Решение № 7575 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2012 г.

Решение № 7575 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Андрей Вичев, като пълномощник на Румен Божилов Анастасов, Аннатолия Божилова Александрова, Кина Анастасова Попова, Иван Любомиров Пандов, Иванка Василева Пандова, Росица Панчова Пандова, Лилия Панчова Пандова, Пенка Стоилова Стефчева, Галина Тодорова Петкова, Иван Тодоров Тотев и Снежанка Стоилова Бурова, против решение № 882 от 20.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3278/2011 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за обявяване на нищожността на заповед № РД-09-639 от 28.07.2006 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно имот № 22725, к. л. № 172, м. "Прогона", определяща го като изцяло застроен, оставена е без разглеждане жалбата на същите жалбоподатели в останалата й част - за незаконосъобразност на цитираната заповед и е прекратено производството по делото в тази част, както и е отхвърлена жалбата на Росица Панчова Пандова против заповедта на кмета на район "Люлин" при Столична община. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и спорът да бъде решен по същество като се отмени или прогласи за нищожна оспорената заповед, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - кметът на район "Люлин" при СО не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че заповедта е съобщена на наследниците срещу подпис на съответна дата (л. 15 от делото) и стр. 1 от писмо 887/11.12.2008 г. - (л. 16), вписано в известие за доставяне на адресатите Стефчова и Попова (л. 17). Не е установена дата на съобщаване на Росица Пандова. Въз основа на тези факти обосновано и законосъобразно съдът е приел подадената на 31.03.2011 г. жалба, с оглед сроковете по чл. 149, ал. 1 и ал. 5 от АПК и основанията по чл. 159 от АПК за допустима за проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК досежно претенциите на Росица Пандова и по чл. 168, ал. 3 от АПК за останалите жалбоподатели. Производството пред административния орган е образувано по молба № 886/2004 г. (л. 18). По нея е решение на комисията № 67 по протокол № 4 от 24.06.2005 г. Това решение е одобрено с оспорената заповед. Неточното посочване на датата на това решение не обуславя предпоставки за отмяна на акта при факта, че протокол № 4 от 24.06.2005 г. е бил в цялост утвърден (одобрен) от административния орган. Не е съществено нарушение на закона обстоятелството, наложило се в годините на неприключилата земеделска реституция, застроената част по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ да се определя от специална комисия, а не от вписаната "техническа служба на общината", респективно района по делегация на § 11 на ДР на ЗСПЗЗ. Не се отрича компетентността на членовете на назначената от кмета на района комисия, която по състав и функции изпълнява изискванията за законосъобразност на извършените действия и решения. Правилно съдът е приел, че решението е взето и одобрено от компетентни длъжностни лица и в съответствие с релевантните факти и регламент имотът е определен за застроен. За процесното решение не се установява приложимост на основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на стрините, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори, против цитираната заповед на кмета на район "Люлин" за одобряване на решението на назначената комисия при общината по преписка № АГ-94-886/2004 г. за определяне на имот № 22725, к. л. 172, попадащ в кв. 4, УПИ VII-1754 м. "СПЗ-Модерно предградие-Обеля", с отреждане за Метрополитен - метро депо, строителна база и релсов път за изцяло застроен. Възраженията са, че не е изяснено дали в имота съществуват сгради или части от имота не са застроени, както и че актът е нищожен тъй като не е издаден от компетентната техническа служба. На първо място съдът е установил, че оспорената заповед е съобщена на различни дати в периода 2007-2009 г. на Румен Божилов Анастасов, Аннатолия Божилова Александрова, Иван Любомиров Пандов, Иванка Василева Пандова, Лилия Панчова Пандова, Галина Тодорова Петкова, Иван Тодоров Тотев и Снежанка Стоилова Бурова, видно от разписния лист, съответно е просрочена - подадена на 31.03.2011 г. след изтичане на четиринадесетдневния срок за обжалване. За тези жалбоподатели са преклудирани оплакванията за законосъобразност на акта. На Кина Анастасова Попова и Пенка Стоилова Стефчева заповедта е съобщена по пощата на 16.12.2008 г., видно от обратните разписки за връчване и също е просрочена по оплакванията за законосъобразност. По тези съображения, в тази част, производството по отношение сочените лица е прекратено. Съдът е приел, че по отношение същите следва да се произнесе само по оплакванията за нищожност на акта. Обсъждайки компетентността, съдът е приел, че по подаденото заявление за издаване на удостоверение и скица на основание чл. 13 от ППЗСПЗЗ по отношение спорния имот, е налице произнасяне от комисия, назначена с нарочна заповед на кмета на район "Люлин", която е приела решението по т. 67 от протокол № 4 от 24.06.2005 г., което решение е съответно одобрено с оспорената заповед на кмета. Съдът е приел наличие на компетентност, тъй като на кметовете на райони е възложено с цитираната заповед на кмета на Столична община да одобряват решения по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което право за делегиране е съобразено с нормата на § 11, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 88/1998 г. поради което е отхвърлил жалбата за нищожност на акта. За жалбоподателката Росица Панчова Пандова, за която липсват данни за редовно съобщаване на акта, съдът е приел допустимост на жалбата и се произнесъл по всички оплаквания. В тази връзка за изясняване на спора от фактическа страна, съдът е събрал релевантните доказателства, които подробно е обсъдил. От същите, в това число и от констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено, е установил, че процесният имот е застроен с панелна недовършена сграда, асфалтирана алея, тротоар, шахти и подземни съоръжения, всички реализирани съгласно отреждането за Метрополитен - депо и съоръжения, необходими за неговото функциониране., съответно липсва незастроена част. При тези данни, съдът е приел, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като са реализирани мероприятията, за които имотът е отреден, поради което е отхвърлил изцяло жалбата и на последната жалбоподателка. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е приел, че жалбата на Пенка Стоилова Стефчова и Кина Атанасова Попова е просрочена, при липса на данни какво точно е съобщено с пощенската пратка на двете жалбоподателки, съответно липсват данни за надлежно уведомяване за заповедта. Съдът е следвало да се произнесе по тези жалби изцяло, а не само по оплакванията за нищожност. Доводите не могат да бъдат възприети. Преди всичко, видно от приложената в кориците на делото молба - вх. № АГ-94-00-886, от 04.05.2004 г. административното производство е започнало по искане на Ананатолия Александрова, като наследник на Пена Соколова Колишева. Заявителката е действала като наследник на общата наследодателка и доколкото производството се явява част от многофазната процедура за земеделска реституция искането й ползва всички наследници, на основание чл. 14 от ППЗСПЗЗ. Съответно, издадената по искането заповед е било достатъчно да бъде съобщена само на заявителката, за да се приеме че е редовно съобщена. Аннатолия Александрова е уведомена на 04.12.2007 г., видно от приложения разписен лист, от която дата се счита, че тече срокът за обжалване. Независимо от посоченото, администрацията е съобщила заповедта на всички наследници, като считано и от датите на съобщаването на останалите оспорването е просрочено, съответно са преклудирани оплакванията за незаконосъобразност. В тази връзка не може да се приеме твърдяното нередовно съобщаване и на Пенка Стоилова Стефчова и Кина Атанасова Попова. Видно от приложеното в преписката писмо с изх. № 887 от 11.12.2008 г. на район "Люлин", което е връчено с обратните разписки на двете жалбоподателки, със същото те са уведомени за няколко заповеди по образувани преписки за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, за посочените имоти. Между тези заповеди е и процесната - № РД-09-639 от 28.07.2006 г. Именно това писмо е връчено с пощенските пратки, тъй като в обратните разписки изрично е посочен изходящия номер на писмото - № 887. Правилно по отношение и на тези жалбоподателки производството частично е прекратено по оплакванията за незаконосъобразност на акта, и са разгледани само тези по отношение неговата валидност. Впрочем, възражението е и лишено от правен смисъл, при положение, че заповедта е разгледана на всички основания по чл. 146 от АПК, макар и по жалба на друга от наследниците - Росица Пандова. Правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възраженията в тази насока в тяхната съвкупност и по-специално тези за некомпетентна комисия, която е взела решението по протокол № 4/2005 г. Съдът изрично е посочил, че комисията е взела валидно решение, тъй като е надлежно назначена с цитираните заповеди на кмета на район "Люлин". Този извод е правилен. Кметът на района е назначил със свои заповеди комисия, която е натоварена изрично с мандат да разглежда исканията по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Същата се състои от лица, които са с технически специалности - главен архитект, началник сектор "Кадастър и герулация", гл. специалист от същия сектор, началник отдел "Технически", главен експерт отдел "Озеленяване и благоустройство. В случая организационната структура на района е по-сложна, като "техническата дейност" се осъществява от няколко отдела и сектора, а не само от една "техническа служба", поради което назначената комисия в персонален състав от посочените специалисти, изпълнява именно функциите на "техническа служба", по смисъла на легалния термин. Не е налице нарушение, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Решението на комисията също е одобрено от компетентен орган, действащ при условията на изрична делегация от кмета на общината, което е разрешена от закона - § 11 от ДР на ЗИД ЗСПЗЗ. Що се касае до допуснатата в заповедта техническа грешка по отношение точното цитиране на номера на протоколното решение на комисията, същата може да бъде изправена по реда на чл. 62 от АПК, и не се отразява на законосъобразността на акта, а още по-малко на неговата валидност. Произнасяйки се и по същество, правилно съдът е отхвърлил жалбата. Решението на комисията, одобрено със заповедта на кмета е обосновано и материално законосъобразно. Безспорно е установено от заключението на назначената експертиза, че целият имот е застроен. Същият попада в терен с обслужващо предназначение. Върху него са разположени сграда, асфалтиран терен, тротоар, съоръжения на депото на Метрополитена. Следователно, напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е възможно определяне на части от имота като свободни от застрояване, тъй като той е зает от функционално обслужващи метрото съоръжения, които безспорно са строителство по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. Не са оборени констатациите на административния орган, че строителството е реализирано преди влизане в сила на реституционния закон, напротив в заключението на вещото лице се сочи, че строителството е реализирано още през 1985 г. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,