Решение № 12333 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2012 г.

Решение № 12333 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Христов Николчов против решение № 30 от 11.01.2012 г. по адм. дело 632/2011 г. на Административен съд - София област. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на РУП - Самоков, не е взел становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - София област е изменил заповед № 2788 от 18.12.2010 г. на началника на РУП - гр. Самоков, с която на Георги Христов Николчов е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", като определил срок на действие на принудителната административна мярка до решаване на отговорността на жалбоподателя, но за не повече от шест месеца. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и иска да се отмени. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна. Съдът, въз основа на точен анализ на доказателствения материал правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. От данните по делото е установено, че на 18.12.2010 г. около 23.15 часа по пътя гр. Самоков- гр. Дупница жалбоподателят е управлявал лек автомобил с ДК№ СО 7988 АН, собственост на дъщеря му - Десислава Николчова, след употреба на алкохол. Николчов е спрян и изпробван с "Алкотест Дрегер" и е отчетена концентрация на алкохол в кръвта 1.5% Водачът е отказал да даде кръв за медицинско изследване, при проверката е бил и без свидетелство за управление на МПС. Съставен е АУАН, който е връчен на касатора на 18.12.2010 г. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление и заповед за прилагане на ПАМ№ 2788/18.12.2010 г. При тези фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че законосъобразно на касатора е наложена ПАМ по реда и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС". Обосновано е посочил, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Правилно съдът е счел за незаконосъобразно прилагането на ПАМ до решаване на въпроса за отговорността на водача, без да се визира крайният срок на действието й, определен в закона - шест месеца и е изменил оспорената заповед в тази насока. Връчването на заповедта шест месеца след издаването и не влияе върху законосъобразността на обжалвания акт. Правилно е направен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ. Необоснован е доводът, че изводите на съда относно спора са неправилни. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, но от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че актът е изготвен в съответствие с материално правните изисквания. Съдът е анализирал доказателствата, като е посочил защо не кредитира свидетелките показания. Съответно правилно е обсъдено съдържанието на акта, съгласно който са установени релевантните факти. В АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено наличието на алкохол в кръвта, както и начина на установяване. Актът, съгласно чл. 189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. Правилно са отхвърлени доводите за антидатиране като несъответни на доказателствата. При безспорно установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 %, установено при измерване с техническо средство са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е наложил мярката. Доводите за нарушение на принципа на законност при действията на административния орган са неоснователни. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК актът се издава за целите и на основанията на закона. При правилно изяснените факти са приложени мерките, които са съобразени с целта на закона, поради което не е нарушен и чл. 6 от АПК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Изложените доводи в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който аргументирано ги е счел за неоснователни. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,