Решение № 13565 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2009 г.

Решение № 13565 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Атанасов Иванов от гр. Варна и по касационна жалба на Кирил Йорданов - Кмет на община Варна срещу решение № 109 от 18.02.2009 г. по адм. дело № 371/2007 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, като в първата касационна са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост, а във втората за неговата незаконосъобразност и необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационните жалби Петя Георгиева и Марийка Колева и адв. Бранимир Балчев като процесуален представител на Щерю Щерев изразяват становище за неоснователността им. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 1509 от 15.06.2005 г. на Кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 2 и чл. 191 от ЗУТ е разрешено на Иван Иванов, собственик на ПИ 2817 по КП на "Изгрев", прокарване на временен път с площ от 29 кв. м. по южната граница на ПИ 3303, собственост на жалбоподателите съгласно приложена към заповедта скица. Съдът е приложил неправилно материалния закон. Делото се разглежда за втори път от Върховния административен съд. При първоначалното разглеждане на делото от тричленният състав на ВАС, на съда са дадени задължителни указания, които при новото разглеждане на делото не са изпълнени, като отново се преповтарят погрешните изводи окръжния съд, постановил първоначалното решение. Освен това съда не е обсъдил изложеното от административния орган в заповедта правно основание - чл. 190 от ЗУТ, а е обсъждал приложимостта на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, който от една страна не е посочен от административния орган в заповедта, а от друга страна урежда друга законова хипотеза. Игнориран е фактът, че настоящото административно производство е започнало по молба на Иван Иванов с искане за прокарване на временен път до имот № 2817 до влизане в сила на регулационния план. Съдържанието на молбата (лист 23 по дело № 1176/2005 г. на Варненския окръжен съд) е определящо по отношение предмета на административното производство и в случая е приложим чл. 190 и чл. 191 от ЗУТ. По отношение на приетото от съда, че в случая се касае за законовата хипотеза на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, следва да се има предвид, че цитираната разпоредба от ЗУТ предвижда изискуемостта на други материалноправни предпоставки и друг ред. При контрола за законосъобразност на заповедта е следвало съдът да обсъди посочените фактически и правни основания в заповедта, но той се е отклонил от това правило и е стигнал до извода, че в случая е налице не посочената от административния орган, а друга законова хипотеза. Поради необосноваността на решението, материалният закон неправилно е приложен. Правото на преминаване през чужд имот и прокарването на временен път са различни хипотези. В случая съдът се е позовал на тези разпоредби, имащи отношение към право на преминаване, а пък случаят е свързан с прокарване на временен път, за което са приложими разпоредбите на чл. 190, ал. 2, във връзка с чл. 191 ЗУТ. За наличието на предпоставките за издаването на заповедта, е необходимо не влязъл в сила ПУП, нито е нужно съгласие или пък е от значение липсата му, а доминираща наличната и доказана нужда от временен път, както и възможност за бъдещ ПУП и предвиждане на път по него. В случая това е установено от решението на комисията, визирано е в заповедта, което обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Не е опровергано от жалбоподателя по делото пред окръжния съд и посоченото в заповедта фактическо основание. То е изложено на базата на изготвена експертна оценка от експерт оценител - (лист 13 по делото) за възможно най-целесъобразно прокарване на временния път с разширявяне на съществуващата пътека с 29 кв. м и засягащ само един имот. При тези доказателства настоящата инстанция приема, че заповедта е мотивирана и е издаване на съответстващото на мотивите правно основание. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Щерю Щерев, Петя Георгиева и Марийка Колева против заповед № 1509 от 15.06.2005 г. на Кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 2 и чл. 191 от ЗУТ е разрешено на Иван Иванов, собственик на ПИ 2817 по КП на "Изгрев" прокарване на временен път с площ от 29 кв. м. по южната граница на ПИ 3303, собственост на жалбоподателите съгласно приложена към заповедта скица. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд