Решение № 3052 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел Оперативни дейности гр.София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 4549/06.07.2023 г. постановено по адм.д.176 по описа на Административен съд София град за 2023 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С1838-0125314/08.12.2022 г. издадена от касатора, с която е разпоредено запечатване на търговски обект представляващ ветиринарен кабинет, находящ се в гр.София, ул.Врабча 12А, партер, стопанисван от ЕТ Фамилия В. Петров М. Петров и е постановена забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1,т.1, б.а от ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно и постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че при издаване на ЗПАМ е административният орган е нарушил материалния закон. Неиздаването на фискален бон при извършена контролна покупка осъществява нарушението по чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Въз основа на констатациите направени в хода на административното производство съдът е приел, че е извършено нарушение, но не са обосновани продължителността на срока и необходимостта от налагане на ПАМ за 14 дни. Възразява се срещу изводите на АССГ, че продължителността на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интересни на ЕТ и охраняваните обществени отношения, касаещи данъчно облагане, тъй като определеният срок ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел, поради което са изложени твърдения, че е нарушен принципът на съразмерност, залегнал в чл.6 АПК. Според касационната жалба, в заповедта са посочени ясни мотиви относно срока за който се налага, тежестта на извършеното нарушение и неговите последици. Отчетеното е местоположението на обекта, възможността за реализиране на високи обороти. Неправилно решаващият състав е обсъждал размера на цената заплатена при осъществената покупка, тъй като в закона не е поставен граница, която да обуславя прилагането на чл.186 ЗДДС. Фискалното устройство в обекта не се използва по предназначение и следователно от търговеца е създадена организация, която безспорно води до неотчитане на приходи. Мотивите изложени от АССГ са в противоречие с определение 9915/16.12.2022 г. постановено по адм.д.11411/2022 г. по описа на същия съд, с който друг състав е приел, че те обуславят засегнат обществен интерес и не е спряно допуснатото предварително изпълнение на административния акт. По тези съображения се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ЗПАМ да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на юриснконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса за касационната инстанция общо в размер на 550 лв. Ответникът М. Петров, в качеството си на ЕТ Фамилия В. Петров- М. Петров , чрез адв. Палева намира постановеното решение за правилно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. В хода на административното производство е издаден АУАН и въз основа на него е издадено и връчено НП 694068-F685777/06.03.2023 г., с което на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. Правилно е прието от АССГ , че ЗПАМ е наложена в нарушение на чл.6 АПК и мотивите му относно 14 дневния срок за запечатване са законосъобразни. Моли, решението да бъда оставено в сила и в полза на ЕТ да бъдат присъдени направените разноски пред първата и настоящата инстанция. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Първоинстанционното решение е правилно постановено при спазване на производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Изцяло се споделят изводите на съда за допуснато нарушение на принципа за съразмерност при определяне срока на ПАМ. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била заповед ФК-С1838-0125314/08.12.2022 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности гр.София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект представляващ ветеринарен кабинет, находящ се в гр.София, ул.Врабча 12А, партер, стопанисван от ЕТ Фамилия В. Петров М. Петров и е постановена забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, за извършено нарушение по чл.186, ал.1,т.1, б.а от ЗДДС . Според мотивите на оспореното решение заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Спазена е изискуемата писмена форма и са изложени фактически и правни мотиви. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При извършената проверка относно съответствието на административния акт с материалния закон, съдът е съобразил следното: Неиздаването на надлежен документ за осъществена продажба фискален бон или системен бон, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС В случая не се спори, че в проверения търговки обект е било налично фискално устройство от одобрен тип, за което са предоставени на проверяващите документи и което чрез дистанционна връзка подава данни към НАП. При извършена контролна покупка от органи по приходите е направено плащане в брой на сума от 22 лв. и не е издаден фискален бон или системен бон. Установена е касова разлика в размер на 87.10 лв. , която не е отразена по надлежния ред. Приложена е ПАМ за срок от 14 дни, но административния орган не е изложил относими и конкретни мотиви за този срок. Органът е приел, че от данните по преписката може да се направи обосновано предположение, че една от целите на търговеца е отклонение от данъчно облагане, което винаги води до негативни последици за фиска. Изложеното от административния орган не кореспондира с конкретно установени по отношение на търговеца факти. В обекта има организация за отчитане на продажбите и това е отразено в протокола за извършена проверка от 15.11.2022 г. Не са налице основания за направения в акта извод, че принудителната административна мярка е необходима като превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и предотвратяване на други нарушения. Не е установено и трайно поведение, насочено към отклонение от данъчно облагане. По отношение на негативните последици за фиска, според съда те са посочени общо и банкетно, тъй като неотчитане на покупка е в размер на 22 лв., а 14 дни е към средния размер определен от ЗДДС за налагане на ПАМ. Поради тази причина е било необходимо конкретно да се изследва вредата за бюджета, което не е направено. Нарушението е било първо за търговеца, което също не е съобразено при определяне срока за наложената ПАМ. Съдебният състав е направил краен извод, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни е незаконосъобразно и несъразмерно. Засягат се права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта , за която актът се издава , като по този начин се нарушава принципът на установен с чл.6, ал.2 и ал.5 АПК. На това основание обжалваната ЗПАМ е отменена , като противоречаща на целта на закона отменително основание по чл.146, т.5 АПК. Решението е правилно. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Обжалваният акт е издаден в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК принципа за съразмерност, така както е приел и първоинстанционният съд. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също е отчел този баланс, като е съобразил и засегнатите права на търговеца. Преценката на органа за продължителността на ПАМ в случая се основава на изразени в мотивите към заповедта предположения, относно създадена организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Според изложеното и в касационната жалба мотивите на заповедта се потвърждават от констатациите за наличие на разлика в отчетената от фискалното устройство и действителната касова наличност, за местонахождението на обекта и вида на услугите и стоките, които се предлагат. Неправилно органът е мотивирал налагането на мярката с поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, което показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Така подбраните от органа изрази "поведение" и "организация" насочват към идеята за трайно и дългосрочно отношение на адресата на ПАМ към данъчната дисциплина, за каквито обстоятелства данни не се съдържат. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че е налице разминаване в констатациите в ПИП от 15.11.2022 г. и мотивите изложени при определяне срока на ПАМ. В ПИП е посочено, че има регистрирано ФУ, което работи и има връзка с НАП, а в заповедта, че е създадена организация за неотчитане на приходи. Наличието на разлика между отчетената с фискалното устройство и фактическа касова наличност може да е индиция за такова поведение, но може да се дължи и на други обстоятелства напр. неотразяване на служебно въведени суми. Има обяснения на търговеца защо не е издаден фискален бон при покупката на обезпаразитяващия препарат, които даже не са обсъдени. Вярно е, че в заповедта има самостоятелни мотиви относно продължителността на срока за налагане на принудителната мярка. Въпреки това те са идентични с тези послужили за предварителното изпълнение и не отчитат конкретиката на случая. След като нарушението е констатирано за първи път и при липса на предишни нарушения, както и установено поведение за укриване на данъци, изводите на съда за несъразмерност на определения срок от 14 дни са законосъобразни. При обжалването касаторът се позовава на определение и изложените мотиви от решаващият състав. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тези мотиви не са обвързващи при преценка на срока за който е наложена принудителната мярка. При преценка дали да бъде спряно предварителното изпълнение следва да бъде преценено дали засегнатите интереси на лицето по отношение на което е приложена ПАМ могат да бъдат противопоставени на защитения от закона обществен интерес. Доказателствената тежест на търговеца. При извършване на проверка по отношение на законосъобразността на ЗПАМ и определения в нея срок за ограничаване достъпа до обекта се преценява дали органът е упражнил правомощията си в съответствие с принципа на съразмерност и дали интересите на лицето са засегнати прекомерно. Административния орган следва да обоснове продължителността на срока, като изложи мотиви относими за конкретното нарушение и свързани със спецификата на проверения обект. В конкретния случай такива мотиви не са изложени и правилно решаващият състав на АССГ е приел, че 14 дневния срок определен за забрана на достъпа до търговския обект е несъразмерен на установеното нарушение. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 51). В съответствие с член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. В процесния случай са налице и данни за издадено НП за същото нарушение с наложена и заплатена от дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лева. Наложената санкция с наказателно-правен характер следва да бъде зачетена при обсъждане законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт ЗНПАМ. Кумулирането на наложена имуществена санкция и прилагане на принудителна мярка е непропорционално и само по себе си обосновава отмяна на заповедта. При така установеното настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900 лв., съгласно приложен списък и доказателства за плащане на договореното възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора, тъй като размерът на разноските е определен на минимума. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение