Решение № 4245 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Гинин от гр. София, [улица] срещу Решение 1014 от 17.02.2023 г. на Административен съд София-град по административно дело 10269/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата И. Гинин против принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане на пътно превозно средство (ППС, индивидуализирано с марка и модел) и с рег. [рег. номер] чрез техническо средство скоба, приложена на 10.10.2022г., затова че посоченото ППС е паркирано на място за почасово платено паркиране в Зелена зона , гр. София без заплащане на дължимата за това цена, приложена от служител на Център за градска мобилност ЕАД, при Столична община. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че оспорената ПАМ е приложена от некомпепетнен орган, поради което е нищожна, като излага доводи за липса на надлежно оправомощаване на служителя приложил мярката. Счита, че само кметът на Столична община може да определи лица, които да прилагат мярката по чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а по делото не е представена заповед да делегиране на правомощия в тази връзка. Счита, за неправилен изводът на съда, че автомобилът му е бил паркиран на място, определено като Зелена зона , тъй като той е паркиран в рамките на кръстовището, а то не може да бъде определено като Зелена зона . Добавя, че ако има нарушение на правилата за паркиране, то е следвало да бъде приложен друг ред за санкционирането му, а не чрез мярката по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП. Освен това сочи, че не е безспорно установено къде е паркиран автомобила, тъй като видно от приложената схема улиците Никола Образописов и Епископ Протоген са успоредни и съответно един и същи автомобил не може по едно и също време да е паркиран и на двете, поради което има противоречие между писмените (писмен отчет, протокол за блокирани автомобили) и свидетелските показания, на приложилия мярката служител. Обжалва решението и в частта за разноските, като счита че същите не може да бъдат пресъдени в полза на търговски дружество, тъй като то не административен орган прилагащ ПАМ. Иска отмяна на съдебното решение като неправилно, както и на административния акт като незаконосъобразен. Претендира пресъждането на сторените в две инстанции разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. Гинина, поддържа касационна жалба по изложените в нея съображения и претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът по касационната жалба контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност , в писмен отговор чрез адв. М. Григорова от САК застъпва теза за неоснователност на жалбата. Аргументира, че по делото е безспорно доказано, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за паркиране в Зелена зона на гр. София, а конкретното място попада в нормативно определените граници на зоната и законосъобразно е приложена процесната ПАМ. Иска от съда обжалваното решение да бъде оставено в сила. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото е над нормативно установения минимум. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационнита жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 10.10.2022 г. в гр. София И. Гинин паркира лек автомобил с рег. [рег. номер] на ул. Никомла Образописов в обхвата на Зелена зона без да е платена дължимата за това такса, поради което след съставяне на протокол и необходимия брой фотоснимки, автомобилът е блокиран с техническо средство скоба в 13:55 ч. На същата дата след заплащане на глоба в размер от 30 лв. скобата е свалена в 14:22 ч. От правна страна съдът е изложил мотиви по довода за нищожност на процесната мярка, като е достигнал до извод, че последната е приложена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, без нарушение на формата и при правилно приложен материален закон, и съобразяване на неговата цел. Съдът е направил краен извод, че законосъобразно е приложена процесната ПАМ, поради което отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилен е изводът на съда, че не са налице основания за обявяване на приложена ПАМ за нищожна. По делото е доказана компетентността на служителя приложил конкретната мярка. Законът предвижда в чл. 167, ал.2, т.2 ЗДвП, че лицата, които стопанисват пътя, чрез своите служби за контрол, определени от кметовете прилагат използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Следователно кметът определя службите за контрол като административно звено, като в случая това е Центърът за градска мобилност , а ръководителят на съответна служба определя конкретните служители, които прилагат мярката. С оглед посоченото, правилен е изводът на съда, че процесната мярка е приложена от компетентен орган. Неправилен е обаче изводът на съда, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и мярката е приложена при изяснена фактическа обстановка. От протокол за блокирани автомобили ( л. 42) се установява, че автомобилът обект на мярката е бил паркирана на ул. Епископ Протоген , разпитания по делото свидетел П. Симеонов (съставител на протокола за блокирани автомобили) сочи в показанията си, че автомобилът е бил спрян в началото на улица Никола Образописов , съгласно схемата където е буквата У . Видно от представените с административната преписка фотоснимки, автомобилът, обект на мярката, е паркиран в началото на улица, името на която не се установява от снимката, но е паркиран в близост на ъгъл на ограда и съответно перпендикулярна друга улица. Видно от изображението е, че автомобилът е паркиран в рамките на кръстовище. При съвкупна преценка на всички събрани доказателства се налага извод, автомобилилът е бил паркиран на ул. Никола Образописов в рамките на кръстовище с друга улица. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на мярката са: паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. За да се приложи законосъобразно мярката тези предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая не е налице първата, изискуема от закона, предпоставка, а именно автомобилът не е паркиран на място в зона, определена за платено паркиране. Смисълът на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно, вън от обхвата на зоната остават местата, където по закон са забранени престоят и паркирането. Съгласно чл. 98, ал.1, т. 6 ЗДвП престоят и паркирането са забранени: т.6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Следователно в териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не следва да влизат местата, където по закон са забранени престоят и паркирането. Правилата на закона като въведени от нормативен акт с по-висока степен, не могат да бъдат дерогирани с правила, въведени от нормативен акт с по-ниска степен какъвто е общинската наредба за организацията за движение на територията на съответната община. От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът правилно е заключил, че автомобилът, обект на процесната мярка, е паркиран в рамките на кръстовище, независимо, че неправилно е определил улиците, от които то е формирано, но не е съобразил че това е нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 ЗДвП на забраната за престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, което е следвало да бъде установено и санкционирано по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Установената с нормативен акт забрана за престой и паркиране на кръстовище не би могла да бъде преодоляна чрез заплащане на регламентираната такса за паркиране в зона за почасово паркиране, поради което кръстовищата и 5 метра от тях не могат да попадат в обхвата на такава зона. С оглед посоченото, въпреки данните за извършено административно нарушение на правилата за престой и паркиране по Закона за движение по пътищата, не са налице предпоставките за прилагане на принудителната мярка по чл. 167, ал.2, т.2 ЗДвП, поради което последната е приложена незаконосъобразно. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗДвП целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, конкретната ПАМ не е съобразена с посочена цел, тъй като блокирайки автомобила паркиран на кръстовище в нарушение на нормативната забрана, той ще затруднява придвижването на участниците в движението и съответно ще застрашава техният живот и здраве. Блокираното на автомобила с техническо средство "скоба", паркиран на кръстовище води до състояние на продължаване/удължаване на вредните последици от нарушението, поради което приложената от административния орган мярка не е подходяща за постигане на определената от закона цел. Налага се извода, че приложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като е стигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което обжалваната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото съгласно представен списък и приложени към него доказателства за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции на обща стойност 2580 лв. от които държавни такси 80 лв. (10 лв. за първоначалната жалба, 70 лв. за касационна жалба), адвокатско възнаграждение 2 500 лв. (1000 лв. пред първоинстанционния съд и 500 лв. за приподписване на касационната жалба и 1000 лв. за процесуално представителство пред ВАС). Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото несъответства на минималното такова по Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба 1), което се явява основателно. Адв. Д. Гинина е приподписла касационната жалба и е осъществила процесуалното представителство пред касационната инстанция, поради което на същата не се дължи отделно възнаграждение за изготвяне на касационна жалба по аргумент от чл. 9 от Наредба 1. С оглед посоченото адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 2500 лв на 2000 лв за две инстанции, съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение