Решение № 16089 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2018 г.

Решение № 16089 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител ст. юрк. Егов, срещу Решение № 12 от 16.01.2018 г., постановено по адм. дело № 368/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, алтернативно да бъде намалено присъденото обезщетение. Ответната страна – "Дикс 2001" ЕООД, гр. Ямбол, ЕИК 128056432, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски. С молба ответникът е представил уведомление за вписана промяна в Агенция по вписванията, Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на 17.05.2019 г. на наименованието на "Дикс 2001" ЕООД на "К и Д 60" ЕООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ямбол е осъдил Национална агенция за приходите - София да заплати на "Дикс 2001" ЕООД, гр. Ямбол, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 3 108 (три хиляди сто осем) лева с ДДС, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба - 1.12.2017 г. - до окончателното й изплащане, представляващи платените от дружеството разноски за процесуално представителство по АНД № 1593/2016 г. по описа на Районен съд Ямбол (в размер на 948 лева с ДДС) и по КАНД № 105/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол (в размер на 2 160 лева с ДДС), както и сумата от 552 (пет стотин петдесет и два) лева, представляваща разноски за исковото производство. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП - гр. Бургас на "Дикс 2001" ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от управителя Д. Стоянов, на основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Актът е обжалван от дружеството и с Решение № 151 от 26.04.2017 г., постановено по АНД № 1593/2016 г. по описа на Районен съд Ямбол, е отменен. Решението на съда е обжалвано от ТД на НАП-Бургас и с Решение № 126 от 14.07.2017 г. постановено по КАНД № 105/2017 г. от Административен съд Ямбол, е оставено в сила. Приел е още, че в производството по оспорване на НП, дружеството е представлявано от адв. С. Бостанджиева, видно от пълномощно (л. 38) по АНД № 1593/2016 г. по описа на РС Ямбол, и е заплатило по банков път, за правна защита и съдействие, сумата от общо 3 108 лева, съгласно представени в производството по КАНД № 105/2017 г. на Административен съд Ямбол договор за правно обслужване от 16.01.2017 г. (л. ЗЗ), фактура от 5.07.2017 г. (л. 34) и списък на разноските (л. 32). Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал процесуални нарушения и е обосновал своите правни изводи, които настоящата инстанция споделя напълно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съдиите приеха, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже претенцията си за обезщетяване. В случая ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, е установило, че в производството по оспорване на наказателното постановление по АНД № 1593/2016 г. по описа на РС Ямбол и по КАНД № 105/2017 г. на АС Ямбол е направило разход за адвокатско възнаграждение от общо 3 108 лева за двете производства, които средства е заплатило по банков път на адвокатското дружество. Този разход представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда, като незаконосъобразен, акт на администрацията. Затова изводът на съда, че искът е доказан по основание и размер е обоснован и съответен на материалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените по делото доказателства, за сумата от 520 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение