Решение № 6756 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Идалго Прадакшънс България ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], чрез управителя К. Ванков, представлявано от пълномощника адв. В. Панова, срещу решение 5074 от 26.07.2022 г., постановено по административно дело 4356/2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Идалго Прадакшънс България ООД, [ЕИК], срещу отказ 01-156/11.04.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център (ИА НФЦ), като неоснователна, и жалбоподателят е осъден да заплати на ИА НФЦ 500 лв. съдебни разноски. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разширително нормата на чл. 63, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ), като е приел, че 30-месечният срок се отнася и за договорите за производство на филми, като срокът ще се брои от датата на подаване на заявлението за разглеждане на проекта за производство на филм. Според касатора тълкуването на чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ (редакция обн. ДВ, бр. 102/11.12.2018 г.) поставя в недопустимо неравностойно положение кандидатите за държавна помощ за производство на филм. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ (редакция обн. ДВ, бр. 102/11.12.2018 г.) очертава изрично приложното си поле и не се прилага за производството на филми, които не са печелили конкурсна сесия за финансиране на сценарий. Изложени са доводи за неправилно прилагане на чл. 47, ал. 12 от ППЗФИ (редакция обн. ДВ, бр. 67/13.08.2021 г.). Според касатора съдът неправилно приема, че промените трябва да регулират юридическите факти, които заварва и които не са се реализирали изцяло, предвид липсата на преходна разпоредба в него, която да урежда заварените отношения. Счита, че началото на сроковете трябва да се счита датата на влизане на изменението в сила, а именно 13.08.2021 г., а не датата на подаване на искането по чл. 42, ал. 1 от ППЗФИ или датата на заповедта от 13.04.2020 г. Дори да се приеме, че измененията на ППЗФИ имат незабавно действие, то 18-месечният или 30-месечният срок би трябвало да започнат да текат от влизането в сила на измененията на ППЗФИ на 13.08.2021 г. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като се отмени оспорения акт и се върне преписката на административния орган със задължителни указания за продължаване на административната процедура за сключване на договор за предоставяне на държавна финансова подкрепа за реализацията на документален филм В празното пространство", per. 19Д004, в съответствие с влязлата в сила заповед 38/13.04.2020 г. на ИД на ИА НФЦ". Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", чрез пълномощника адв. П. Алипиев, оспорва касационната жалба по подробно изложени в писмен отговор съображения. Според ответника чл. 63 и сл. от Глава тринадесета Ред за отпускане и отчитане на държавно подпомагане на ППЗФИ касаят сключването на договори за отпускане на държавна помощ за всички видове проекти и в никакъв случай не може да се приеме, че е определен срок единствено за развитие на сценарий, в което няма правна и житейска логика. Споделя становището на съдебния състав, че ППЗФИ, в редакцията му от 13.08.2021 г., следва да регулира бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва и които не са се реализирали изцяло, предвид липсата на преходна разпоредба в него, която да преурежда заварените отношения. Счита, че към датата на подаване на заявлението за сключване договора от 07.04.2022 г. е изтекъл преклузивният срок по чл. 47, ал. 12 ППЗФИ, с оглед на това, че същият се брои от датата на подаване на първоначалното заявление с вх. 01-259/18.02.2019 г., както и че срокът по чл. 63, ал. 3 ППЗФИ също е изтекъл. Според ответника волята на подзаконовия нормативен акт е да скрепи сключването на договор за безвъзмездна финансова подкрепа с определен срок от кандидатстването на съответния проект, доколкото се касае за отпускане на средства от държавния бюджет. По делото не се спори, а и се установява от постъпилата преписка, че в определения срок жалбоподателят е бездействал и не е пожелал сключването на договор. Иска да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно. Претендира присъждане на съдебни разноски. С определение 7642 от 03.10.2022 г. по същото адм. дело 4356/2022 г. Административен съд - София-град е отхвърлил молбата на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" за изменение на решение 5074/2022 г. по описа на АССГ в частта за направените разноски, като неоснователна. Срещу определението е постъпила частна жалба от Изпълнителна агенция Национален филмов център, чрез адв. П. Алипиев. По изложени в частната жалба доводи моли да бъде отменено изцяло определението като неправилно и вместо него да бъде уважена молбата от 18.08.2022 г. за изменение и допълнение на решение 5074/26.07.2022г. в частта му за разноските, като бъде осъдено дружеството да заплати на ИА НФЦ сумата от 3 245 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. при материален интерес на делото от 90 500 лв. Моли и да му бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с частната жалба. Ответникът по частната жалба - Идалго Прадакшънс България ООД гр. София, чрез пълномощника адв. В. Панова, в писмен отговор счита, че частната жалба е неоснователна, а решение 5074/ 26.07.2022 г. по адм. дело 4356/2022 г. по описа на АССГ в частта, касаеща разноските, е мотивирано и обосновано, и не подлежи на изменение по чл. 248 от ГПК, нито в него е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на разноските по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК. Моли частната жалба на ИА Национален филмов център" да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Споделя извода на съда, че ППЗФИ (обн. ДВ, бр. 67/13.08.2021 г.) не се прилага към заварените факти и развилите се преди това административни производства, но следва да регулира бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва и които не са се реализирали изцяло, предвид липсата на преходна разпоредба в него, която да преурежда заварените отношения. С цитираното изменение и допълнение няма придадено ретроактивно действие. Намира за основателни доводите на касационния жалбоподател, че въвеждайки нов (несъществуващ до момента) срок този срок не би могъл да започне да тече със задна дата. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по подадено от Идалго Прадакшънс България ООД заявление с вх. 01-259/18.02.2019 г. до изпълнителния директор на ИА НФЦ, с което дружеството е внесло проект за реализация на документален филм В празното пространство на първа редовна конкурсна сесия за документално и научно-популярно кино през 2019 г. Със заповед 38/13.04.2020 г. на изпълнителния директор на ИА НФЦ е определено държавно финансово подпомагане в размер на 90 500 лв. за проект за реализация на документален филм В празното пространство с продуцент Идалго Прадакшънс България ООД. Заповедта е влязла в сила и с нея се е финализирана втората част от процедурата по държавното финансово подпомагане. На основание заповедта Идалго Прадакшънс България ООД със заявление по образец с вх. 01-559 от 07.04.2022 г. - приложение 15а към чл. 55, ал. 6 от ППЗФИ, е поискало сключването на договор за проект за производство на филм. Към заявлението са приложени изискуемите документи съгласно образеца на заявлението. Изпълнителният директор на ИА НФЦ с писмо с изх. 01-156/11.04.2022 г. е постановил отказ по заявлението на Идалго Прадакшънс България ООД за сключване на договор. Като мотиви е изложил, че съгласно чл. 47, ал. 12, т. 1 от ППЗФИ продуцентите на определените за финансиране проекти следва да внесат заявление за сключване на договор, придружено с изискуемите се документи в срок до 18 месеца, след влизане в сила на заповедта по чл. 47, ал. 7 от ППЗФИ, като за настоящият проект това е заповед 38/13.04.2020 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ, според която срокът за сключване на договор за проект за производство на филм не може да надвишава 30 месеца, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 42, ал. 1 от ППЗФИ, като за процесния проект това е заявление с вх. 01-259/18.02.2019 г. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ППЗФИ, според която в случай, че заявителят не представи необходимите документи в срока по ал. 3 на същата разпоредба, той губи правото на финансиране по реда на ЗФИ и на ППЗФИ за проекта, за който е кандидатствал. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е законосъобразен административен акт. Според съда, независимо че в ал. 3 на чл. 63 от ППЗФИ е посочено единствено заявлението по чл. 42 ал. 1, т. 1 от ППЗФИ, което касае проекти за развитие и написване на сценарий, а не и това по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ППЗФИ за производство на филм, с оглед изричната формулировка на правната норма, която регламентира именно срока на договора за производство на филм е логично, че този 30-месечен срок се отнася и за договорите за производство на филма, като срокът ще се брои от датата на подаване на заявлението за разглеждане на проекта за производство на филм. Разпоредбата на чл. 63 от ППЗФИ систематически се намира в Глава тринадесета Ред за отпускане и отчитане на държавно подпомагане, Раздел първи Договор, следователно тя урежда и обхваща реда и условията за сключването на договорите, с които се финансират всички одобрени проекти, а не само тези, за които е предвидено финансиране за написване на сценарий. Съдът е обсъдил относимите разпоредби на чл. 47 от ППЗФИ и чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ. Посочено е, че в относимата редакция на чл. 47 от ППЗФИ към онзи момент не е имало изискване за срок за подаване на заявления, като по силата на ал. 3 на чл. 63 от ППЗФИ срокът за сключване на договора не може да надвишава 30 месеца, считано от датата на подаване на заявлението за разглеждане на проекта за реализацията на филма. Не се спори между страните, че първоначалното заявление на дружеството за участие в конкурса е подадено на дата 18.02.2019 г. В чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ е определен краен 30-месечен срок за сключването на договора, който в случая се брои от датата на подаване на първото заявление - 18.02.2019 г., и изтича на 18.08.2021 г. Заявлението на жалбоподателя за сключване на договора е подадено с вх. 01-559/07.04.2022 г., т.е след крайния срок за сключване на договора. Съдът счита, че в случая е налице несъщинско обратно действие на ППЗФИ (обн. ДВ, бр. 67/13.08.2021 г.), т.е. преуреждане на заварени отношения. В случая, според съда е приложима разпоредбата на ал. 12 на чл. 47 от ППЗФИ, съгласно която срокът за подаване на заявлението за сключване на договора от дружеството-жалбоподател е 18 месеца за проекти по чл. 28, ал.1, т. 1-3 и чл. 31б, ал. 1 от ЗФИ, като срокът започва да тече от влизане в сила на заповед 38 от 13.04.2020 г. на изпълнителния директор на ИА НФЦ, и който срок за жалбоподателя не е бил изтекъл към момента на приемане на изменението и допълнението на ППЗФИ (обнародван с ДВ, бр. 67 от 13.08.2021 г. в сила от 13.08.2021 г.). По делото не са представени доказателства дружеството да е поискало удължаване на срока за сключване на договора. Предвиденият в ал. 14 на чл. 47 от ППЗФИ срок за удължаване на срока за подаване на заявление за сключване на договора - не повече от 12 месеца прибавен към срока по чл. 47, ал. 12, т. 1 - 18 месеца за подаване на заявление за сключване на договор, прави общо 30 месеца, колкото е и крайният срок за сключване на договора, предвиден в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ. Към датата на подаване на заявлението за сключване договора - 07.04.2022 г., е изтекъл и този краен срок, с оглед на това, че срокът се брои от датата на подаване на първоначалното заявление с вх. 01-259/18.02.2019 г. Съдът е посочил, че този срок е изтекъл и при действието на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ преди изменението й от 2021 г., тъй като срокът за сключване на договора се отнася за всички видове проекти, които са определени да получат държавно финансиране по ЗФИ. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. Процедурата за предоставяне на финансова помощ от държавата на конкретен кандидат по Закона за филмовата индустрия и правилника за прилагането му представлява сложен динамичен фактически състав. Съдът е установил относимите факти и обстоятелства, като ги е анализирал в контекста на относимата правна регламентация. Правилен е формираният от първоинстанционния съд извод за наличие на несъщинско обратно действие на новата нормативна уредба, касателно извършените изменения и допълнения в чл. 47 и чл. 63 от ППЗФИ. Незабавното действие е относимо към висящи правоотношения, т.е. които вече са възникнали, но още не са настъпили окончателните им правни последици. В случая е налице незавършен фактически състав по отпускане на държавна помощ. С изменението на чл. 47, ал. 12 от ППЗФИ (в сила от 13.08.2021 г.) е въведено ново изискване след влизане в сила на заповедта, с която се утвърждава размера на държавното подпомагане, спечелилите кандидати да подадат заявление за сключване на договор за държавно подпомагане, придружено с документи, удостоверяващи обезпечаване финансирането на проекта, в срок до 18 месеца - за проекти по чл. 28, ал. 1, т. 1 - 3 и чл. 31б, ал. 1 от ЗФИ; до 6 месеца - за проекти по чл. 28, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗФИ и един месец - за проекти по чл. 32 от ЗФИ. В ППЗФИ липсва преходна или заключителна разпоредба, която да придава обратно действие на измененията спрямо заварените правоотношения. Тези обстоятелства са правилно съобразени от решаващия съд. Неправилно обаче съдът е приел, че броенето на посочените срокове следва да започне от издаването на заповед 38/13.04.2020 г. на ИД на ИА НФЦ. Уреждането в новелата на чл. 47, ал. 12 от ППЗФИ на нова материалноправна предпоставка за сключване на договора, а именно подаването на заявление от спечелилия кандидат и обвързването му с краен срок за извършването на посочените действия, изключва броенето на регламентираните срокове със задна дата. Следва да бъде споделена тезата на процесуалния представител на касатора, че тълкуване в обратния смисъл би могло да доведе до хипотеза, при която срокът за подаване на заявленията да е изтекъл преди влизане в сила на разпоредбата, въвеждаща новото условие. Действително, към датата на изменение и допълнение на ППЗФИ 13.08.2021 г., 18-месечният срок за подаване на заявлението не е изтекъл при броенето му от датата на заповедта по чл. 47, ал. 7 от ППЗФИ, но това тълкуване на съда не отчита значително по-кратките срокове по т. 2 и т. 3 на ал. 12 и засягане на правата на одобрените кандидати в неоправдано висока степен, включително и чрез автоматичното намаляване на нормативно предвидения срок. Подобно тълкуване би противоречало на изискванията за правна сигурност и предвидимост на правното регулиране и на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Липсват обаче правни и фактически основания за формиране на идентичен извод, относно броенето на срока по чл. 63, ал. 3 от ППЗФИ. Следва да бъдат споделени като обосновани формираните от първоинстанционния съд правни изводи, досежно приложението на чл. 63 от ППЗФИ. Съгласно разпоредбата на ал. 3, в първоначалната ѝ редакция (обн. в ДВ, бр.102 от 11.12.2018 г.) срокът за сключване на договор за проект за производство на филм не може да надвишава 30 месеца, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 42, ал. 1, т. 1, като след измененията, в сила от 31.08.2021 г., от текста на разпоредбата е премахната т. 1. И в предходната, и в настоящата редакция на нормата е уредено изискването сключването на договор за проект на филм да бъде извършено в посочения преклузивен срок. Разпоредбата не въвежда нов, различен срок, нито поставя началото му в зависимост от различно условие. Както вече беше посочено, не са налице основания за да бъде прието, че броенето на този срок следва да извършва от изменението на разпоредбата, като подобно тълкуване би довело до недопустимо новиране на срока. Използването на словесната конструкция проект за производство на филм еднозначно показва, че в приложното поле на нормата са включени тези проекти. Систематичното, логическото и езиковото тълкуване на разпоредбата води до извод, че нормотворецът е поставил началото на срока за сключване на договора за проект за производство на филм именно от подаване на заявлението за разглеждане на такъв проект. Неоснователни са доводите на касатора, че разпоредбата в редакцията ѝ обнародвана в ДВ, бр. 102/11.12.2018 г., не се прилага за производството на филми, които не са печелили конкурсна сесия за финансиране на сценарий. Подобно ограничително тълкуване не намира опора нито в действащата, нито в предходната нормативна уредба. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗФИ (ред. от 11.11.2018 г.) производството на филм е художествено-творчески процес, който обхваща следните етапи: подготовка, снимки, монтаж, озвучаване и еталониране, а според настоящата редакция на дефинитивната норма етапите са развитие, подготовка, снимки или анимация и постпродукция. Разпоредбата на чл. 42 от ППЗФИ в първоначалната ѝ редакция ясно диференцира заявлението за разглеждане на проект за развитие и написване на сценарий и заявлението за разглеждане на проект за производството на филм. Правилно решаващият съд е приел, че срокът следва да се брои от датата на подаване от жалбоподателя на заявлението за разглеждане на проекта 18.02.2019 г. Посоченият краен срок за сключване на договора е изтекъл на 18.08.2021 г. Непредставянето на документите по ал. 2 на чл. 63 и несключването на договора в посочения в ал. 3 срок е свързано с възникването на предвидените в ал. 4 правни последици, а именно, заявителят губи правото си на финансиране по реда на ЗФИ и на ППЗФИ за проекта, с който е кандидатствал. С оглед изложеното, дори да се приеме, че срокът за подаване на заявлението по чл. 47, ал. 12 от ППЗФИ е спазен, то изпълнението на посоченото изискване не преодолява неспазването на 30-месечния срок от подаване на заявлението по чл. 42, ал. 1 от ППЗФИ. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е законосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частната жалба е допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона - чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая не е налице определен материален интерес по делото. Предметът му касае единствено евентуална отмяна на оспорения отказ, при наличие на която делото би било върнато на органа със задължителни указания. Т.е, не се разрешава спор, свързан с материален интерес. Поради това присъжданото като разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г., а не по чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата наредба. С оглед на гореизложеното, частната жалба за отмяна на определение 7642 от 03.10.2022 г. по административно дело 4356/2022 г. по описа на АССГ се явява неоснователна и определението следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски в касационното производство и при липса на възражение за прекомерност от ответната страна, в полза на Изпълнителна агенция "Национален филмов център следва да бъдат присъдени съдебни разноски за касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 890 лв., съгласно представените по делото писмени доказателства за извършването им и приложен списък по чл. 80 от ГПК. Разноски за производството по частната жалба не се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение