Решение № 7994 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция Социално подпомагане Разград против Решение 515 от 15.08.2023г. на Административен съд Монтана по адм. дело 253/2023г. С него се отхвърля жалба на дирекция Социално подпомагане -Разград против Отказ на Управителя на дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения/ДПЛСН/-[населено място], да настани лицето Д. Д. К.. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, в противоречие и при съществени нарушения на материално - правните разпоредби .От съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания, необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. С жалбата се представят писмени доказателства, приети от съда. Ответникът, Управителят на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения [населено място], не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Разград, срещу Отказ на управителя на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения [населено място] от 23.02.2023г., с който се отказва настаняване на Д. Д. К. по негово заявление вх. СУ/Д-РР/10/13.02.2023г. и изготвена Предварителна оценка на потребностите от социални услуги от Дирекция Социално подпомагане гр. Разград за ползване на услуга за резидентна грижа в специализирана среда за пълнолетни лица със сетивни нарушения. Производството пред съда е на основание чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги/ППЗСУ/. Административният съд е разгледал по същество жалбата, приел е административната преписка и от доказателствата в нея и заключение на експертиза е извел фактически и правни изводи, споделяйки мотивите на административния орган, че отказа е обоснован от фактическа и правна страна. При изложените мотиви към решението, жалбата е отхвърлена. Решението е недопустимо като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание по чл. 209, т. 2 АПК, на което жалбоподателят се е позовал изрично. Видно от разпоредбите на чл. 20 от ППЗСУ доставчикът на социалната услуга може да постанови отказ за предоставяне на услугата на дирекция Социално подпомагане или общината извършила насочването. Този отказ може да се обжалва по реда на АПК от лицето, дирекция Социално подпомагане, извършила насочването или издала направлението за предоставяне на социални услуги. Така цитирана разпоредбата е посочила кръга от лицата засегнати от отказа, представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В настоящият случай няма данни дали отказа е връчен на лицето Д. Д. К., за което се отказва предоставяне на социална услуга. Това лице не е конституирано като страна в процеса, като засегнато неблагоприятно от издадения отказ, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до недопустимост на решението. Решението следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3, пр. второ АПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане с участието на всички страни. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение