Решение № 12969 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2022 г.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение 5352/24.08.2022 г. по адм. дело 4349/2020 г. по описа на Административния съд-град София в частта, в която е осъдена да заплати обезщетения, както следва: на Л. Генова, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 18.06.2009 г. - 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 18.06.2014 г. до окончателното й изплащане, на Ц. Цветанова - сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 18.06.2009 г. -17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 18.06.2014 г. до окончателното й изплащане, на Г. Цветанов - сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 18.06.2009 г. -17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 18.06.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски: на Л. Генова - в размер на 2118 лева, на Ц. Генова - 1200 лева и на Г. Генов - 1200 лева. Направени са оплаквания за недопустимост на постановеното решение и алтернативно, за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено или отменено, като се отхвърлят предявените искове изцяло или частично и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва с частна жалба и от Л. Генов, Ц. Цветанова и Г. Цветанов в частта, в която е разделено производството по исковата молба по предявените от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов искове против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Прокуратурата на Република България, като и на Окръжния съд-Плевен са изпратени за разглеждане предявените от тези лица срещу Прокуратурата на Република България искове за присъждане на обезщетение за причинените им със смъртта на П. Генов неимуществени вреди: за сумата 30 000 лева - за Л. Генова, и по 50 000 лева-за Ц. Цветанова и Г. Цветанов, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен, който въпреки законовите предпоставки по чл.447, ал.1, т.3 НПК не се произнесъл с постановление за прекъсване на изтърпяване на наказанието на П. Генов за провеждането на лечение в периода 18.06.2009 г. - 17.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 18.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Поискана е отмяната на решението в тази част като неправилно и връщането на делото на административния съд за решаването му по същество в тази част. Поискано е присъждане на разноски. Прокуратурата на Република България е поискала отхвърлянето на частната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери служебно допустимостта на решението в обжалваните части, прие следното: Л. Генова лично и като законен представител на децата си Ц. Цветанова и Г. Цветанов е предявила на 18.08.2014 г. срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията и Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за причинените им със смъртта на техния родственик неимуществени вреди, както следва: на Л. Генова - 100 000 лева със законната лихва, считано от 18.06.2009 г., на Ц. Цветанова - 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2009 г., на Г. Цветанов - 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2009 г. В исковата молба се твърди, че съпругът на първата ищца и баща на втория и третия ищец е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място]. На 24.04.2009 г. бил настанен на лечение в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - [населено място]. С молба от 25.05.2009 г. до началника на Затвора-[населено място] П. Генов направил искане за прекъсване на изтърпяване на наказанието поради заболяване. С протокол от 27.05.2009 г. от болничното заведение било направено предложение до Окръжна прокуратура-Плевен за прекъсване по спешност на изпълнението на наказанието. На 16.06.2009 г. лекарска консултативна комисия при Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София издала медицинска справка, според която П. Генов можел да бъде конвоиран за явяване на дело в Окръжния съд-Плевен. По време на конвоирането П. Генов починал. Твърди се, че причина за смъртта му били липсата на организирана система и адекватност при лечението му, както и на координация между лекарските екипи в специализираното лечебно заведение, недостатъчната лекарска квалификация и лошата материална база, отсъствието на нормативна уредба, по която да работи специализираната болница. Към датата на подаване на исковата молба Ц. Цветанова е имала навършени [възраст], поради което Л. Генова не е могла да я представлява. С молба от 4.08.2014 г. Главна дирекция Изпълнение на наказанията възразила срещу липсата на представителна власт на ищцата Л. Генова за предявяването на исковете от името на Ц. Цветанова, както и срещу нередовности на исковата молба. С молба от 29.08.2014 г. процесуалният представител на ищците представил искова молба с адвокатско пълномощно, подписано от непълнолетната Ц. Цветанова със съгласието на нейната майка, както и нова искова молба, в която е посочено, че Ц. Цветанова предявява исковете си лично и със съгласието на майка си. В молбата е посочено, че заболяването на П. Генов е предполагало полагането на специални медицински грижи. Наследодателят на ищците е бил лишен от адекватни медицински грижи, което довело до усложняване на състоянието му, и в крайна сметка до неговата смърт по време на конвоирането му, което било извършено без отчитане на необходимостта от специфични медицински грижи. Главна дирекция Изпълнение на наказанията" била отговорна за законосъобразното провеждане на лечебната дейност, включително като осигурява необходимото медицинско обслужване на лишените от свобода. Такъв характер имала и дейността на прокуратурата, която осъществявала надзор за законност върху изпълнението на наказанието, и в случая не е взела мерки да прекъсне изпълнението му , за да бъде лекуван П. Генов. С молба от 17.10.2014 г. Главна дирекция Изпълнение на наказанията отново възразила, че ищците не са посочили конкретни действия или бездействия, с които орган на власт е причинил претендираните от тях вреди. На 16.12.2014 г. е проведено първото по делото заседание. В съдебно заседание съдът дал нови указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, която не съдържала пълно изложение на твърдените действия/бездействия на длъжностни лица на ответниците, които довели до възникването на неимуществени вреди за ищците. С определение от 16.12.2014 г. административният съд дал 20-дневен срок на ищците да отстранят непълнотата в твърденията си. С молба от 07.01.2015 г. процесуалният представител на ищците посочил, че ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията е допуснал неизпълнение на задълженията си по Наредба 12 от 20 декември 2006 г. за медицинското обслужване на лишените от свобода (отм.). Неимуществените вреди, причинени от загубата на съпруга на първата ищца и баща на втория и третия ищец, били следствие от недостатъчна специализация на лекарите, неизвършени навреме и в пълен обем изследвания, противоречиви и неправилни заключения на лекарските комисии относно възможността за транспортиране на П. Генов с общ конвой без да е поставен под лекарски надзор, неосигурен контрол върху приема на медикаменти по време на конвоирането с оглед психическото състояние на лишения от свобода. Неизпълнението на тези задължения представлявало неправомерно бездействие, отговорност за което съгласно чл.42 от Наредба 12 от 20 декември 2006 г. носел директорът на лечебното заведение - организационна част от структурата на Главна дирекция Изпълнение на наказанията . Въпреки становището на лекарската консултативна комисия при Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода София, че лечението на П. Генов следва да продължи в друго специализирано лечебно заведение, прокуратурата не е издала акт по подадените молби за прекъсване на изпълнението на наказанието. С определение 2361/4.05.2015 г. по адм. дело 3988/2015 г. по описа на Административния съд- София град административният съд дал 7-дневен срок на ищците, за да посочат конкретните обстоятелства относно бездействията, действията и актовете на първия ответник, що се отнася до това какви специални грижи е следвало да се положат, кога и от кое медицинско лице, какви изследвания да се направят и от кого, кога не са били извършени изследванията, в кой акт се съдържат заключенията на лекарската комисия, какви медикаменти е приел П. Генов по време на конвоя, на коя дата и кой му ги е предоставил. По отношение на втория ответник следвало да се уточни от коя дата е становището на лекарската консултативна комисия, кога са подадени молби до Окръжната прокуратура - Плевен за прекъсване на изтърпяване на наказанието и кой прокурор е бил длъжен да се произнесе. На 02.06.2015 г., в открито съдебно заседание, съдът констатирал, че указанията не са изпълнени. Процесуалният представител на ищците поискал по-дълъг срок за изпълнение на указанията и административният съд му предоставил едномесечен срок. С молба от 6.07.2015 г. процесуалният представител на ищците посочил, че през октомври - ноември 2008 г. при първото си постъпване в специализираната болница П. Генов е бил диагностициран с артериална хипертония, лош метаболитен контрол, с чести декомпенсации, което е налагало активно лечение на сърдечно и на бъбречно заболяване. Липсвали данни той да е бил консултиран с кардиолог, ендокринолог и нефролог. Изписването му през ноември 2008 г. било направено при нестабилизирано състояние на въглехидратната обмяна и нестабилизирани болестни процеси. След контролно изследване на 16.06.2009 г. на стойностите на серумния калий не е предприето спешно животоспасяващо диализно лечение, не била извършена императивна нова корекция на инсулинолечението. При диагностицирано личностно разстройство - обострен параноиден синдром на 17.05.2009 г., при конвоирането на П. Генов на 18.06.2009 г. са му били предоставени животоподдържащи медикаменти - 2 броя инсулинови флакона, но не е бил осигурен контрол за адекватното им използване, липсвал запис за дадените за деня антихиперинтензивни медикаменти. При последната хоспитализация на П. Генов в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София на 29.09.2008 г. контролни изследвания на кръв били назначени една на осмия ден, а на урина- на четиринадесетия ден. Проблемна се оказала и замяната на един медикамент с друг поради изчерпването на първия. Погрешна била преценка на лекарската консултативна лекарска комисия, че лишеният от свобода може да пътува с общ конвой. Директорът на специализираното болнично заведение не упражнил правомощията си по чл. 42 от Наредба 12 от 20 декември 2006 г. за медицинско обслужване на лишените от свобода (отм. ДВ, бр.31 от 23 април 2010г.), който предвижда, че действията по промоция на здравето на лишените от свобода се организират и ръководят от директора на лечебното заведение. Директорът на лечебното заведение отговарял за снабдяването на лечебното заведение с лекарства (чл.64 от наредбата), той определял необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ, като издавал медицинско направление за консултация или за провеждането на съвместно лечение със специалист от друго лечебно заведение ( чл.17 от наредбата). Директорът на лечебното заведение разполагал с правомощията по чл.8, ал.1 и 2 и чл.62,т.1 от наредбата, които също не били упражнени във връзка с лечението на П. Генов . По отношение на втория ответник в молбата са направени твърдения, че на 28.05.2009 г. П. Генов подал до Окръжна прокуратура-Плевен молба за прекъсване на изпълнението на наказанието, с приложени към нея протокол 30/27.05.2009 г. на лекарска консултативна комисия при Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода София, медицинска справка от Медицинския център към Затвора-Плевен и предложение да бъде приложен прекъсване на изпълнението на наказанието по чл.447, т.3 НПК за срок от два месеца. Прокурор от Окръжната прокуратура-Плевен върнал преписката на началника на затвора, като поискал да бъде представено становище дали е необходимо П. Генов да се лекува в болнично заведение извън местата за лишаване от свобода, със срок за отговор от 10 дни. Твърди се още, че до датата 7.11.2007 г., когато П. Генов започнал да изтърпява наказание лишаване от свобода, той е осигурявал издръжката на семейството си като земеделски производител. На проведеното на 16.09.2015 г. открито съдебно заседание административният съд обявил, че с подадената от ищците на 06.07.2015 г. молба указанията му са били изпълнени и нередовностите на исковата молба са отстранени. С молба от 5.10.2015 г. процесуалният представител на ищците направил нови твърдения, като посочил, че изпълнява указания на съда от 16.09.2015 г., каквито обаче не са му били дадени, видно от протокола на проведеното на тази дата съдебно заседание. В молбата са посочени имената на лекарите, които е следвало да лекуват П. Генов при двукратното му постъпване в болничното заведение. Отново е направено изявление, че директорът на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода София не изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.8, ал.1 и 2, чл.17, чл.42, чл.62,т.1, чл.64 ал.1 от Наредба 12 от 20 декември 2006 г.(отм.) Посочил е, че вторият ответник е Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор. Дейността по изпълнение на наказанията, осъществявана от прокуратурата след влизане в сила на съдебен акт, с който се налага наказание, следвало да се счита административна. В този смисъл били мотивите по т.8 от Постановление 2/2015 г. по т.д.2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд. С определение от 13.06.2018 г. по адм. дело 3988/2015 г. административният съд указал на ищците за пореден път, че в 14-дневен срок следва да представят молба, в която да посочат в какво се изразяват претендираните неимуществени вреди за всеки от един от тях, съответно по отношение на двамата ответници, да посочат основание, размер и период, през който са търпени вредите, както и да докажат причинно-следствената им връзка с твърдените незаконосъобразни фактически действия/бездействия на ответниците, да докажат конкретни незаконосъобразни действия/бездействия на всеки от ответниците, като посочат коя правна норма предписва извършването им, да посочат кога и от кого е подадено искане за извършването на необходимите действия. С молба от 02.07.2018 г., в изпълнение на указанията на съда, процесуалният представител на ищците направил следните изявления : ищцата Л. Генова има искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 70 000 лева по отношение на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и в размер на 30 000 лева по отношение на Прокуратурата на Република България, ищцата Ц. Цветанова има искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 100 000 лева по отношение на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и в размер на 50 000 лева по отношение на Прокуратурата на Република България, ищецът Г. Цветанов - искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 100 000 лева по отношение на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и в размер на 50 000 лева по отношение на Прокуратурата на Република България. Изложени са подробни твърдения относно понесените от ищците душевни болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща. Отново е посочено, че исковите претенции по отношение на Главна дирекция Изпълнение на наказанията се основават на твърдения за незаконосъобразно бездействие на директора на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София за изпълнение на правомощията му по чл.8, ал.1 и 2 чл.17, чл.42, чл.62 от Наредба 12 от 20 декември 2006 г. за медицинско обслужване на лишените от свобода (отм.) Към молбата е приложена нова искова молба, подписана от ищеца Г. Цветанов в която е отразено, че той е навършил [възраст] и извършва процесуалните действия със съгласието на майка си. В тази искова молба отново е поискано солидарно осъждане на ответниците. Видно от протокола на съдебното заседание по адм. дело 3988/2015 г. административният съд е приел за разглеждане така наречената "уточняваща молба" от 02.07.2018 г. С решение 413 от 17.01.2019 г. по адм. дело 3988/2015 г. съдът оставил без разглеждане предявените от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов искове срещу Прокуратурата на Република за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за Л. Генова и по 50 000 лева за Ц. Цветанова и Г. Цветанов и осъдил Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на Л. Генова обезщетение в размер на 70 000 лева, а на Ц. Цветанова и Г. Цветанов - обезщетение в размер на 100 000 лева за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на П. Генов, претърпени в периода 18.06.2009 г. до настоящия момент, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на директора на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София, който не е упражнил правомощията си по чл. 42, чл. 8 ал.1 и ал.2 и чл. 62 т.1 и т.3 от Наредба 12 от 20 декември 2006 г. за медицинско обслужване на лишените от свобода (отм.). С решение 5746/18.05.2020г. по адм. дело 3717/2019г. по описа на Върховния административен съд обжалваното решение 413 от 17.01.2019 г. по адм. дело 3988/2015 г. по описа на Административния съд-София град било обезсилено в частта, в която са уважени предявените от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов искове срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията , в частта за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода след 18.06.2014 г. и производството по делото било прекратено в тази част. Решението било обезсилено и в частта, в която Главна дирекция Изпълнение на наказанията е осъдена да заплати на Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на П. Генов в периода 18.06.2009 г. 18.06.2014 г., както следва: за Л. Генова - 70 000 лева и по 100 000 лева за Ц. Генова и Г. Цветанов по 100 000 лева. В тази част и в частта, в която решението е отменено в частта за прекратяването на производството по отношение на исковете, предявени срещу Прокуратурата на Република България, делото е върнато на административния съд за ново разглеждане. В мотивите на касационното решение е посочено, че решението в осъдителната му част е постановено по нередовна искова молба, тъй като . първоинстанционният съд не е констатирал несъответствието между твърденията за фактическо бездействие на директора на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София, която е юридическо лице съгласно чл.35, ал.2 от Закона за лечебните заведения, чл.1 и чл.2 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, и насочването на исковете срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията . Касационната инстанция приела, че предявените срещу Прокуратурата на Република България искове следва да се разгледат по същество, при което съдът да изложи съображения налице ли е незаконна административна дейност, извършена от прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен поради това, че не е прекъснал изпълнението на наказанието на П. Генов, за да бъде лекуван. При новото разглеждане по подадената от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов искова молба било образувано адм. дело 4349/2020 г. по описа на Административния съд-София град. Съобразно указанията в решението на Върховния административен съд, с разпореждане от 24.07.2020 г. съдът оставил исковата молба без движение и указал на ищците да отстранят нередовностите й, като посочат в резултат на чии незаконосъобразни действия/бездействия са настъпили твърдените неимуществени вреди на директора на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София, на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-Ловеч, на служители на Министерството на правосъдието, на Главна дирекция Изпълнение на наказанията или на Главна дирекция Охрана и срещу кого предявяват исковете. Указано било индивидуализирането на ответника чрез посочване на надлежен представител, седалище и адрес за призоваване, представянето на нова искова молба и внасянето на 10 лева държавна такса за всеки от съединените искове. С определение 6673/8.09.2020 г. по адм. дело 4349/2020 г. по описа на Административния съд-София град, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, производството по делото било прекратено. Определението е оставено в сила с определение 13606/3.11.2020 г. по адм. дело 11500/2020 г. по описа на Върховния административен съд. На 14.08.2020 г. в деловодството на Административния съд-София град е заведена искова молба от Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов, по която е образувано адм. дело 7920/2020 г. С решение 915/13.08.2021 г. по адм. дело 3278/2021 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, по реда на отмяната, са отменени определение 6673/8.09.2020 г. и определение 13606/3.11.2020 г. и делото е върнато на Административния съд-София град за продължаване на съдопроизводствените действия по адм. дело 4349/2020 г. С оглед възобновяването на производството по адм. дело 4349/2020 г. производството по адм. дело 7920/2020 г. е прекратено и то е присъединено към адм. дело 4349/2020 г. С постъпилата на 14.08.2020 г. нова искова молба Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов са предявили против Специализираната болница за активно лечение - София искове за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, претърпени в периода 18.06.09г. -17.06.2014г. , както следва: за сумата 70 000 лева - от Л. Генова и за сумата 100 000 лева - от всеки от другите двама ищци, заедно със законната лихва, считано от 18.06.2014 г. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на директора на лечебното медицинското заведение, изразяващи се в неупражняване на правомощия, уредени в отделни разпоредби на Наредба 12/2006г. за медицинското обслужване на лишените от свобода (отм.), в периодите 24.10.2008г. - 11.11.2008г. и 28.04.2009 г. -17.06.2009г., по време на които П. Генов е бил на лечение в специализираната болница. Със същата искова молба са предявени искове и срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение : в размер на 30 000 лева - за Л. Генова и в размер на 50 000 лева- за Ц. Цветанова и Г. Цветанов за причинените им неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на прокурор от Окръжната прокуратура-Плевен, който в периода 09.06.2009 г. - 18.06.2009г. не се произнесъл за прекъсване на изтърпяване на наказанието от П. Генов съобразно предпоставките по чл. 447, ал.1, т.3 НПК, въпреки даденото медицинско становище от Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода София. След насрочването на делото в открито съдебно заседание с ответници Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София и Прокуратурата на Република България, по делото постъпило писмо от Главна дирекция Изпълнение на наказанията , според което Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода не може да бъде конституирана като ответник по делото, тъй като не е самостоятелно юридическо лице съгласно чл.47, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Направено е искане за заличаването на болничното заведение като ответник по делото. С определение от 17.11.2021 г. в открито съдебно заседание административният съд приел, че Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София не е самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, поради което я заличил и конституирал като ответник Главна дирекция Изпълнение на наказанията . По делото е постъпила нова, трета поред, искова молба, с предявени от същите ищци искове срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията и Прокуратурата на Република България. В исковата молба се твърди, че медицинската дейност, свързана с профилактика, диагностициране, предписване на лекарства и процедури във връзка с лечебния процес не е административна. Административна обаче по своя характер била дейността с организацията на лечебната дейност в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС и чл.2 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието задълженията за пряко ръководство, контрол и финансиране се осъществявали от главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията . Административен характер имали и задълженията на директора на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София по чл.135, ал.2 и чл.136, ал.2 ЗИНЗС. Окръжна прокуратура-Плевен не изпълнила задълженията си по чл.448, ал.1 НПК. Поискано е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Л. Генова обезщетение в размер на 70 000 лева и на Ц. Цветанова и Г. Цветанов по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за преживените болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща П. Генов, а Прокуратурата на Република България - да заплати на Л. Генова обезщетение в размер на 30 000 лева и по 50 000 лева обезщетение на Ц. Цветанова и Г. Цветанов. Административният съд установил, че на 7.11.2007 г. П. Генов постъпил в Затвора - Плевен за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 10 години. От 1991 г. Генов е бил диагностициран със захарен диабет и имал повишени стойности на артериалното налягане. Според издадена медицинска справка, Генов е лекуван в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-Ловеч, а в периода 17.10.2008 г. - 14.11.2008 г. - в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София. По време на престоя му в Затвора-Плевен е бил настанен в болничен стационар към медицинския център . През април 2009 г. П. Генов е бил приет за лечение в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София. След проведени изследвания е установено, че има високи стойности на кръвната захар, с данни за диабетни, неврологични, очни и бъбречни усложнения. Консултиран е с невролог, офталмолог и психиатър и е бил под непрекъснато контрол на кардиолог. На 27.05.2009 г. лекарската консултативна комисия при Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София издала на П. Генов протокол със становище за наличието на необходимост от прекъсване на изпълнението на наказанието, за да бъде лекуван в специализирана клиника. Направено било заключение, че лишеният от свобода е с диагноза начална бъбречна недостатъчност и прогресивна загуба на зрение, поради което се нуждае от лечение в специализирано отделение по ендокринология, както и от лазер- лечение в очна клиника. Протоколът бил изпратен на началника на Затвора-Плевен. Според медицинска справка 579/16.06.2009 г., подписана от трима лекари от Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София, издадена по повод явяването на П. Генов на дело в Окръжния съд-Плевен, обективното състояние на лишения от свобода позволявало да участва в процесуално-следствени действия и да пътува с общ конвой от София до Плевен. На 17.06.2009 г. П. Генов е конвоиран до Затвора-Плевен. На 18.06.2009 г. е конвоиран обратно до Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София. Напуснал е Затвора-Плевен след обстоен преглед, без медицински оплаквания, дадени му били предписаните медикаменти. По време на конвоирането П. Генов починал. В издадения акт за смърт като причина за смъртта е посочена "сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност". До момента на смъртта на П. Генов не било издадено решение от прокурор за прекъсване на изпълнението на наложеното му наказание. По делото е било изслушано заключение на комплексна медицинска експертиза. Вещите лица посочват, че е имало данни за хронична бъбречна болест и диабетна кардиопатия на П. Генов още при приемането му в ареста на 27.03.2007г. При дехоспитализацията на Генов от Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София през ноември 2008 г. той е бил в нестабилизирано състояние. Дигностицираното през април 2009 г. параноидно личностово разстройство допълнително дало тласък за развитието на диабета, както и за увреждане на сърдечния мускул. На 28.04.2009 г. Генов е бил хоспитализиран в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София в много тежко състояние - при декомпенсация на диабета, изостряне на бъбречната недостатъчност, общо и силно възпаление на организма. Налагало се е диализно лечение, каквото не е проведено. Необходимо било да се направят чести вливания на разтвори, често изследване на кръвна захар и урина. Едва на осмия ден е назначено изследване на кръвта, а на урина-на четиринадесетия ден. На Генов били назначени неадекватни инсулинови дози. Лечебните мерки за овладяване на изострената бъбречна недостатъчност не били в необходимия обем. Овладяването на параноидния синдром започнало едва на 7.05.2009 г., при положение, че още на 30.04.2009 г в урината е установено наличието на наркотици. На 7.05.2009г. е установена и анемия, което говорело за тежко засягане на бъбреците Медицинската заключение в справка от 16.06.2009 г., че Генов може да пътува, било погрешно. Според вещите лица, имало пряка връзка между неизвършените медицински и лечебни дейности и смъртта на П. Генов. Лекарската консултативна комисия трябвало по-рано да предложи на прокурора прекъсване на изпълнението на наказанието. От правна страна административният съд приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ с оглед на данните, че на П. Генов не е проведено адекватно медицинско лечение. Налице било незаконосъобразно бездействие на директора на Специализираната болница за активно лечение на лишено от свобода-София, който в нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба 12 от 12 декември 2006 г. за медицинското обслужване на лишените от свобода ( отм. ) не направил предложение пред началника на затвора за привличане на консултанти от други лечебни заведения. Нарушен бил и чл.42 от Наредба 12 от 20 декември 2006 г., тъй като директорът на лечебното заведение не организирал и ръководил дейностите по промоция на здравето. Директорът на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София бездействал и за изпълнение на задължението си по чл.62, т.1 и 3 от Наредба 12 от 12 декември 2006 г., тъй като не предприел изпращането на П. Генов в друго лечебно заведение, при положение, че са му били необходими консултативни прегледи и специализирани изследвания. Допуснатото незаконно бездействие било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за ищците неимуществени вреди. Съобразявайки тежестта на понесената от тях загуба, административният съд постановил решение, с което разделил производството по исковата молба, оставил за разглеждане пред себе си исковете срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията и осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Л. Генова обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 18.06.2009 г. - 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 18.06.2014 г., като отхвърлил предявения от нея иск за разликата до 70 000 лева. Съдът присъдил обезщетение в размер на 60 000 лева за всеки от ищците Ц. Цветанова и Г. Цветанов и отхвърлил предявените от тях искове за разликата до 100 000 лева. Със същото решение, разделяйки производството, съдът изпратил исковата молба в частта на предявените срещу Прокуратурата на Република-България искове по подсъдност на Окръжния съд Плевен. В мотивите на решението съдът приел, че исковете, предявени срещу Прокуратурата на Република България, не са му подсъдни. Произнасянето на прокурора за прекъсване на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" представлявало правна дейност, регламентирана в Наказателно-процесуалния кодекс. Тази дейност не била административна, а правораздавателна, поради което административният съд не бил компетентен да се произнася по законосъобразността на актовете по чл. 448, ал.1 НПК, в това число, и дали произнасянето е било своевременно. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд не е констатирал, че в течение на цялото съдебно производство, както при първото, така и при повторното разглеждане на делото, под формата на отстраняване на нередовности по исковата молба по делото, от страна на ищците са предприети недопустими изменения на исковите претенции чрез въвеждането на нови юридически факти, промяна на размера на исковете без частичното им оттегляне, промяна относно начина на осъждане на ответниците с предявяването на нови искове, и накрая, посочването на нов ответник, който е бил заличен и на негово място е конституиран първоначално посочения ответник Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. Едновременното изменение на петитума и на основанието на иска не е допустимо, тъй като променя предмета на делото. Не е допустимо и заменянето на един ответник с друг, каквото са предприели ищците с предявяването на искове срещу Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София. При това положение пред административния съд, обединени в едно производство, са се оказали спорът по първоначално подадената от ищците искова молба и спорът по подадената нова искова молба. Първоинстанционният съд е заличил като ответник Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София и е конституирал на нейно място Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", но не поради това, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е посочена като ответник в исковата молба, по която първоначално е образувано производството, а по съображения, че Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София не е самостоятелен разпоредител с бюджетни средства. Съдът се позовал на чл.27, ал.2 ГПК, според който съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет, ако ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет. Разпоредбата не е приложена правилно, при положение, че Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София е лечебно заведение, а не държавно учреждение, чието висшестоящо учреждение е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Първоинстанционният съд не е съобразил, че след произнасянето на петчленен състав на Върховния административен съд с решение 9165/13.08.2021 г. по адм. дело 3278/2021 г., е възстановена висящността на производството по адм. дело 4349/2020 г. по описа на Административния съд-София град, по което на разглеждане подлежи исковата молба на Л. Генова, Ц. Цветанова и Г. Цветанов от 20.03.2014 г., поправена с молба от 07.01.2015 г. и молба от 06.07.2015 г. Не тя обаче е била разгледана, от което следва недопустимост на постановеното решение. Административният съд е извършил недопустимо процесуално действие и като е разделил производството по делото с постановеното решение. След обявяване на делото за решаване съдът не може да извършва процесуални действия по движението на производството, а следва да постанови решение по предмета на спора, приет за разглеждане. Разделянето на производството не е било допустимо и поради това, че с внесената искова молба ищците са претендирали солидарно осъждане на ответниците. Поради допуснатите съществени процесуални нарушения, засягащи произнасянето на първоинстанционния съд, обжалваното от двете страни решение следва да се обезсили. Тъй касационното производство е второ по ред, на основание чл.227, ал.1 АПК, касационната инстанция следва да се произнесе по същество по предявените искове. Касационната инстанция намира, че предявените срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Прокуратурата на Република България искове подлежат на отхвърляне на повече от едно основание. Съгласно чл.2 от Закона за здравето, опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие се гарантира от държавата. Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ (чл.84 ЗЗ). На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването (чл.85 ЗЗ). Като пациенти лишените от свобода има същите права, каквито имат и останалите граждани, което се гарантира с прилагането на принципа за равнопоставеност при предоставянето на здравни услуги, прогласен с чл.2, т.1 от Закона за здравето. За времето от 07.11.2007 г. до 16.06.2009 г., през което П. Генов е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора-Плевен, са имали действие Законът за изпълнение на наказанията (обн. ДВ , бр. 30 от 15 април 1969 г., отм. ДВ, бр.25 от 3 април 2009 г.) и Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 3 април 2009 г., в сила от 01 юни 2009 г. ). Съгласно чл.22 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.) медицинската помощ на лицата, лишени от свобода, се оказва от лечебните заведения към Министерството на правосъдието съгласно чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Организацията на медицинското обслужване на лишените от свобода се урежда с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Съгласно чл.3 - чл.5 от Наредба 12 от 20.12.2006 г. за медицинското обслужване на лишените от свобода (отм. ДВ, бр.31 от 27 април 2010г.) лечебните заведения в местата за лишаване от свобода са част от националната система за здравеопазване и извършват дейността си в съответствие с Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, а методическото ръководство на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерството на правосъдието, се осъществява от министъра на здравеопазването. Съгласно чл.129 - чл.135 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража редакция ( обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г.) медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София при Министерството на правосъдието е създадено от държавата лечебно заведение със статут на юридическо лице. С оглед обявяването му със закон за юридическо лице лечебното заведение има самостоятелна правосубектност. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведение ( ДВ. бр.88 от 4 ноември 2005г. ) центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психична помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта се създават от държавата. Съгласно чл.35 от Закона за лечебните заведения (редакция ДВ бр.36 от 2000 г.). лечебните заведения по чл.5, ал.1 се създават и преобразуват от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Предложението на министъра на здравеопазването се съгласува със съответния министър, когато лечебното заведение е към ведомствата, посочени в чл.5, ал.1. Лечебните заведения по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции. С Постановление 159 на Министерския съвет от 17 юли 2003 г. за определяне на лечебни заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения и на техните специфични функции и за приемане на Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, считано от 1 май 2003 г., съществуващите здравни заведения към Министерството на правосъдието се определят като лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съгласно приложение 1. С постановлението се приема Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието съгласно приложение 2. Определят се и специфичните функции за извънболнична и болнична помощ на лечебните заведения по ал. 1, както следва: 1. медицинско осигуряване на дейности в местата за лишаване от свобода; 2. медицинско освидетелстване на лицата, постъпващи в местата за лишаване от свобода; 3. профилактика, ранно откриване, диагностика, лечение и рехабилитация, както и експертиза на здравословното състояние на задържани и лишени от свобода лица; 4. периодични контролни медицински прегледи и изследвания на лишените от свобода; 5. експертиза на работоспособността на лишените от свобода; 6. освидетелстване, преосвидетелстване и издаване на решения по спорните случаи на преценка по медицински показатели относно годността на лишените от свобода за изтърпяване на наказание; 7. превантивен медицински контрол, организиране и провеждане на мероприятия за предпазване здравето на работещите, лишени от свобода; 8. диагностична, лечебна и психосоциална рехабилитационна дейност за психично болни, лишени от свобода; 9. хигиенно-противоепидемична дейност и санитарен контрол в местата за лишаване от свобода; 10. обучение на служителите от местата за изпълнение на наказанията за оказване на първа медицинска помощ; 11. поддържане на мобилизационна и бойна готовност за медицинско осигуряване в системата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието при мирновременни и военно- временни условия, големи производствени аварии и природни бедствия. Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София е част от националната система за здравеопазване. Лечебното заведение оказва медицинска помощ, която следва да съответства на общите медицински стандарти. Съгласно чл.79 от Закона за здравето медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Лечебната дейност е организирана и се упражнява въз основа на принципи, различни от тези по чл.2 от Закона за администрацията, съобразно които администрацията на изпълнителната власт извършва дейността си. Медицинските специалисти, които полагат здравни грижи, провеждат диагностика и лечение на пациенти, което е медицинска, а не административна дейност. Медицинска, а не административна е и дейността, която извършва директорът на лечебното заведение. Съгласно чл.12 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието управлението на лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява от директор. Директорът: 1. организира и ръководи дейността на лечебното заведение; 2. организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода; 3. отговаря за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на човешките ресурси; 4. отговаря за управлението на предоставените на лечебното заведение материално-технически средства; 5. изпълнява и други правомощия, възложени му от министъра на правосъдието и от главния директор на ГДИН. Директорът дава становища и изготвя медицински справки за здравословното състояние на лишените от свобода по искане на органите на прокуратурата, съда или на други държавни органи. Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт (чл.36 ЗА). Същностните характеристики на медицинската дейност, извършвана в лечебните заведения, включително и в специализираните лечебни заведения, изключват възможността тя да бъде причислена към дейността, извършвана от администрацията на изпълнителната власт. Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете за обезщетение се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл.205, ал.1 АПК). Както беше отбелязано по-горе, Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София не е част от структурата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и като юридическо лице има процесуална правоспособност. Директорът, който управлява лечебното заведение, не извършва административна дейност по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за администрацията. Съгласно чл.65, ал.1 от Закона за лечебните заведения (редакция ДВ, бр.62 от 1999 г.) управлението на лечебните заведения по чл.5, ал.1 без тези на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната се осъществява от директор с призната медицинска специалност и квалификация по здравен мениджмънт. Директорът на лечебното заведение е работодател на всички работещи в него. С оглед твърдените и установени по делото факти за неоказана на лишения от свобода П. Генов в специализираното лечебно заведение медицинска помощ, каквато се изисква по съответните медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, не може да се приеме, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", както и Прокуратурата на Република България, която не извършва административна дейност, са легитимирани да отговарят по предявените искове на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Неоснователността на предявените искове се извежда и от претендираното солидарно осъждане на двамата ответници. Прекъсването на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" се извършва в рамките на производство пред окръжния прокурор по мястото на изтърпяването му, в предвидените в Наказателно-процесуалния кодекс случаи. Дейността на прокурора е правозащитна, а не административна, както поддържат ищците. При прекъсване или отказ за прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода прокурорът не издава административен акт, поради което няма място за преценка дали като не е прекъснал изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на П. Генов съответният окръжен прокурор на ищците е причинил на ищците твърдените от тях неимуществени вреди. Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между две и повече задължени лица възниква освен когато е уговорена, и в предвидените от закона в случаи. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не урежда хипотеза, при която Прокуратурата на Република България може да отговаря солидарно с юридическо лице, включващо в състава си администрация на изпълнителната власт. Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от прокуратурата, и отговорността за вреди, причинени от административна дейност, се реализира по различен процесуален ред, при различни материалноправни предпоставки, което изключва възможността за солидарното осъждане на двете институции. Прокуратурата на Република България отговаря в изрично установените случаи, предвидени в чл.2, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за причинени на граждани вреди при осъществяване на предвидените в Конституцията на Република България нейни функции. Исковете по чл.2, ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България се предявяват пред гражданските съдилища и се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. Разделянето на производството не е допустимо, при положение, че е поискано солидарното осъждане на двамата ответници. Ищците не могат да се ползват от първоначално извършените от тяхно име процесуални действия, които да бъдат отнесени към последващо заявените от тях нови искови претенции. С оглед резултатите от направената касационна проверка решението на административния съд следва да се обезсили. С първоначално внесената искова молба, която е предмет на разглеждане, Л. Генова е претендирала обезщетение в размер на 100 000 лева, а Ц. Цветанова и Г. Цветанов - по 150 000 лева. Административният съд е отхвърлил исковете, както следва: за сумата 40 000 лева - за Л. Генова и за сумата 40 000 лева - за всеки от ищците Ц. Цветанова и Г. Цветанов. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това касационната инстанция следва да се произнесе за отхвърлянето на исковете, както следва: за сумата 60 000 лева- за Л. Генова и за сумата 110 000 лева- за всеки от ищците Ц. Цветанова и Г. Цветанов. С оглед изхода на делото в полза на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за първата инстанция и в размер на 300 лева - за втората инстанция. В полза на Прокуратурата на Република България следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева ( по 100 лева за всяка инстанция). По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК и чл.227, ал.1 АПК Върховният административен съд