Решение № 1352 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2015 г.

Решение № 1352 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ТД на НАП - гр. Велико Търново срещу решение № 161 от 16 април 2015 г., постановено по адм. дело № 42/2015 г., по описа на Административен съд Велико Търново, в частта с която е отменен ревизионен акт № 04-1400975 от 09 септември 2014 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 485 от 19 декември 2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, в частта, с която по ЗКПО е установено задължение на Кооперация за обслужване на земеделска дейност "Гарант-95", гр. Бяла Черква, област Павликени, представлявана от Симо Владимиров Камбуров - председател на управителния съвет за довнасяне на корпоративен данък за 2008 г., за 2009 г. и за 2011 г. в общ размер на 42 566, 96 лв. (четиридесет и две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) и лихва в размер на 18 248, 29 лв. (осемнадесет хиляди двеста четиридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) и в осъдителната му част, с която на административния орган е възложено да заплати на земеделската кооперация разноски по делото, възлизащи в размер на 2 536, 17 лв. (две хиляди петстотин тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки). Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на решението, в обжалваната му част като съдът се произнесе с друго по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции - в размер на 4 713, 96 лв. (четири хиляди седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и шест стотинки). Ответникът - Кооперация за обслужване на земеделска дейност "Гарант-95", представлявана от Симо Владимиров Камбуров - председател на управителния съвет, чрез процесуалния му представител адв. Пламен Червенков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира да му бъдат присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Велико Търново е ревизионен акт № 04-1400975 от 09 септември 2014 г. на ТД на НАП Велико Търново, издаден на осн. чл. 199, ал. 2 от ДОПК, потвърден с решение № 485 от 19 декември 2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново на осн. чл. 155, ал. 2 от ДОПК, в обжалваната част досежно частта, с която на Кооперация за обслужване на земеделска дейност "Гарант-95", представлявана от Симо Владимиров Камбуров - председател на управителния съвет са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г., за 2009 г. и за 2011 г. в общ размер на 42 566, 96 лв. (четиридесет и две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) и лихва в размер на 18 248, 29 лв. (осемнадесет хиляди двеста четиридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки). За да отмени оспорването, в тази му част, съдът е констатирал, че при извършване на задължителна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок, а ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, с обхват за периода, за който е възложена ревизията, при спазване на процесуалните правила, но постановен в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО и основание за прилагане на чл. 179 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и за 2009 г., съответно чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г., поради което ревизионният акт в частта, с която на кооперацията са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. го е отменил като незаконосъобразен. Решението е правилно. В глава двадесет и втора "Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък (загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01 януари 2015 г.), чл. 166 от Закона за корпоративното подоходно облагане е дадено тълкуване на понятието за преотстъпване на корпоративен данък. То е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък са регламентирани в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, съобразно който към 31 декември на съответната година данъчнозадълженото лице следва да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1, задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения по т. 2 и лихви, свързани с невнасянето в срок на тези задължения - т. 3. Следователно съгласно цитираната разпоредба на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е въведено законово изискване за ползване на данъчно облекчение от страна на регистрирани земеделски производители по реда на чл. 179 от ЗКПО (отм. с ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01 януари 2010 г., но приложим за периодите 2008 г. и 2009 г.). След отмяната на тази разпоредба е приета друга, регламентираща правото на преотстъпване на корпоративен данък от същите задължени лица. Условията са регламентирани в чл. 189б от ЗКПО (в сила от 01 януари 2010 г.), които са насочени към постигане на допустимост на държавната помощ съгласно Договора за ЕС (същият е приложим за периода на 2011 г.). Корпоративният данък се преотстъпва в размер на 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Корпоративният данък ще се преотстъпва в посочения размер, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. данъкът да бъде инвестиран в нови сгради и техника в срок до края на годината, следваща годината на преотстъпването; 2. активите да са придобити по пазарни цени, като не е допустимо с новите активи да се заместват съществуващи такива; 3. регистрираните земеделски производители да упражняват дейността най-малко три години след годината на преотстъпване; 4. преотстъпеният данък не следва да превишава 50 на сто от стойността на активите. Специфичното в разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО е прието в ал. 4, според която не се допуска преотстъпване, когато данъчно задълженото лице е получило други държавни или от ЕС помощи за активите. По касационните оплакванията на данъчния орган, касаещи първоинстанционното решение в частта му по ЗКПО - относно задълженията за корпоративен данък за 2008 г.: Правилно инстанцията по същество е тълкувала нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и е приела, че са налице основанията за преотстъпване на корпоративен данък, т. е за да останат суми от дължимия годишен данък в патримониума на кооперацията, същата към 31 декември 2008 г., за която е декларирала данъчен финансов резултат - данък печалба в размер на 216 719, 05 лв., от които дължим корпоративен данък в размер на 21 671, 91 лв., а преотстъпен корпоративен данък в размер на 8 668, 77 лв. Последната сума е внесена на 30 март 2009 г., без 0, 01 лв. На 29 юни 2010 г. е довнесен остатъка от 0, 01 лв. От приложените доказателства по делото, административният съд безспорно е установил, че КОЗД "Гарант - 95" има задължение за лихви за закъснение в размер на 340, 21 лв. по РА № 800070 от 06 юни 2008 г. Наличието на дължимата сума от 0, 01 лв. е факт, но с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК е регламентирано, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, чрез съответния публичен изпълнител в НАП, изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника да плати доброволно задължението си в седем срок. Страните по делото не спорят, че покана за доброволно изпълнение с предмет установеното задължение от 0, 01 лв., не е връчвано на данъчно задълженото лице, а напротив остатъка от сумата на преотстъпения корпоративен данък е внесена на 29 юни 2010 г. Също така и задълженията за лихвите по РА са платени на 06 март 2009 г. Следователно за съответния период не са налице подлежащи на принудително изпълнения задължения по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 209, ал. 1 ДОПК. За това, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 от ЗКПО, съответно е налице основание за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 179 от ЗКПО (отм., но приложим), административният съд правилно е постановил, че формираната данъчна печалба от кооперацията, свързана със земеделската й дейност за 2008 г., подлежи на данъчно облекчение чрез преотстъпване на дължимия за нея корпоративен данък в размер на 60 на сто. Относно задълженията за корпоративен данък за 2009 г.: Първоинстанционният съд е установил, че кооперацията регистрирана като земеделски производител на растениевъдна селскостопанска продукция, както и други комплексни услуги за отчетния период на 2009 г. като ревизираното лице е декларирал данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 29 200, 81 лв., от които дължимият корпоративен данък е в размер на 29 200, 81 лв., а преотстъпеният корпоративен данък - 17 520, 49 лв. и корпоративен данък за довнасяне в размер на 11 680, 32 лв., внесен на 30 март 2010 г. Съдът правилно е приел, че към 31 декември 2009 г. ревизираното лице има задължение за корпоративен данък в размер на 0, 01 лв. и лихви в размер на 1, 69 лв. за невнесени в срок ДОД по декларация образец № 6 за периода на месец февруари 2009 г., а към 31 декември 2011 г. е установено задължение за ДОО в размер на 6, 72 лв. и за ЗО - 0, 92 лв., както и задължения за лихви в размер на 1, 39 лв. Установеният дължим данък - 0, 01 лв. е внесен на 29 юни 2009 г., а всички други задължения са платени на 21 януари 2012 г. От приобщения доказателствен материал по делото от първоинстанционния съд е видно, че за посочените задължения (платени в по-късен период) не е започнало производство по реда на чл. 182, ал. 1 от ДОПК. Изложеното като факти за този период е аналогично на обсъжданото по-горе, касаещо 2008 г., поради което за да не се получава повтаряне следва само да се посочи, че на данъчно задълженото лице не е връчвана покана за доброволно изпълнение и не е налице основанието на чл. 209, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 209, ал. 1 от ДОПК за принудително изпълнение на публични вземания. Ответникът като ползвател на данъчно облекчение - намален годишен корпоративен данък - данък за облагане на получената печалба, е изпълнил изискванията на закона за намаляване/преотстъпване на този данък. Следователно, административният съд като е приел, че кооперацията не дължи корпоративен данък за разглеждания период е постановил правилно решение и в тази му част като са налице условията по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 179 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. Относно задълженията за корпоративен данък за 2011 г.: Въз основа на събрания и неоспорен доказателствен материал по делото, инстанцията по същество е приела, че за отчетната 2011 г. данъчнозадълженото лице е декларирало финансов резултат - данъчна печалба в размер на 200 722, 06 лв. Върху тази сума дължимият корпоративен данък е в размер на 20 072, 21 лв., от които преотстъпен корпоративен данък в размер на 12 043, 33 лв. и корпоративен данък за довнасяне в размер на 8 028, 88 лв., внесен на 20 март 2012 г. Към 31 декември 2011 г. данъчнозадълженото лице има задължение за лихви в размер на 1, 39 лв., платени на 21 януари 2012 г. Лихвите са начислени за невнесени в срок ДОО и ЗО за периода на месец декември 2010 г. Същите са дължими до 25 януари 2011 г. Другите суми в размер на 6, 72 лв. за ДОО и 0, 92 лв. за ЗО са внесени след срока за заплащането им - 25 януари 2011 г. Приложимата към този период норма от ЗКПО е чл. 189б (в сила от 01 януари 2010 г.), с която законодателят е предоставил правото на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделския производител - ответник, което се изразява в преотстъпване на корпоративния данък в размер на 60 на сто на данъчно задълженото лице, за данъчната му печалба от дейност по производство на растителна продукция. С разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО се въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощта за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 - 2013 г. и в частност - Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 г. Разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. - "инвестиции в земеделски стопанства". В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 - 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189б от ЗКПО. Законосъобразни са изводите на съда, че по отношение на КОЗД "Гарант - 95" са налице законовите критерии за ползване на данъчна преференция по чл. 189б от ЗКПО от земеделския производител по производство на растителна продукция. Налице е пряка връзка между формираната печалба и изискуемата дейност по смисъла на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с т. 27 от § 1 от ДР на ЗКПО. В този смисъл тълкуването на волята на законодателя е, че всяка печалба, която произтича от дейността на земеделския производител подлежи на данъчно облекчение чрез преотстъпване на дължимия за нея корпоративен данък до 60 на сто. В този смисъл, мотивите изложени от административния съд на разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ЗКПО са правилни. Като е отменил процесния РА, потвърден с решението на по-горестоящия данъчен орган, съдът е постановил правилно решение и в тази му част при правилно тълкуване и приложение на материалния закон на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски, тъй като ответникът по касация, в чиято ползва е настоящия съдебен акт, е представил доказателства за направените от него разходи, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 300, 00 лв. (хиляда и триста лева) за настоящата касационна инстанция. Процесуалният представител на кооперацията е предявила претенцията си до приключване на устните състезания в настоящото производство и е представил договор за правна защита и съдействие за договорената и заплатена в брой сума от страна на председателя на управителния съвет на КОЗД "Гарант - 95" (л. 11). На осн. чл. 161, ал. 1, предл. второ от ДОПК, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1 300, 00 лв. (хиляда и триста лева) за направените от него разноски. Сумата следва да бъде възложена в тежест на административния орган. Следователно атакувания съдебен акт правилен следва да бъде оставен в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,