Решение № 6498 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2019 г.

Решение № 6498 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез гл. юрк. Янкова, срещу Решение № 330/12.07.2019 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. № 152/2018 г., отменящо решение № Р-92/32-52906/20.02.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, е прекратено действието на Лиценз № 246 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на лицензиран складодържател, издаден на "Винпром Бяла 2002" ЕООД и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАДС е отнет лиценза. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че към момента на постановяване на решението за отнемане на лиценза са били налице законовите предпоставки, за което са събрани и представени писмени доказателства от ТД на НАП и Агенция "Митници". Излага, че съгласно представените справки "Винпром Бяла 2002" ЕООД има неплатени задължения по наказателни постановления, както и образувано изпълнително дело, което обосновава фактическите основания за издаване на индивидуалния административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - "Винпром Бяла 2002" ЕООД, чрез адв. Иванов, в депозиран писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново, е било решение №Р-92/32-52906/20.02.2018 г., издадено от директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАДС, вр. чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС на "Винпром Бяла 2002" ЕООД е отнет лиценз № 246 за управление на данъчен склад. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че основание за издаване на оспорения акт според административния орган е наличието на задължения за данъци и осигурителни вноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 41200001486/2012 г., както и задължение по невлезли в сила РА, което не е отсрочено или разсрочено и липсата на обезпечение за задълженията, за които констатации митническите органи са се позовали на 2 бр. писма от ТД на НАП – В. Търново с вх. № 32-341889/05.12.2017 г. и с рег. № 32-37480/06.02.2018 г. по описа на Централно митническо управление. Съдът е констатирал, че съгласно възражение на дружеството, адресирано до зам. директора на Агенция "Митници", е образувано производства по обжалване на РА № 18900886/27.12.2011 г. на ТД на НАП – Варна, дружеството е внасяло суми за погасяване на задълженията си, но те са били насочвани за погасяване на задължения по посочения РА, който не е влязъл в сила. За да отмени оспорения акт, административният съд е приел, че фактически основания за издаването му не са надлежно установени и доказани от административния орган, издал акта, а напротив независимо от становищата и отговорите на ТД на НАП в получените от Агенция "Митници" писма, към момента на издаване на решението за прекратяване на лиценза, не са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС. Съобразил е, че издаденият на дружеството ревизионен акт с установени задължения, към момента на издаване на решението за прекратяване на лиценза, не е бил влязъл в сила, а впоследствие същият е отменен решение на ВАС. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, съдът е констатирал, че дружеството е превеждало суми за погасяване на наличните и дължими публични задължения, които са били разпределяни за погасяване на задълженията, установени с цитирания РА. Същите суми са били предмет на издадените 9 броя АПВ и 2 бр. ревизионни актове с резултат ДДС за възстановяване, поради което след крайна рекапитулация, съдът е приел, че преведените от дружеството суми, включително надвнесените, които са били отнасяни за погасяване на задълженията по отменения РА покриват изцяло останалите публични задължения на дружеството, възникнали преди издаване на спорния административен акт. След съпоставка между размера на задълженията по изпълнителното дело и размера на наложените обезпечения, установен от събраните в съдебното производство постановления за отмяна на наложени обезпечителни мерки, съдът е приел, че към края на 2017 г., респективно началото на 2018 г. дружеството не е имало публични задължения, които да не са обезпечени, както и не е имало публични задължения по влезли в сила актове, които да обосноват хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС. Така мотивиран съдът е приел, че няма основание за прилагане на чл. 53, ал. 2 ЗАДС, поради което е отменил оспореното решение за отнемане на лиценза за управление на данъчен склад на "Винпром Бяла 2002" ЕООД. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които е споделят напълно от настоящия касационен състав. Фактите са установени от административният съд в съответствие с процесуалните правила и спор по тях между страните не е формиран. Спорно е било наличието на публични задължения на дружеството, който факт е послужил на митническия орган за отнемането на лиценз за управление на данъчен склад № 246, на основание чл. 53, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАДС, вр. чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на някое от условията по чл. 47 ЗАДС, а на основание чл. 53, ал. 1, т. 3, с. з. при отнемане на лиценза, следва да се прекрати и неговото действие. Едно от изискванията, на които трябва да отговаря лицензираният складодържател - по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС е да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Както излага и касаторът неизпълнението на отрицателните предпоставки посочени в чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС следва да се установи към момента на издаване на административния акт, като условие за неговата законосъобразност. Правилна е преценката на съда, основана на събраните в административния и съдебния процес доказателства, че в случая сочените от митническите органи фактически основания, изпълващи хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС вр. чл. 53 от същия закон, за отнемане на лиценза на "Винпром Бяла 2002" ЕООД, не се установяват. Обосновано съдът е приел, че същите не са надлежно установени и доказани от административния орган, издал акта. Митническите органи се позовават на получени от НАП сведения за наличните на дружеството задължения, но правилно съдът е изложил, че в писмата задълженията не са конкретизирани, а впоследствие се посочват номера на ревизионни актове, от които произтичат задълженията. Настоящата инстанция констатира, че издаденият на дружеството ревизионен акт № 18900886/27.12.2011 г. на ТД на НАП – Варна към момента на постановяване на решението за отнемане на лиценза не е влязъл в сила, поради което не се обхваща от хипотезата на чл. 47 ЗАДС, обстоятелство, което не е съобразено от митническите органи при издаването на административния акт. Безспорно е установено, че с решение на ВАС цитираният РА е отменен, съответно - определените с него публични задължения са признати за недължими. Междувременно, дружеството е внасяло суми за погасяване на своите задължения, които са били разпределяни за погасяване на задълженията по посочения РА, впоследствие отменен. С надвнесените суми на дружеството са били извършени прихващания по 9 бр. АПВ и са издадени 2 бр. РА с данъчен резултат ДДС за възстановяване, като съгласно изчисленията на вещото лице по приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, надвнесените суми покриват изцяло останалите публични задължения, възникнали преди образуване на административното производство, съответно и по изпълнително дело № 4120001486/2012 г. Изложеното обосновава направения от първоинстанционния съд извод, че към датата на издаване на решение № Р-92/32-52906/20.02.2018 г. на директора на Агенция "Митници", не е била изпълнена хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 4 вр. чл. 53 ЗАДС. Неоснователно касаторът се позовава на наличието на образувано срещу дружеството изпълнително дело, доказателства за което са били представени пред съда. При изготвяне на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е взело предвид всички задължения на дружеството по вид и период съгласно данъчната и осигурителната му сметка в НАП, както и данните за внесени от дружеството суми за погасяване на публичните задължения, а заключението на експерта беше коментирано по-горе. Заключението не е било оспорено от представителя на ответника и е кредитирано от съда като обективно и компетентно. При преценката на обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗДАС правилно съдът е ценил представените в съдебното производство постановления за отмяна на наложени обезпечителни мерки по изпълнително дело № 4120001486/2012 г. и въз основа на тях правилно е приел, че не е имало и публични задължения, които да не са били обезпечени, което се установява от съпоставка между размера на предоставените в изпълнителното производство обезпечения и размера на задълженията по образуваното изпълнително дело. Законосъобразно съдът е приел, че преценката за наличие или липса на необезпечени публични задължения, както и за такива по влезли в сила актове и техния конкретен размер е следвало да бъде извършена след подробен анализ на данъчната и осигурителната сметка на дружеството, с приспадане на задълженията по невлезлите в сила актове и при съобразяване на сумите, които дружеството е внесло, съответно тяхното разпределение, наличието на прихванати задължения или възстановени суми. Такъв анализ в случая не е бил извършен от митническите органи. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са били налице предпоставките, обосноваващи прекратяване действието на издадения на дружеството лиценз за управление на данъчен склад на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47 ЗАДС. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Независимо от своевременно заявеното искане, разноски не следва да се присъждат и на ответника по касационната жалба, поради непредставяне на доказателства за извършването им и на списък по чл. 80 ГПК. Предвид горното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение