Решение № 14097 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2013 г.

Решение № 14097 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмил Станчев Тончев, гр. София, против решение от 02.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12756/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 14-ОС/04.05.2011 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване започналата процедура по оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция" в поземлен имот № 62685.88.1, от землище Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, е представил писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност ан касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тричленният състав на ВАС е установил следното от фактическа страна: На 25.05.2010 г. главният архитект на община Рила е издал разрешение за строеж № 4 на Людмил Тончев за извършване на строителство: "Пристройка и надстройка на съществуваща сграда", находяща се в поземлен имот № 62685.88.1, м. Рилски манастир, съгласно одобрен инвестиционен проект. С писмо с изх. № 04-00-31/25.11.2010 г. директорът на РИОСВ - Перник е дал предписание на Тончев да бъдат преустановени всички дейности свързани с реализирането на ИП, тъй като имотът попада в защитена зона и следва да бъде проведена процедура за инвестиционно предложение по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС); Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за защитените територии (ЗЗТ). На 17.02.2011 г. Тончев е подал уведомление за ИП по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС. С писмо от 14.04.2011 г. началникът на отдел "Защитени територии" към МОСВ уведомява началника на отдел "Натура 2000", че ИП предвижда увеличаване на застроената площ, а имотът попада на територията на ППРМ, обявен със Заповед № РД-310/26.06.2000 г на министъра на ОСВ, като от друга страна, имотът попада в "Зона за природосъобразно ползване", съгласно приетия с Решение № 121 от 12.03.2010 г. на Министерския съвет (РМС) План за управление на парка. Заключението в писмото е, че процедурата за извършване на оценка за съвместимост следва да бъде прекратена, тъй като предвидените дейности не попадат в изключенията от забранителния режим за строителство. Съобразно представените доказателства и документи за собственост министърът е издал процесното решение № 14-ОС от 04.05.2011 г., с което е прекратена започналата процедура по оценка за съвместимостта на ИП за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция" в поземлен имот № 62685.88.1, от землище Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил. В мотивите е посочено, че с ИП се предвижда застроената площ на почивната станция да се увеличи от 336 кв. м. на 570,05 кв. м., а РЗП от 1008 кв. м. на 2015,15 кв. м. Посочено е още, че местоположението на имота попада в две защитени зони по смисъла на ЗБР, както и в "Зона за природосъобразно ползване". Посочено е, че предвидените дейности в ИП противоречат на режима на ППРМ, въведен с плана за управление, приет с РМС № 121/2010 г. Поради тези причини и на основание чл. 13 от Наредбата за ОС, министърът е прекратил започналата процедура. По делото е изготвена техническа експертиза, която съдът е възприел като компетентна. При така установените факти, съдът е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспореното пред него решение, като издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Отхвърлено е като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че решението е нищожно, тъй като компетентен орган за извършване на оценка за съвместимост е директорът на РИОСВ, а не министъра, предвид обстоятелството, че имотът на Тончев не попада в земеделска земя, а е урбанизирана територия, като се е позовал на чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "б" (отм.) от Наредбата, според която министърът на ОСВ е компетентен да издаде решение в процедура по ОС, когато ИП е за обект за разширение на съществуващи обекти, които не са включени в Приложение № 1 и № 2 към ЗООС и попадат изцяло или отчасти в защитена територия по ЗЗТ. Съгласно чл. 5, т. 5 от ЗЗТ, природните паркове са защитена територия, поради което министърът е компетентен да издаде процесното решение. Прието е също така, че при постановяване на решението, министърът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на материално и процесуално правните норми. При новото разглеждане на делото, отменено и върнато от ВАС, петчленен състав по адм. дело № 10646/17.10.2012 г., тричленният състав на ВАС е съобразил указанията и е обсъдил приложените писмени доказателства с молба на процесуалния представител на жалбоподателя по ад. дело № 8830/2011 г. на ВАС, трето отделение, включително и заключението на съдебната експертиза. Изводите във връзка с липса на основания за промяна на фактическата обстановка и за мотивиране на нови, които да променят изхода на делото, са правилни и съответни на закона. За да достигне до същите изводи съдът отново е обсъдил всички писмени доказателства, които в своята съвкупност и преценени поотделно, сочат, че процесния имот попада в територия на Природен парк "Рилски манастир" въз основа на заповед № РД-310/26.06.2006 г. на министъра на околната среда и водите и на основание § 2 от ДР на ЗЗТ част от Националния парк "Рила" е прекатегоризирана в ПП "Рилски манастир", който съгласно чл. 5, т. 5 от ЗЗТ е вид защитена територия. С чл. 31, т. 9 от ЗЗТ относима към конкретния казус се забраняват дейности и строителство, които не са разрешение със заповедта за технически планове и проекти. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗТ, опазването на природата в защитените територии има предимство пред всички други дейности, включително и тези, с които се осъществява ползването на частната собственост. В чл. 32, ал. 2 от ЗЗТ изрично е посочено за природните паркове или за части от тях, че могат да се прилагат забраните за националните паркове, които са изрично приложими за Природен парк "Рилски манастир" съгласно § 2, ал. 2 от ЗЗТ и в този смисъл е приложима оспорваната забрана по чл. 21, т. 1 от ЗЗТ. Обсъдена е забраната за строителство по чл. 21, т. 1 от ЗЗТ, която предвижда, че такова се допуска в туристическата зона за реконструкция и поддръжка на съществуващите сгради (заслони, хижи, водохващания за питейни нужди и др.) и за строежа на сгради за туризма, обслужване на посетителите и управлението на парка. безспорно е, че процесния имот попада в "зона за природосъобразно ползване" и за същия няма изработен одобрен влязъл в сила ПУП, поради което планът за управление на Природен парк "Рилски манастир" замества ПУП, съгласно чл. 7 от ЗУТ. Неоснователно е поддържаното твърдение, че имота не представлява гора, земеделска земя или водни площи съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗТ и не попада в парк с национално значение, доколкото разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЗТ, изключва селищата и селищните образувания. Това се потвърждава от заключението на назначената съдебна експертиза, съгласно което имотът попада в две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и територията на Природен парк "Рилски манастир" е изцяло обхваната от Европейската екологична мрежа "Натура 2000". В т. 4 от заключението е посочено, че територията на ППРМ изцяло попада в мрежата от защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000"- съгласно Директивата за защита на дивите птици 92/43/ЕС и на естествените местообитания на дивата флора и фауна 92/43/ЕС. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗБР, в плановете за управление се предвиждат мерки, които целят предотвратяване влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони и включват по т. 1 забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита. Касационната инстанция приема за неоснователни и оплакванията в жалбата относно основанията по чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, съгласно който са определени необходимите площи, прилежащи към сградите, както и реда за определяне на необходимата земя при изграждане на строителни обекти съгласно чл. 6 от Наредбата и доколко се осигурява минимум намаляване на площта за застрояване, не са относими към прилагането на режима на защитените територии с оглед на това, че същия се прилага без преценка на собствеността и индивидуализацията на собствеността и собственика на сградите, касаещи комплексното строителство. Следователно планът за управление на Природен парк "Рилски манастир" макар и прекатегоризиран с § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗЗТ, подлежи на прилагане на забраните за национален парк по чл. 21 от ЗЗТ, като ал. 16 на същия предвижда, че административния орган може да предвиди и други забрани, определени с плана за управление. В тази връзка подхода за зониране на територията на природния парк на основание чл. 19 ЗЗТ е предоставен в изключителната компетентност на административния орган по чл. 32, ал. 1 от ЗЗТ и видно от данните по делото, решението предмет на обжалване, с което е прекратена процедурата по оценка на съвместимост на инвестиционното предложение в процесния имот в землището на "Рилски манастир" е законосъобразно и като те потвърдил същото, поради липса на съществени нарушения на законоустановените правила и норми, ВАС, пето отделение, е постановил законосъобразен съдебен акт. Обосновани са и мотивите на решението досежно твърдението на касатора, че почивната станция фигурира сред обектите на инфраструктурата в ППРМ и не е включена в списъка за премахване. В тази връзка правилно не е възприето становището на жалбаподателя, че предвид обстоятелството, че планът за управление на ППРМ не забранява реконструкция на съществуващи сгради, пътища, спортни площадки и паркинги, а забраната се отнася само до ново строителство. Според съда представеното ИП за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция"с увеличаване на застроената площ, се счита за ново строителство по смисъла на чл. 137 от ЗУТ и е забранено. С § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗЗТ е въведена забрана за строителство по чл. 21 от ЗЗТ, който забранява в националните паркове, респ. в природните паркове строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения. След като е установено по делото, включително и от заключението на вещото лице, че имотът на жалбоподателя попада в защитена територия, то решението се явява законосъобразно. От друга страна в § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗЗТ е посочено, че защитените територии, които в момента на приемане на закона са в населени места (което не е доказано по делото), запазват своя статут на защитени територии и се прекатегоризират съгласно закона. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото ответника не са претендирани пред настоящата инстанция от ответника, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав