с метална конструкция - външни метални колони, върху които са заварени метални рамки, на които са монтирани ограждащи плоскости. Покривната конструкция е изпълнена от 6 броя метални ферми, лягащи върху тях метални столици, към които е прикрепена вълнообразна поцинкована ламарина. Описва се подробно лошото и занемарено състояние на сградата. Същата е определена като строеж пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.в от ЗУТ, за изграждането на който се изисква разрешение за строеж, съгласно нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В законоустановения срок са депозирани възражения, но не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Обоснован е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че е налице строеж, реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, каквото е едно от сочените правни основания в заповедта. Също така е установено, че нареденият за премахване строеж е изграден и в противоречие с действащия ПУП, тъй като попада частично в УПИ ХІ, отреден за паметник на културата и частично в уличната регулация, поради което същият е незаконен и по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 ЗУТ, каквото е другото сочено в заповедта основание. Правилен е и извода на съда, че процесният метален павилион не е търпим строеж нито в хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че не съответства на подробния устройствен план и на правилата и нормите по устройство на територията, действали както към момента на извършването му, така и по сега действащите. Обосновано е прието, че този вид строежи са предмет на специална уредба и спрямо тях са възможни две разрешения - да бъдат запазени временно до реализиране на строежите, предвидени с ПУП, или да получат траен устройствен статут - § 17, ал. 1 или ал. 2 ПРЗУТ. Систематичното място на § 17 и установените с него правила за съдбата на обектите обосновават извод за различен, особен статут на разрешените за временни нужди строежи, вкл. и относно отрицателните предпоставки за тяхното премахване. Ако се приеме тезата на жалбоподателя и правилата за търпимостта се отнесат към временния строеж, това би означавало строежът фактически да бъде приравнен на обектите с траен статут в противоречие с дължимото по § 17, ал. 2 ПРЗУТ и да се отрече въобще възможността за премахването му. Подобно тълкуване, освен че не намира опора в разпоредбите на § 17, които са специални по отношение на § 16, е несъвместимо със самата цел на строежа и условията, при които е допуснато изграждането му. След като не е проведено производство по § 17 с очертаните по- горе правни последици, премахването на строежа е разпоредено законосъобразно на възприетите от административния орган основание и ред. Твърдението в касационната жалба, че процесния метален павилион не е строеж, а преместваем обект е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този извод се потвърждава и от приетата и неоспорена по делото СТЕ, тъй като безспорно се установява, че павилионът не отговаря на изискванията на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, а именно да бъде преместен като цял обем без да се разглобява на съставни части и да се постави в същия вид на друго място. Съдът мотивирано е посочил също, че обектът метален павилион не е преместваем, тъй като основата на павилиона е стоманобетонна, което категорично изключва квалифииирането на павилиона като преместваем обект съобразно легалната дефиниция на §1. т.80 от ДР на ЗУТ За да е налице преместваем обект следва прикрепването към земната повърхност да се осъществява чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект. Не такъв е стоманобетоновата основа на павилиона. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а на основание чл. 143, ал.3 АПК и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Александров да заплати на Община Видин сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,