Решение № 9259 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2012 г.

Решение № 9259 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Пловдив срещу решение № 2046 от 01.12.2011 г., постановено по административно дело № 2506 от 2011 г. на Административен съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 387/29.08.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 0-15-000-00-0042451/27.07.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при същото РУСО; 2) разпоредил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил РУСО - Пловдив да заплати на Петя Йосифова Павлова-Стефанова от гр. Пловдив направените по делото разноски в размер на 10 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се остави в сила решение № 387/29.08.2011 г. на касатора. Ответникът по касационната жалба - Петя Йосифова Павлова-Стефанова от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Елица Стоянова, в писмено становище моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а решението на съда да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 КСО пред Административния съд Пловдив, е оспореното от Петя Йосифова Павлова-Стефанова решение № 387/29.08.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 0-15-000-00-0042451/27.07.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при същото РУСО. С последното на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина й е отказано отпускане на парично обезщетение по молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 КСО. Административният орган е изложил мотиви, че лицето не било осигурено за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на осигурителния риск, поради неспазен срок за подаване на декларация от започване на трудова дейност. При последвалото административно оспорване директорът на РУСО гр. Пловдив е оставил без уважение жалбата на Павлова-Стефанова срещу посоченото разпореждане, като е възприел и доразвил мотивите на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, формулирайки извод, че декларацията й била подадена след изтичането на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (в редакцията му до 31.12.2009 г.), поради което същата не се считала за осигурена за общо заболяване и майчинство и нямала право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Изложени са доводи, че по отношение на лицето не били налице условията на чл. 48а КСО, тъй като преди настъпване на риска бременност и раждане (09.03.2011 г.) за месеците януари, февруари и март 2011 г. не била посочила осигурителен доход под минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за нея, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗБ на ДОО за 2011 г. С обжалваното съдебно решение Пловдивският административен съд е приел атакувания акт за незаконосъобразен. За да постанови този резултат е посочил, че в случая Петя Павлова-Стефанова е спазила както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесла дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Извел е извод, че лицето е имало качеството на осигурено лице към момента на настъпване на осигурителния риск, следователно отказът за изплащане на поисканото обезщетение подлежал на отмяна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. От данните по делото е видно, че Петя Йосифова Павлова-Стефанова, ответник в настоящото производство, на 08.10.2007 г. е подала в ТД на НАП - гр. Пловдив декларация вх. № 160001125 от същата дата, с която, на основание чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е заявила, че от 26.09.2007 г. е започнала дейност като самоосигуряващо се лице - адвокат и се осигурява към осигурителната каса на Адвокатска колегия - Пловдив. Установено е, че не е прекъсвала трудовата си дейност и до 08.07.2011 г. редовно е внасяла дължимите осигурителни вноски. На 08.07.2011 г. е подала заявление - декларация по чл. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (за изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни), считано от 21.06.2011 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО дефинира понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10 от КСО, съгласно която задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. По делото е установено, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурените рискове по тези разпоредби. Лицето е започнало да упражнява свободна професия, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт - т. е. от започването на дейността си като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО Петя Павлова-Стефанова в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството й на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 4 КСО е уредено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство - т. е цитираната норма създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, ако желаят, да се осигуряват и за този осигурителен риск. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование, в сила от 01.01.2010 г.), в редакцията, действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Идеята на нормотвореца е самоосигуряващите се лица сами да определят вида на осигуряването с подаване на тази декларация в компетентната териториална дирекция на НАП. Първоинстанционният съд правилно е приел, че като се има предвид редакцията на чл. 1, ал. 3 от наредбата към 2007 г., с изтичането на 7-дневния срок не е преклудирано правото на самоосигуряващото се лице да избира вида на осигуряването, съгласно чл. 4, ал. 4 КСО. Обосновано е отбелязал че предвид служебните бележки от осигурителната каса на Адвокатската колегия Пловдив - Петя Павлова-Стефанова е внесла осигурителните вноски за риска "Майчинство" за 2007 - 2011 г., като е съобразена разпоредбата на чл. 8, ал. 1-2 ЗБДОО за 2011 г. и коригиращата декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. Следва да бъде споделен и изводът за незаконосъобразност на становището на административния орган (поддържано от директора на РУСО - Пловдив и в касационната жалба), че Павлова-Стефанова не е подала декларация в срока по чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, поради което нямала право да се осигурява за общо заболяване и майчинство, и към датата на настъпване на осигурителния риск не е придобила съответните осигурителни права и няма качеството осигурено лице. В този смисъл са неоснователни и възраженията, че не би могло след изтичането на срока по ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ да се променя вида на осигуряването и то със задна дата. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Петя Йосифова Павлова-Стефанова е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство. В тази връзка е и разяснение № 24-31-229 от 13.11.2007 г. относно прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (и морските лица) на Националната агенция за приходите: "В случай, че не са подали заявление за промяната, но редовно са внасяли осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, до 10 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят, на осигурените лица следва да се признае видът на осигуряването. Лицата следва да бъдат задължени да подадат заявление като им бъде наложена глоба на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване." На основание чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица подадената декларация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие началото на следващата календарна година. При действащата през 2009 г. правна уредба (следователно и през 2007 г.) изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало (т. е. - не е прекъснало) правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването. Преклузията на правото по чл. 4, ал. 4 КСО е въведена едва с третото изречение на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, създадено с § 2, т. 2 на ПМС № 332 от 30.12.2009 г. което е в сила от 01.01.2010 г. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск, Петя Павлова-Стефанова има придобит изискуемия осигурителен стаж както по чл. 40, ал. 1, така и по чл. 48а от КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, чието действие се преценява с оглед разпоредбата на ал. 4 на същия член, внесени са дължимите осигурителни вноски. Оттук и извода, че след като към първия ден на настъпване на осигурителния риск са налице кумулативните условия, изискуеми от законодателя за възникване на право на парично обезщетение, то отказа на администрацията за неговото изплащане по молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 КСО е незаконосъобразен. Поради това, съдът правилно е отменил процесните административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и изрично заявената претенция от повереника на ответника по касация за присъждане на направените разноски, на основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Петя Йосифова Павлова-Стефанова в размер от 150 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие от 30.05.2012 г. (л. 16), като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,