Решение № 17610 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2019 г.

Решение № 17610 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, срещу решение № 516 от 11.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2895 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена писмена покана с изх. № 161331/17.08.2018 г. на Директора на РЗОК – Пловдив. Изложен е касационен довод за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт при нарушения на процесуални правила. Ответникът "УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е писмена покана изх. № 161331 от 17.08.2018 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пловдив, на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, с която изпълнителят на болнична медицинска помощ "УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, е задължен да възстанови неправомерно получена от бюджета на НЗОК сума в размер на 604 лв. по КП № 71, ИЗ 37984 от м. юни 2016 г. С постановеното решение Пловдивският административен съд е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния извод за издаването му при допуснати съществени нарушения на общи и специални административнопроизводствени правила. Изложеното в касационната жалба оплакване за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. В писмената покана като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), приложима при издадено и влязло в сила наказателно постановление и/или заповед за налагане на санкция за констатирано нарушение. В случая не е проведено производство по налагане на наказание/санкция за извършено нарушение на ЗЗО или НРД. На 6.07.2018 г. е съставен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, в който установените факти са описани и са квалификации като нарушения на диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 71 Диагностика и лечение на заболявания на тънкото и дебелото черво и на изискванията на НРД 2015 г. Провереното лечебно заведение е оспорило констатациите в писмено становище до Директора на РЗОК – Пловдив, който не е изпратил спора за решаване от арбитражна комисия съгласно задължението му по чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, по съображение, че нарушенията са от 2016 г. и е изтекъл срокът за налагане на административно наказание. В тази връзка е необходимо да се посочи, че спорът се изпраща на арбитражната комисия и в случаите, когато направените констатации могат да послужат като основание за прилагане санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. Директорът на РЗОК – Пловдив не е изложил мотивите си да приеме, че няма основание да издаде заповед за налагане на санкция и не е издал писмената покана на основание чл. 76а от ЗЗО. Оспорената писмена покана за възстановяване на неоснователно получена сума е издадена в нарушение на обосновалото я правно основание по чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО без да е налице произнасяне на арбитражната комисия и без да е издадена заповед от Директора на РЗОК – Пловдив за прилагане на санкция. В нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 35 от АПК са взети предвид само констатациите на проверяващия орган, без да е обсъдено възражението на изпълнителя на медицинска помощ, че е провел болничното лечение на малолетното здравноосигурено лице при спазване на нормативните правила по НРД. Като е отменил оспорената писмена покана по съображения за процесуалноправна незаконосъобразност, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,