Решение № 9724 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2019 г.

Решение № 9724 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2019 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "С. Добрев-МАТ", подадена чрез пълномощник адв. М. Маринов, срещу решение № 58/22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 45/2019 г. по описа на Административен съд гр. Разград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против Решение № 1012-16-58/1 от 03.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Разград за отмяна на Разпореждане № 24 от 23.11.2018 г., с което злополуката, станала на 27.05.2018 г. с Е. Ш., не е приета за трудова и преписката е върната за ново произнасяне. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ Разград не взема становище. Ответната страна Е. Ш., редовно призован, не се явява и не се представлява, не взема становище. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, нарушения на материалноправните разпоредби на закона и необоснованост, като същото се явява правилно и законосъобразно. По силата на трудов договор № 76/30.07.2017 г. Е. Ш. е приел да изпълнява длъжността шофьор, товарен автомобил, международни превози, в ЕТ "С. Добрев-МАТ" – гр. Разград. Със Заповед № 2018–078/29.04.2018 г. бил командирован за извършване на транспортна услуга с влекач и ремарке по маршрут България-Гърция-Италия-Хърватия-България за срок от 29.04.2018 г. до приключване на курса. Безспорно е по делото, че в срока на командироването, на 27.05.2018 г. Ш. разтоварил превозвания товар във фирма "МАБИЗ" в гр. Неаполи, Гърция. По-късно същия ден си почивал на паркинга на фирмата, ползвал баня, изпрал дрехите си, гледал филм, почерпил се с алкохол в компанията на друг шофьор. При качване в кабината на товарния автомобил паднал и ударил лявото си рамо, гърба и главата. Видно от представената медицинска документация /резултат от изследване с компютърен томограф и документ при изписване/, на 28.05.2018 г. е бил приет на лечение в Общопрофилна болница "Мамацио – Бодосакио" – гр. Козани с диагнози: [диагнози]. На 30.05.2018 г. напуснал болницата без разрешение. В резултат от уврежданията е настъпила временна неработоспособност на Ш. през дните на болничния престой. На 28.09.2018 г. пострадалият подал декларация за трудова злополука. Със Заповед № 1015-16-119 от 09.10.2018 г. директорът на ТП на НОИ-Разград наредил да се извърши разследване на злополуката, като определил и комисия за това. При разследването били събрани противоречиви обяснения относно начина на получаване на травмите. Според пострадалия той се опитал да се качи в кабината на камиона, но едната му ръка била заета с изпрани дрехи, поради което не успял да се хване и паднал назад. Според обяснения на свидетели и протокола за вътрешно разследване на осигурителя Ш. паднал от кабината, след като употребил алкохол с колеги. Независимо от противоречията относно механизма на получаване на травмите, в Протокол № 8/16.11.2018 г. за резултатите от извършеното разследване комисията по чл. 58, ал. 1 КСО приела за безспорно, че денят е бил почивен за пострадалия и той не е имал служебни ангажименти. Горното съображение било възприето от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и то издало Разпореждане № 24 от 23.11.2018 г., с което декларираната от Ш. злополука не е била приета за трудова. С оспореното пред съда Решение № 1012-16-58/1 от 03.01.2019 г. ръководителят на ТП на НОИ – Разград отменил Разпореждане № 24 от 23.11.2018 г. и върнал преписката за ново произнасяне. Административният орган е счел, че увреждането е настъпило във връзка и по повод на извършваната работа от пострадалия, поради което са налице всички елементи на трудова злополука и е изпълнен състава по чл. 55, ал. 1 КСО. За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е възприел, че оспореното решение е издадено от посочения в чл. 117, ал. 3 КСО компетентен орган – ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Решението е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Направил е извод за неоснователност на оплакването на жалбоподателя, че административният орган не е изяснил релевантните за правния спор факти. В хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства, изясняващи фактическата обстановка. Тези доказателства са подложени на задълбочена преценка, при която са изведени обосновани изводи. Липсва и противоречие на материалния закон. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая е налице увреждане на здравето, възникнало внезапно, което е предизвикало временна неработоспособност. Злополуката е настъпила по време и място, когато пострадалият е бил ангажиран във връзка и по повод работа в интерес на предприятието. Счел е, че тези факти са напълно достатъчни като законово основание злополуката да бъде приета за трудова, като сочи и практика на ВАС. Правилно е преценил, че за възраженията по жалбата, че е възможно злополуката да се дължи на умишлено поведение или на други фактори, различни от работната среда – при ползване на банята или сбиване с трето лице-липсва доказателствена основа. Законосъобразна е аргументацията на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 55, ал. 3 КСО не е налице трудова злополука, само ако пострадалият умишлено е увредил здравето си. По аргумент от чл. 11, ал. 2 НК умишленото увреждане означава пострадалият да иска или да допуска настъпването на вредоносните последици от поведението си. Жалбоподателят не доказва, че пострадалият съзнателно е извършил действия, които да обективират пряк или евентуален умисъл за самоувреждане. Употребата на алкохол е ирелевантен факт за определяне на злополуката като трудова, като сочи и практика на ВАС в тази насока. Възприел е също така, че без правно значение е и обстоятелството, че злополуката е настъпила по време, когато Ш. е бил в почивка и не е изпълнявал трудовите си задължения. Пострадалият е бил командирован на работа извън страната за определен срок, при което е налице продължително състояние, свързано с изпълнение на трудови задължения. Извел е заключението, че между осъществяването на трудовата дейност и увреждането има функционална зависимост, както и че оспореното решение съответства на целта на КСО и на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Оплакването за превратно упражняване на власт е преценил като голословно и неоснователно. Констатирал е, че административният орган е спазил принципите на законност и съразмерност, като е сторил необходимото да изясни обективната истина, да даде правилната квалификация на злополуката и в крайна сметка - да гарантира правата на осигуреното лице. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице касационни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и от първоинстанционния съд и не са налице основания за промяна изводите на съда. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства като е формирал законосъобразни и обосновани изводи. С Решение от 03.01.19 г. на Директора на ТП на НОИ – Разград е отменено Разпореждане от 23.11.18 г. на длъжностно лице по осигуряване при ТП на НОИ, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука не е приета за трудова. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО - ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 55 КСО. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените, не са нарушени правата на страните в производството. Предмет на спор е правилното приложение на материалния закон и по-конкретно дали в конкретният случай декларираната злополука следва да бъде приета за трудова. Кумулативно изискуемите предпоставки, които характеризират една злополука като трудова са установени в чл. 55, ал. 1 КСО, а именно: 1. внезапно увреждане на здравето /внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/; 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4. неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат /неработоспособността, респективно смъртта/ да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Признаване на трудова злополука се приема при наличие на всички изискуеми предпоставки, които в случая са налице. Правилно първоинстанционният съд и Директора на ТП на НОИ са преценили, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено внезапно увреждане на здравето. Инцидентът с лицето е настъпил по време на изпълнение на трудовите задължения на осигуреното лице като са развити подробни аргументи в тази връзка, че се касае за лице - международен шофьор на товарен автомобил, командирован да изпълнява задълженията си в друга държава с работно място товарния автомобил и злополуката е станала във връзка с изпълняваната от лицето работа. От събраните по делото доказателства е установена причинната връзка, обстоятелствата за възникване на трудовата злополука и вида на уврежданията. Действително са налице достатъчно доказателства, които установяват характера на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните множество писмени доказателства като е формирал аргументиран извод за доказаност на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Наведените с касационната жалба твърдения за наличие на предпоставки на чл. 55, ал. 3 КСО – умишлено увреждане на здравето, употреба на алкохол не се подкрепят от доказателствата по делото. Тезата на жалбоподателя за неправилност на правния извод не се подкрепя от доказателствата, поради което липсват касационни основания за отмяна на решението. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,