Решение № 167 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6483/2007 г.

Решение № 167 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6483/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Р. Т. П. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 27 март 2007 г. по гр.д. № 3420/2004 г. с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 25 март 2004 г. по гр.д. № 2885/2003 г. С това решение районният съд я осъдил да предаде на И. Н. И. владението върху апартамент № 133 находящ се в гр. С. ж. к. "Х" бл.20 вх. Е ет. 2, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения с обща площ 46.46 кв. м., както и да и заплати направените по делото разноски в размер на 340.75 лева. В касационната жалба са изложени най-общи оплаквания за семейното и материално състояние на жалбоподателката Р. Т. П., която според написаното "станала жертва на многобройни политически, материални и финансови интереси" и не са посочени конкретни основания за неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд провери данните по делото и най-общите оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуален закони и прие следното: Оплакванията са неоснователни. По делото по безспорен начин е било установено, че бащата на жалбоподателката Р. Т. П.- Т. Н. П. с договор от 1.02.1981 г. сключен между него и ГДИС по реда на чл. 117 ЗТСУ /отм./, станал собственик на едностайно жилище от 46.46 кв. м.- ап. № 1* находящо се в ЖК "Х" бл. 20 ет. 2 гр. С.. По това време, видно и от домовата книга той бил разведен, което е означавало че бил единствен собственик на недвижимия имот. През 1986 г. написал саморъчно завещание и с него завещал "собственият си апартамент" на И. Н. И., родена на 5.04.1966г "която щяла да го гледа и издържа". На 30.06.1987 г. починал и като своя единствена законна наследница останала дъщеря му Р. Т. П.. Саморъчното завещание е било обявено и с него, както са приели и съдилищата-районен и Софийски градски съд- И. Н. И. се е легитимирала като собственица. Били са изслушвани експертизи-съдебно почеркова за това дали саморъчното завещание е било написано и подписано от завещателя, както и съдебно психиатрична експертиза за психичното състояние на починалия наследодател към момента на написване на саморъчното завещание-15.10.1986 г. От техните заключения въззивният съд е направил законосъобразен извод, че саморъчното завещание е действително /чл. 19 ал. 2 ЗН/, че е породило правни последици и че заветника/ в случая И. Н. И./ е собственик на процесния апартамент. Ответницата-касационен жалбоподател е била без правно основание в него и за това съгласно чл. 108 ЗС, законосъобразно ревандикационният иск е бил уважен. Решението на Софийския градски съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд