Решение № 4538 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2012 г.

Решение № 4538 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция", гр. Бяла (РУП), против решение № 15/19.05.2012 г., постановено по а. д. № 115/2012 г. по описа на Административен съд Русе (АСР). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСР, по жалба на Деян Денев Добрев от гр. Бяла, е отменил заповед рег. № з-Бл-61/13.03.2012 г. на началника на РУП. Недоволен, началникът на РУП обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Добрев. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Деян Денев Добрев, чрез представения писмен "Отговор на касационна жалба", изготвен от пълномощника му, счита същата за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АСР и присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе изцяло фактическата обстановка, приета от състава на АСР. Тя не се оспорва от касатора и отговаря на всички събрани по делото доказателства. Предмет на оспорване с жалбата е правният извод на съда, че квалификацията на деянието на Добрев е неправилна предвид систематичното място на нормите на т. 7 и т. 8 в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява основателна. Видно от мотивите на обжалваното решение, съставът на АСР е приел, че извършеното от Добрев деяние (описано и в заповедта на н-к РУП) е безспорно установено. Този фактически извод, според касационната съдебна инстанция е правилен, обоснован и съответен на събраните по делото доказателства. АСР е приел обаче, че квалифицирането на деянието на служителя като неспазване на две от правилата на ЕК - т. 7 и т. 8, не е съобразено с мястото, където са поставени те - в Раздел "Поведение и облик на държавния служител в обществото". Систематичното им място сочело, че нормите са насочени към регулиране поведението на служители на МВР извън институцията, което става достояние на граждани, извън рамките на ведомството. Неправомерното използване от Добрев на предварително подготвени материали е по време на служебен конкурс. Липсвали доказателства, че извършеното от него било възприето от по-широк кръг лица, не само служители на МВР, т.е. то да е станало достояние на обществеността. По посочената причина не можело да се приеме че с извършеното Добрев не е опазил доброто име на институцията и с личния си пример не е насърчавал хората да спазват закона. Така посочените правни изводи не се споделят от настоящия състав на ВАС. В решението си АСР тълкува неоснователно стеснително понятието "общество". Обяснението, дадено на думата в Български тълковен речник, издателство "Наука и изкуство", 2008 г. на стр. 555 е както следва: 1. Исторически възникнала, оформила се съвкупност от хора, обединени от определени производствени отношения. 2. Кръг, група от хора, обединени от общ произход, работа, интереси и др. 3. Съвместно пребиваване, общуване с някого. С оглед изложеното, приетата от съдебния състав необходимост от узнаване за станалото и от лица, извън рамките на институцията МВР, се явява неоснователно. Общото тълкуване на нормите от ЕК не означава, че посочения раздел регулира само поведението на служителя извън системата на МВР. Етичните правила, макар и в по-голямата си част неписани, налагат норми на поведение, което следва да се спазва във всяка една житейска ситуация и в присъствието на всяка една общностна група. Поведението на Добрев, който фактически е преписвал по време на конкурс, е укоримо не само като моментно такова, станало известно на участниците и комисиите в конкурса, но и като поведение, чиито последствия биха могли да имат значителни последващи негативни последици. Ако се приеме, че то, като извършено само пред група служители на МВР, не е морално укоримо по смисъла на ЕК, ще се стигне до обезсмисляне на цитираните норми и съответно - на провеждания конкурс. Последният е за "израстване в категория Д и заемане на специфична длъжност в ОДМВР - Русе". Ноторно е, че чрез конкурс се цели назначаването на конкурсната специфична длъжност на служител, който има и покаже най-добрите знания и умения в сравнение с другите участници. Ползването на неразрешени помощни материали, при липса на уредено подобно право за всички участници, не сочи на такива знания и умения, поради което извършването му действително съставлява нарушение на посочените точки от ЕК. По изложените съображения обжалваното решение се явява неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон. Като такова то трябва да се отмени и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Добрев против заповедта на началника на РУП. Началникът на РУП, чрез процесуалния си представител, е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Предвид правните изводи на ВАС, то се явява основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед изискванията за процесуална икономия, следва да бъде осъден Добрев да заплати в полза на РУП сумата 300,00 лева - за двете инстанции по 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение