Решение № 9268 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2019 г.
ВАСПетчленен състав18.06.2019 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 239, т. 1 АПК на М. Димитрова Караджова, от гр. Габрово за отмяна на решение № 234/8.01.2019 г. по адм. дело № 12803/2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение и оставеното в сила с него решение № 89/3.08.2017 г. по адм. дело № 74/2017 г. на Административен съд – Габрово. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9268 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на М. Димитрова Караджова, от гр. Габрово за отмяна на решение № 234/8.01.2019 г. по адм. дело № 12803/2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение и оставеното в сила с него решение № 89/3.08.2017 г. по адм. дело № 74/2017 г. на Административен съд – Габрово. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът по искането – кметът на Община Габрово не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно. С решение № 234/8.01.2019 г. по адм. дело № 12803/2017 г. Върховният административен съд, второ отделение е оставил в сила решение № 89/3.08.2017 г. по адм. дело № 74/2017 г. на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено оспорването на М. Димитрова Караджова, от гр. Габрово срещу заповед № 197/15.02.2017 г. на кмета на Община Габрово досежно премахване на незаконен строеж, представляващ "Дървена покривна конструкция върху заварена жилищна сграда в УПИ ХIV-370 от кв. 110 по плана на гр. Габрово – II етап, I част", изграден без изискващите се строителни книжа. Като ново писмено доказателство молителката е представила отговор на омбудсмана на Република България във връзка с подадена до него жалба по спора. Претендира изслушване на звукозапис от съдебното заседание пред тричленния състав на Върховния административен съд, с цел запознаване със заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура. Приложила е писмо от кмета на Община Габрово № УТ-02-02-4. 3 от 16.01.2014 г. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Релевираните от молителя основания не са налични. Отговорът от омбудсмана на Република България е получен след приключване на съдебното производство и не съдържа конкретни обстоятелства, касаещи изясняването на спора от фактическа страна. Приложеното писмо от кмета на Община Габрово е било известно на страната и към момента на разглеждане на делото, но не е било приобщено към доказателствения материал. Същото съдържа позиция на административния орган за характера на строежа и има отношение към оценката на фактите по спора, но не и към тяхната наличност. Писмото не съдържа нови обстоятелства. Изслушването на звукозаписа от съдебното заседание е ирелевантно за настоящото производство, тъй като заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е материализирано в съдебния протокол по адм. дело № 12803/2017 г. по описа на Върховния административен съд, който има обвързваща доказателствена сила за съда. Отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че и двете от посочените хипотези не са налични, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК по заявените фактически основания се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия