Решение № 50137 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 245/2022 г.

Решение № 50137 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 245/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С определение № 311 от 4.07.2022 г. по гр. д. № 245/2022 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато, по касационната жалба на Ц. К. К., касационно обжалване на решение № 98 от 21.05.2021 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Плевенския окръжен съд, 3 с-в, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260052 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд, е допусната делба на едноетажна сграда с идентификатор....., със застроена площ 49 кв. м., изградена в поземлен имот с идентификатор..... по КККР на [населено място], между Ц. К. К. - с дял 5/8 ид. ч. и Н. Д. Д. – с дял 3/8 ид. ч. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение - неразглеждане на предявено от касатора в срок възражение за придобивна давност. Иска се отмяната му и разглеждане на направеното възражение за придобивна давност. С писмен отговор, подаден от съделителите Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К., чрез адв. И. Н. Н., са развити съображения за неоснователност на касационната жалба на Ц. К. К., правилност на въззивното решение и потвърждаването му. Касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: а/. длъжен ли е съдът да се произнесе по въведено от съделител, в съответния преклузивен срок, като част от предмета на делото, възражение за придобивна давност на построена в съсобственото дворно място сграда - предмет на иска за делба; б/. възможно ли е съсобственик на имот да придобие в изключителна собственост, по давност, построена в съсобствения имот сграда, при което би се изключило действието на презумпцията по чл. 92 ЗС. На така поставените въпроси следва да се отговори в следния смисъл: при направено от съделител възражение за придобиване по давност на сграда, построена в съсобствения имот, съдът следва да разгледа това възражение и да установи преодоляна ли е презумпцията на чл. 92 ЗС и придобита ли е спорната сграда от съделителя по давност, на основание чл. 79 ЗС. В този смисъл е непротиворечивата практика на ВКС, част от която са и посочените от касатора решения на ВКС - решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр. д. № 332/1991 г. на ВС, І г. о., решение № 942 от 7.11.2008 г. по гр. д. № 3426/2007 г. на ВКС, І г. о., решение № 1259 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 5035/2007 г. на ВКС, І г. о., решение № 532 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на ВКС, І г. о. и решение № 813 от 8.06.2011 г. по гр. д. № 1929/2009 г. на ВКС, І г. о. По основателността на касационната жалба настоящият състав прие следното: Делото има за предмет предявен от Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К. срещу Ц. К. К. иск за делба на две сгради: едноетажна сграда с идентификатор...., с площ от 49 кв. м., и едноетажна сграда с идентификатор....., с площ от 28 кв. м., построени в ПИ с идентификатор..... по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е допусната делба на сградата с идентификатор...., с площ от 28 кв. м., между Ц. К. К. – с дял 3/6 ид. ч., Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К. – с дялове по 1/6 ид. ч. всеки от тях Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по иска за делба на едноетажна сграда с идентификатор...., с площ от 49 кв. м. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът Ц. К. К. и наследодателят на ищците Д. К. К. са наследници, деца, на Л. И. К., починала 2002 г., и на К. Д. К., починал 2010 г. След смъртта на Д. К., настъпила през 2018 г., същият е оставил за законни наследници ищците – преживяла съпруга и две деца. Процесният имот бил придобит от К. К. и Л. К. по давност. Двамата дарили на сина си Ц. К. К. втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/4 ид. ч. от дворното място, с н. а. №.... г. По силата на договор за доброволна делба от 10.01.2011 г., сключен между Ц. К. К. и Д. К. К., ответникът Ц. К. К. придобил в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда - склад с площ от 22, 20 кв. м., с идентификатор..... и 3/8 ид. ч. от дворното място, а Д. К. К. придобил в изключителна собственост самостоятелно жилище с площ от 59,45 кв. м., находящ се на първия етаж от процесната жилищна сграда, с идентификатор..... и 3/8 ид. ч. от дворното място. С договор за дарение, сключен с н. а. №..... г., Д. и Ц. К. дарили на дъщеря си Н. Д. К. жилището на първия етаж от сградата и 3/8 ид. ч. от дворното място. Относно процесната сграда с идентификатор....., с площ от 49 кв. м., по делото е прието за установено, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, че същата е построена на мястото на съществуваща стопанска сграда, съдържаща външна тоалетна и склад за дърва и въглища, построена от общите наследодатели К. и Л. К. през 60–70-те години на миналия век. През 1986 г. ответникът Ц. К. извършил основен ремонт на сградата. Въз основа на писмо от 7.07.1986 г. и писмо от 9.08.1988 г. е прието за установено, че по молба на Ц. К. от 29.05.1986 г., на същия е разрешен ремонт на стопанска сграда в имота без промяна на размерите й. При извършването на ремонта Ц. К. използвал основите на старата постройка, върху които построил сграда за живеене. Сградата съдържа малко антре, стая с кухненски бокс, спалня и тоалетна. Същата представлява търпим строеж, неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, съгласно удостоверение за търпимост от 27.11.2013 г., издадено от Община Плевен, по искане на Ц. К. К. Сградата се ползва като жилищна от Ц. К. К. В издадената скица от АГКК и в удостоверението за търпимост предназначението на сградата е определено като "Постройка на допълващото застрояване". В общината сградата е заведена като лятна кухня. От правна страна въззивният съд е приел, че ищцата Н. Д. Д. се легитимира като собственик на жилището на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор..... и на 3/8 идеални части от ПИ с идентификатор....., а ответникът Ц. К. К. е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор....., на склад с идентификатор..... и на 5/8 идеални части от ПИ с идентификатор...... Приел е, че процесната сграда с идентификатор..... представлява самостоятелен жилищен обект. Същата е придобита по приращение от собствениците на терена, на основание чл. 92 ЗС, поради което следва да бъде допусната до делба между Ц. К. К. и Н. Д. К., при квоти, съответно, 5/8 ид. ч. и 3/8 ид. ч. Не е разгледано направеното от Ц. К. К., в отговора на исковата молба, възражение, че е изключителен собственик на спорната сграда с идентификатор....., тъй като е придобил същата по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС (л. 31 от първоинстанционното дело). Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора Ц. К. К. за постановяването му при съществено процесуално нарушение – неразглеждане на направеното от съделителя Ц. К. К. възражение за придобиване по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на процесната сграда с идентификатор....., с площ от 49 кв. м., с което е нарушено изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. Като неправилно решението следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа и се произнесе по направеното от Ц. К. К., в отговора на исковата молба, възражение, че е изключителен собственик на спорната сграда, тъй като е придобил същата по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС (л. 31 от първоинстанционното дело). Въпросът за отговорността за разноските ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 98 от 21.05.2021 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Плевенския окръжен съд, 3 с-в, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260052 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд, е допусната делба на едноетажна сграда с идентификатор...., със застроена площ 49 кв. м., изградена в поземлен имот с идентификатор..... по КККР на [населено място], между Ц. К. К. - с дял 5/8 ид. ч. и Н. Д. Д. – с дял 3/8 ид. ч. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.