Решение № 15377 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2011 г.

Решение № 15377 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румяна Цветанова Хаджиева от гр. София срещу решение № 1175 без дата по адм. дело № 9131/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с молба - декларация вх. № Н2-2078-Е от 13.10.2010 г. касационната жалбоподателка е поискала да й бъде отпусната еднократна социална помощ "за закупуване на дрехи, учебници, обувки на ученика Цветан Димитров Хаджиев, ученик в 12-и клас". Със заповед № Н2-2078 от 05.11.2010 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Сердика" (ДСП Сердика) - гр. София е отказал да отпусне исканата помощ с мотиви: "Не отговаря на условията на чл. 16 от ППЗСП - не е налице еднократно затруднение от жизненоважен характер." С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Румяна Цветанова Хаджиева срещу този отказ с мотиви, че направеният от директора на ДСП Сердика извод за липса на инцидентно възникнала необходимост от задоволяване на жизненоважни потребности е законосъобразен. Нуждата от учебници и дрехи на сина не е възникнала внезапно и неочаквано. Тя е резултат от предвидими събития с оглед на обстоятелството, че детето е ученик. Необходимостта от посрещане на нуждите за отглеждане на дете и осигуряване на обучението му е постоянна, а не е внезапно възникнала и поради това правното основание за социално подпомагане в този случай е друга - чрез (еже)месечна социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя мотивите към решението на Административен съд - София град с уговорката, че касационната жалбоподателка би могла да получава месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, ако отговаря на условията за отпускане на такава помощ. Доводите в сега подадената от нея касационна жалба са основани на аргумента (решителен според нея), че през 2008 г. и 2009 г. за задоволяването на същите потребности са й били отпуснати еднократни социални помощи, всяка в размер на 300 лв. Този аргумент е неоснователен. Необходимостта от дрехи, обувки и учебници е постоянно съществуваща и не може да възникне внезапно като непредвидимо отклонение от обичайния начин на живот. Липсата на средства за нейното задоволяване обикновено е обусловена от здравни, възрастови, социални и други независещи от човека причини, поради които той не може сам чрез своя труд или чрез доходи, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на основните си жизнени потребности. Затова правилно Административен съд - София град е посочил, че в такива случаи се търси подпомагане на друго основание, а не чрез еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. По делото не са представени заповедите, с които на касационната жалбоподателка са били отпуснати през 2008 г. и 2009 г. еднократни помощи, поради което не може да се направи преценка дали потребностите, за чието задоволяване са отпуснати тези помощи тогава, са били наистина същите като сега заявените от Румяна Цветанова Хаджиева потребности. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,