Решение № 6020 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2014 г.

Решение № 6020 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Светломир Николов Нешков е подал касационна жалба срещу решението от 28.02.2014 г. по адм. дело № 426/2013 г. по описа на Административния съд - Враца, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието иск за заплащане на обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди, понесени при извършването на обиск на 11.06.2011 г. в противоречие с разпоредбата на чл. 93 от Закона за изпълнение на наказанията, заедно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Светломир Николов Нешков изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора-Враца. На 11.06.2011 г. било извършено претърсване на спално помещение № 307 и обиск на обитателите на помещението, включително и на ищеца. За извършеното действие бил съставен протокол № 187 от същата дата, в който е посочено, че в бельото на Светломир Нешков са намерени саморъчно направени ключета за белезници. По делото били разпитани като свидетели двама лишени от свобода, които били настанени в същата килия и също са били обискирани. От техните показания се установило, че обискът е бил проведен по следния начин: всички лишени от свобода са били изведени от килията в коридора, след което един по един са влизали в помещение, което служило като клуб или място за занимания и им е било разпоредено да свалят всичките си дрехи. Обискът бил извършен от надзиратели, без присъствието на медицинско лице. Ищецът трябвало да кляка, да кашля, да докосва интимните си части и да ги показва на проверяващите по указан от тях начин. Вратата на стаята е била отворена и всички лишени от свобода, които са стояли в коридора, виждали какво става вътре. Извършеният обиск повлиял зле на ищеца. От правна страна съдът приел, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е неоснователен. Възможността за обискиране на лишените от свобода е уредена в чл. 92, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), а начинът за извършване на обиска - в чл. 93 ЗИНЗС, чл. 85 ППЗИНЗС и чл. 48 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 93 ЗИНЗС обискът на лишените от свобода не може да се извършва по начин, унижаващ тяхното достойнство. Той се провежда от специално обучени длъжностни лица, които са от същия пол с лишения от свобода. Обиск на интимните части на лишения от свобода може да се извършва само от медицинско длъжностно лице. В чл. 85, ал. 1 ППЗИНЗС се предвижда, че в местата за лишаване от свобода може да се извършва обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения за предотвратяване на престъпления и нарушения на реда. Член 48 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. изисква личният обиск на осъдено лице, свързан с преглед на телесните кухини, да се извършва от медицинско лице. Според административният съд, в случая не е бил осъществен обиск на интимните части на ищеца. За да се приеме, че е осъществено такова действие, е необходимо не само лицето да бъде съблечено голо, но и извършващото претърсване длъжностно лице да влезе във физическо съприкосновение с претърсвания. От събраните доказателства по делото било установено, че ищецът сам съблякъл дрехите си, макар и по разпореждане на извършващите проверката, и сам докосвал интимните си части по указания начин. Поради това не можело да се приеме, че отсъствието на медицински специалист представлява нарушение на чл. 93, ал. 3 ЗИНЗС. По отношение на довода на ищеца, че обискът е извършен по начин, който унижава достойнството му, с прилагане на изтезания и нечовешко отношение, съдът изтъкнал, че в исковата молба не се съдържат конкретни факти за действия от такъв характер, извършени от назорния състав на затвора, а и не били събрани съответните доказателства. Обискът бил извършен от лица от същия пол, съставен бил и съответният протокол. Не било доказано още настъпването на морални вреди за лишения от свобода. Свидетелското показание, според което той се почувствал зле, не водело до убеждение, че е понесъл неимуществени вреди. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения от Светломир Нешков иск за заплащане на обезщетение за морални вреди в размер на 10 000 лева ведно със законната лихва. Върховният административен съд намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд не се е занимал със спорните обстоятелства, а е обсъждал главно законосъобразността на извършения обиск, що се отнася до необходимостта от участието на медицински специалист. Твърденията на ищеца обаче са за вреди, настъпили вследствие начина, по който е извършен обискът. Той е поддържал, че действията на надзорно-охранителния състав са унизили човешкото му достойнство, което е изисквало да се направи анализ на изнесените по делото факти в контекста на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, въвеждащ забрана за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Такава забрана се съдържа и в чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. Според определението, дадено в чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС за изтезание, жестоко или нечовешко отношение се смята унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Свалянето на дрехите в присъствието на повече хора и огледът на голото тяло не биха могли да не доведат до неудобства и притеснения за обследваното лице. За да прецени основателността на исковата претенция, съдът е следвало да обоснове дали преживяното неудобство не е надвишило заложения в закона стандарт, така че да засегне достойнството на осъденото лице, което не е било направено. Изложени са кратки, повърхностни мотиви, в които се сочи единствено липсата на физическо съприкосновение, както и присъствието на лица от същия пол. Отбелязвайки изпълнението на тези формални изисквания, съдът е пропуснал да обсъди съществени моменти от случилото се. Той е игнорирал информацията, получена от събраните доказателства, представяйки обобщено описание на извършения обиск. При излагането на фактическата обстановка не са включени свидетелските разкази за подигравателното отношение на длъжностните лица, за неуместните им, обидни коментари, за продължителността на времето, през което лишеният от свобода е трябвало да остане гол. Съдът не е направил решаващото за изхода на делото заключение дали е било дължимо осъденото лице само да обследва тялото си, включително в интимни области, изпълнявайки разпореждания против волята си. Не са били дадени указания на ответната страна за представянето на служебни инструкции, спрямо които да се сравнят осъществените от длъжностните лица действия по извършването на обиска, като не е било съобразено, че чл. 93, ал. 2 ЗИНЗС изисква обискът да се извършва от специално обучени лица. Що се отнася до оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е отразил вярната дата на събитието, то не обосновава отменително основание. Допусната е била очевидна фактическа грешка, която съдът е поправил с решение от 30.04.2014 г., в което е записано, че датата следва да се чете "1.06.2011 г.", вместо "11.06.2011 г." . Допуснатите от административния съд процесуални нарушения водят до неправилност на решението, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд