Решение № 3881 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14118/2008 г.

Решение № 3881 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14118/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Добрев Цветков от София срещу решение № 745 от 29.07.2008 г., постановено по адм. д. № 6437/2007 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-04-131/23.11.2005 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Христо Благоев Боцев и Столична РДНСК, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София-град Тодор Добрев Цветков е оспорил заповед № ДК-04-131/23.11.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 29/1.09.2005 г. на главния архитект на район "Изгрев" - Столична община за строеж "Пункт "Еврофутбол", находящ се в УПИ I, кв. 16 по плана на София, м. "Дианабад". Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че разрешеното строителство касае преустройство на два гаража, собственост на Христо Боцев, в пункт "Еврофутбол". Това преустройство е възприето както от административния орган, така и от съда като такова, с което не се променя предназначението на собствените на възложителя помещения, които от такива за нежилищни нужди са преустроени отново в едно помещение също за нежилищни нужди. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ е възприето, че за извършването на това преустройство не е необходимо съгласие на собствениците в етажната собственост. Този извод противоречи на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В случая е налице промяна на предназначението на преустройваните помещения, които от гаражи стават пункт "Еврофутбол". Обстоятелството, че не се променя вида на помещенията, които продължават да са за нежилищни нужди, е без значение. Това е така, защото се променя начина на ползване на помещенията, а това съобразно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ представлява промяна на предназначението им. В текста на чл. 185, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (в редакцията на нормата, действала по време на издаването на разрешението за строеж и заповедта на началника на Столична РДНСК, с която това разрешение е оставено в сила) е предвидено, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им. В останалите случаи - т. е., при промяна на предназначението на обектите, помещенията или на части от тях, съгласно ал. 2 на цитираната норма, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта. По делото не е спорно, че такова съгласие - както от общото събрание на собствениците, така и от непосредствените съседи, не е искано. Като е приел, че при извършеното преустройство не е необходимо такова съгласие, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Позоваването на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ в случая е неправилно, тъй като тази разпоредба - в приложимата й редакция, действаща към датата на издаването на разрешението за строеж и оспорения пред съда административен акт, не се отнася за преустройства, свързани с промяна на предназначението на помещенията. С оглед горното оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон ще следва да бъде отменено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на Столична РДНСК и оставеното с нея в сила разрешение за строеж като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби ще следва да бъдат отменени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,